Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дреново.

Дрѐново (изписване до 1945 година Дрѣново) е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

Дреново
Общи данни
Население 109 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 9116 km²
Надм. височина 895 m
Пощ. код 2876
Тел. код 07424
МПС код Е
ЕКАТТЕ 23697
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Дреново се намира в източните склонове на Огражден планина на 22 км северно от град Петрич. Климатът е преходно-средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите.

ИсторияРедактиране

За първи път селото се споменава с днешното си име Дреново в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.[1]

Със същото име то се споменава отново в османски дефтер от 1570 година. През същата година в него живеят 84 християнски и 3 мюсюлмански домакинства.[2]

През XIX век Дреново е чисто българско, числящо се към Петричка кааза на Серски санджак. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дреново (Drianovo) е посочено като село с 55 домакинства със 190 жители българи.[3] Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в селото живеят 200 жители, всички българи християни.[4] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Дряново (Drianovo) се състои от 208 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

БележкиРедактиране

  1. Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.513.
  2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.559-561.
  3. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.148-149.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 186-187.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.844.