Лънги или Лънг (изписване до 1945 година Лѫнги, Лѫнгъ, срещат се и форми без назализъм - Лъги и Лъг, на гръцки: Μικρολίμνη, Микролимни, до 1928 година Λάγκα[2]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония със 71 жители (2001).

Лънги
Μικρολίμνη
— село —
Църквата „Свети Атанасий“ от 1908 г.[1]
Църквата „Свети Атанасий“ от 1908 г.[1]
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Голема Преспа
Надм. височина 947 m
Население 71 души (2001)
Лънги в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 35 километра югозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Корбец (Трикларио), близо до източния бряг на Малкото Преспанско езеро.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XV век в Лънка са отбелязани поименно 68 глави на домакинства.[3]

Църквата в селото „Света Параскева“ е построена в XVIII век.[4]

В XIX век Лънги е чисто българско село в Битолска каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Лаш (Lach) е посочено като село в каза Ресен с 15 домакинства и 42 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 150 българи християни.[6]

След Илинденското въстание през 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лък (Lak) има 120 българи екзархисти.[8]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Лънги попада в Гърция. В 1928 година селото е прекръстено на Микролимни.[9] В междувоенния период 29 души се изселват отвъд океана. В Гражданската война в Гърция селото пострадва силно и 70 семейства се изселват в социалистическите страни.[10]

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“.[11]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 203 души
  • 1920 – 202 души
  • 1928 – 360 души плюс жителите на село Дреново
  • 1940 – 316 души
  • 1951 – 96 души
  • 1961 – 149 души
  • 1971 – 114 души плюс жителите на село Дробитища
  • 1981 – 71 души

ЛичностиРедактиране

Починали в Лънги
  •     Вангел Будина (1870 – 1908), войвода на ВМОРО
  •   Зисо Янов (Ζήσης Γιαννούλης), гръцки андартски деец от трети клас[12]
  •   Цвятко Панов (? – 1904), деец на ВМОРО
  •   Яни Сайовски (? – 1948), гръцки комунист[13]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Evyenidou, Despina. Ioannis Kanonidis, Thanasis Papazotos. The Monuments of Prespa, Archaeological Receipts Fund, 1991, стр.87
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λάγκα - Μικρολίμνη
  3. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/26378/758/12-7-1996 - ΦΕΚ 756/Β/27-8-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 27 декември 2014.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 242.
  7. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 170-171.
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  10. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  11. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  12. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 171. (на гръцки)
  13. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009