Дупячани
Дупячани (на македонска литературна норма: Дупјачани) е село в община Долнени на Северна Македония.
| Дупячани Дупјачани | |
| — село — | |
 | |
  Дупячани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 758 m |
| Население | 155 души (2002 г.) |
| Пощенски код | 7504 |
| Дупячани в Общомедия | |
География
редактиранеРазположено е в североизточния край на Прилепското поле, в южното подножие на планината Бабуна. Селото се състои от две махали – Горно и Долно Дупячани.
История
редактиранеВ XIX век Дупячани е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Долно Дупялчани (Doupialtchani-Dolno) е посочено като село с 22 домакинства, със 107 жители българи, а Горно Дупялчани (Doupialtchani-Gorno) – с 28 домакинства и 132 жители българи.[1]
Иконите в църквата в Горно Дупячани са дело на прилепския зограф Иван Апостолов.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горно Дупячани е населявано от 300 жители българи християни, а Долно Дупячани има 100 жители, също българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Дупечани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 19 къщи, а Горно Дупечани също чисто българско с 30 къщи.[4]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Дупячани (Gorno Doupiatchani) има 240 българи екзархисти и работи българско училище, а в Долно Дупячани (Dolno-Doupiatchani) живеят 120 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Дупячани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Личности
редактиране- Родени в Дупячани
Милан Андонов (1883 - 1907), български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков,[7] загива в сражение в Лугунци[8]- Милан Чалишев (? - 1907), четник от ВМОРО, убит в Битката на Ножот[9]
Бележки
редактиране- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 283.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148 – 149. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 20.
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.