Дървеница
- Тази статия е за квартала. За насекомото вижте Креватна дървеница.
Дървеница е малък квартал, разположен югоизточно от центъра на София, в административен район „Студентски“ на Столична община. Бил е село до 1961 година, когато е присъединен към столицата като квартал. Близостта на Дървеница до Студентски град и много от висшите учебни заведения го прави особено привлекателен за живеене от студенти и млади семейства.
Дървеница | |
— квартал на София — | |
Страна | България |
---|---|
Област | Област София |
Община | Столична община |
Район | Студентски |
Дървеница в Общомедия |
На юг Дървеница граничи с кв. Малинова долина, като ги разделя бул. „А. Ляпчев“. На изток Дървеница граничи с жк Младост-1, на север с жк. Мусагеница, а между двата квартала се намират много научноизследователски институти.
Архитектура
редактиранеВ квартала има голямо разнообразие на жилищния фонд. Някои от тухлените сгради са строени през 1950-те години. Те са съсредоточени главно по протежение на бул. „Св. Климент Охридски“. През последните години са градени по-нови тухлени кооперации. По-голямата част от жилищните сгради са едропанелни от серии Бс-69-Сф (различни модификации), Бс-2-69 и Ос-68-Гл, строени в периода от началото на 70-те до средата на 90-те години. За разлика от други комплекси в Дървеница блоковете тип ЕПК са много малко.
Обществени институции и инфраструктура
редактиранеВ квартала се намира Частна езикова гимназия „Проф. д-р Васил Златарски“, училище на Международния бакалауреат и 55-о СОУ. В Дървеница на бул. „Свети Климент Охридски“ са разположени и големите учебни комплекси на Техническия университет, ХТМУ, МГУ, както и 4 спортни студентски бази.
В квартала се намират още 7 РСПАП на ул. „Айдемир“, магазин от веригата „Рамстор“ и „Националния онкологичен център“ на бул. „Св. Климент Охридски“, църквата „Свети Георги“, дело на Георги Новаков Джонгар,[1] на ул. „Пловдивско поле“, както и Дървенишкият манастир „Св. Пророк Илия“ (в административните граници на ж.к. „Младост“).
Градски транспорт
редактиранеЖилищен комплекс Дървеница се обслужва от автобусни линии 88, 280, 294 и 413. В квартала е била разположена и автостанция „Дървеница“, от която са тръгвали крайградските автобусни линии 68, 69, 70 и 123, обслужващи кабинков лифт „Симеоново“, кв. Малинова долина, селата Бистрица, Железница и Плана, както и няколко вилни зони. Сега те не ползват автостанцията, тъй като са удължени до метростанция „Г. М. Димитров“.
Допреди няколко години „Дървеница“ се е обслужвал и от трамвайна линия 2, която е минавала по бул. “Свети Климент Охридски“ и е свързвала квартала с центъра на София, но при строежа на Първия Метродиаметър на Софийското метро от пл. „Света Неделя“ до ж.к. „Младост-1“ в периода 2004 – 2009 г. част от стигащото до квартала трамвайно трасе е било премахнато и то не функционира.
Кварталът се обслужва и от маршрутни таксита: 1, 5, 6, 23, 26, 27, 29, 45 и 47
Автобуси – № 69, 70, 88, 123, 280, 294 и 413
Автобуси – № 123 (който тръгва от автогарата в квартала и пътува до кабинков лифт Симеоново и хижа Алеко);
Автостанция „Дървеница“ – Село „Локорско“ Село „Локорско“ – центъра село Мрамор Центъра село Мрамор – Кв. „Обеля“
Улици и произход на имената им
редактиранеПът | Наречен на | Местоположение |
---|---|---|
„Айдемир“ | Айдемир, село в Силистренско | Карта |
„Андрей Ляпчев“ | Андрей Ляпчев (1866 – 1933), политик | Карта |
„Белимел“ | Белимел, село в Монтанско | Карта |
„Вълчан Войвода“ | Вълчан войвода (1775 – 1863), хайдутин | Карта |
„Дъбница“ | Дъбница, село в Гоцеделчевско | Карта |
„Дървенишка река“ | Дървенишка река, местен обект | Карта |
„Жеко Войвода“ | Жеко Праматаров (1875 – 1903), революционер | Карта |
„Зелена поляна“ | ? | Карта |
„Иван Боримечката“ | Иван Боримечката, литературен герой на Иван Вазов | Карта |
„Илия Димушев“ | Илия Димушев (1876 – 1934), революционер | Карта |
„Канарче“ | Канарчета (Serinus), род птици | Карта |
„Константин Игнатов“ | ? | Карта |
„Маричини езера“ | Маричини езера, езерна група в Рила | Карта |
„Марко Семов“ | Марко Семов (1939 – 2007), писател | Карта |
„Овчаренски водопад“ | Овчарченски водопад, водопад в Дупнишко | Карта |
„Перперикон“ | Перперикон, археологически обект в Кърджалийско | Карта |
„Пловдивско поле“ | Пазарджишко-Пловдивско поле, равнина в Южна България | Карта |
„Преславска планина“ | Преславска планина, дял на Стара планина | Карта |
„Проф. Стоян Киркович“ | Стоян Киркович (1875 – 1960), лекар | Карта |
„Равногор“ | Равногор, дял на Родопите | Карта |
„Свети Климент Охридски“ | Климент Охридски (840 – 916), духовник | Карта |
„Софийско поле“ | Софийска котловина, долина в Западна България | Карта |
„Стефан Илиев“ | ? | Карта |
„Трайко Станоев“ | ? | Карта |
„Яна“ | ? | Карта |
Източници
редактиране- Статията се основава на материал, използван с разрешение.
Бележки
редактиране- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 209.