Лъ̀нги или Лънг (изписване до 1945 година: Лѫнги, Лѫнгъ, срещат се и форми без назализъм - Лъ̀ги и Лъг, на гръцки: Μικρολίμνη, Микролимни, до 1928 година Λάγκα[2]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

Лънги
Μικρολίμνη
— село —
Църквата „Свети Атанасий“ от 1908 г.[1]
Църквата „Свети Атанасий“ от 1908 г.[1]
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина947 m
Население46 души (2011 г.)
Лънги в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено на 35 километра югозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Корбец (Трикларио), близо до източния бряг на Малкото Преспанско езеро.

История редактиране

В Османската империя редактиране

В XV век в Лънка са отбелязани поименно 68 глави на домакинства.[3]

Църквата в селото „Света Параскева“ е построена в XVIII век.[4]

В XIX век Лънги е чисто българско село в Битолска каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лаш (Lach) е посочено като село в каза Ресен с 15 домакинства и 42 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 150 българи християни.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лък е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 25 къщи.[7]

След Илинденското въстание през 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лък (Lak) има 120 българи екзархисти.[9]

В Гърция редактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Лънги попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лък (Льк) има 25 къщи славяни християни.[10] В 1928 година селото е прекръстено на Микролимни.[11] В междувоенния период 29 души се изселват отвъд океана. В Гражданската война в Гърция селото пострадва силно и 70 семейства се изселват в социалистическите страни.[12]

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“.[13]

Прекръстени с официален указ местности в община Лънги на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Леската[14][15] Λάσκατα Лептокариес Λεπτοκαρυές[16] местност в Корбец на Ю от Лънги[14]
Голини[14] или Голина[17] Γκόλινι Фалакра Φαλακρά[16] връх в Корбец на Ю от Лънги (1741 m)
Бунарите[14] Μπουνάρτες Пигадия Πηγάδια[16] връх в Корбец на Ю от Лънги (1390 m)[14]
Черешата[14] Τσερέσιστα Керасиес Κερασιές[16] река в Корбец на Ю от Лънги[14]
Присой[14] или Присо[18] Πρίσοϊ Просилион Προσήλιον[16] връх в Корбец на Ю от Лънги (1290,7 m)[14]
Кошарища[19] или Косерица[14] Κοσέριστο Сталос Στάλος[16] връх в Корбец на ЮЗ над Лънги (1050 m)[14]

Преброявания редактиране

  • 1913 – 203 души
  • 1920 – 202 души
  • 1928 – 360 души плюс жителите на село Дреново
  • 1940 – 316 души
  • 1951 – 96 души
  • 1961 – 149 души
  • 1971 – 114 души плюс жителите на село Дробитища
  • 1981 – 71 души
  • 2001 – 71 души
  • 2011 – 46 души

Личности редактиране

Починали в Лънги
  •     Вангел Будина (1870 – 1908), войвода на ВМОРО
  •   Зисо Янов (Ζήσης Γιαννούλης), гръцки андартски деец от трети клас[20]
  •   Цвятко Панов (? – 1904), деец на ВМОРО
  •   Яни Сайовски (? – 1948), гръцки комунист[21]

Бележки редактиране

  1. Evyenidou, Despina. Ioannis Kanonidis, Thanasis Papazotos. The Monuments of Prespa, Archaeological Receipts Fund, 1991, стр.87
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/26378/758/12-7-1996 - ΦΕΚ 756/Β/27-8-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 27 декември 2014.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  12. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  13. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  14. а б в г д е ж з и к л По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  15. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 343.
  16. а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
  17. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 379.
  18. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 391.
  19. Topografska Karta JNA 1:100.000.
  20. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 171. (на гръцки)
  21. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-10-03.