Дробитища (местно произношение Дробитишча, на гръцки: Δασερή, Дасерѝ, до 1927 година Δρομπίτσιστα, Дробициста[1]) е бивше село в Република Гърция на територията на днешния дем Преспа, област Западна Македония.

Дробитища
Δασερή
— село —
Гърция
40.7556° с. ш. 21.0747° и. д.
Дробитища
Западна Македония
40.7556° с. ш. 21.0747° и. д.
Дробитища
Леринско
40.7556° с. ш. 21.0747° и. д.
Дробитища
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Голема Преспа
Надм. височина 860 m

ГеографияРедактиране

Развалините на селото са разположени на западния бряг на Малкото Преспанско езеро в североизточното подножие на Цуцул.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Селото е споменато в османски документ от 1481 година като Добродища.[2]

В XIX век Дробитища е чисто българското село в Битолска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Дроботища живеят 50 жители българи християни.[3]

Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дробитаце (Drobitatzé) има 120 българи патриаршисти гъркомани.[4] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Дробитища има 6 къщи с 48 жители.[5]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Дробитища попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дробетища (Дробетишта) има 5 къщи славяни християни.[6] Селото е унищожено през Гражданската война – жителите му се изселват и след войната им е забрането да се върнат в селото.[7]

Преброявания
  • 1913 – 50 души
  • 1920 – 34 души
  • 1928 – 67 души
  • 1940 – 70 души

ЛичностиРедактиране

Починали в Дробитища

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Станковска, Љубица. „Топонимски варијации во Костурско-Леринската област“. в: Македонските дијалекти во Егејска Македонија, Скопје, 1994, стр. 239-246.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  5. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  7. Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.