Дреново (Преспа)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дреново.

Дреново (изписване до 1945 година: Дрѣново; на гръцки: Κρανιές, Краниес, до 1926 година Δρένοβο, Дреново[1]) е бивше село в Република Гърция на територията на днешния дем Преспа, област Западна Македония.

Дреново
Κρανιές
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Голема Преспа

ГеографияРедактиране

Развалините на селото са разположени на югоизточния бряг на Малкото Преспанско езеро в подножието на рида Голина на Корбец (Трикларио).

ИсторияРедактиране

В Османската имприяРедактиране

В XV век в Дренова, Леринско са отбелязани поименно 42 глави на домакинства.[2]

В XIX век Дреново е чисто българското село в Битолска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Дрѣново живеят 70 жители българи християни.[3]

Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дреново (Drenovo) има 104 българи патриаршисти гъркомани.[4]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Населението му масово емигрира отвъд океана, към България и Албания. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дреново има 15 къщи славяни християни.[5] Селото е унищожено в Гражданската война като 28 семейства или 152 души емигрират в Югославия, България и другите социалистически страни, а на останалите 27 семейства е забранено да се завърнат в селото и се заселват в съседното село Лънги.[6]

Преброявания
  • 1913 – 124 души
  • 1920 – 115 души
  • 1928 – броено към Лънги
  • 1940 – 150 души

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  5. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  6. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.