Уикипедия

Ебер-Нари

Ебер-Нари или Ебир-Нари (акадски), също Абар-Нахара (арамейски) или Абер Нахра (сирийски), е регион на Древния Близък изток. Преведено като „Отвъд реката“ както на акадски, така и на арамейски език, той се отнася за земята от другата страна на река Ефрат от гледна точка на Месопотамия и Персия. В този контекст регионът е известен на съвременните учени като Трансеуфратия. Функциониращ като сатрапия, той първоначално е администриран от Новосирийското царство, преди да бъде погълнат от Нововавилонското царство и след това от Ахеменидската империя. По време на гръцкото завладяване на Персия Ебер-Нари е, подобно на останалата част от Ахеменидската империя, анексирана от Македонската империя на Александър Велики. По-късно е разпусната от империята на Селевкидите, която я включват в Сирия заедно с Асирия.

Ебер-Нари
— сатрапия на Ахеменидската империя —
539 г. пр. н.е. – ок. 332 г. пр. н.е.
Предшественик
Нововавилонско царство
Наследник
Древна Македония

В ахеменидския царски надпис "DSf" акадският Ебер-Нари е споменат като Атура или Атурия на староперсийски и като Ашур на еламски.[1][2] Таргум Онкелос – арамейски превод на Тора, изброява Ниневия, Калах, Рехебот и Ресен като такива под юрисдикцията на Атура.

Етимология

редактиране

Провинцията също се споменава обстойно в библейските книги Ездра и Неемия като עבר הנהר („Ever Hannahar“ в съвременното произношение). Освен това, споделяйки същото значение на корена, Евер (произнася се Еввер) също е герой в еврейската Библия, от който се смята, че произлиза терминът иврит (вж. Евер), поради което се предполага, че евреите са хората, които преминали в Ханаан през реката (Ефрат или Йордан).

История

редактиране
 
Финикия, Сайда. Несигурен крал. Ок. 435 – 425 пр.н.е.
 
Монета на Мазай, сатрап на Ебер-Нари, Сайда, Финикия. Около 353 – 333 пр.н.е.

Асирия

редактиране

Терминът е установен по време на Новосирийското царство (911 – 605 г. пр. н. е.) във връзка с неговите левантийски колонии и топонимът се появява на надпис на асирийския цар Асархадон от 7 век пр. н. е. Регионът остава неразделна част от Асирийската империя до нейното падане през 612 г. пр. н. е., като някои северни региони остават в ръцете на останките от асирийската армия и администрация поне до 605 г. пр. н. е. и вероятно до 599 г. пр. н. е.[10]

Вавилония, Египет и Персия

редактиране

Впоследствие за Ебер-Нари се борят Нововавилонското царство (612 – 539 г. пр. н. е.) и Египет, като Египет навлиза в региона в закъснял опит да помогне на своите бивши асирийски владетели. Вавилонците и техните съюзници в крайна сметка побеждават египтяните (и останките от асирийската армия) и поемат контрола над региона, който продължават да наричат Ебер-Нари.

Вавилонците са свалени от персийскотоАхеменидско царство (539 – 332 г. пр.н.е.) и персите поемат контрола над региона. След като прекарват векове под асирийско управление, ахеменидските перси запазват имперския арамейски и имперските организационни структури на техните асирийски предшественици.

През 535 г. пр.н.е. персийският цар Кир II организира някои от новозавоюваните територии на бившето Нововавилонско царство като единна сатрапия – „Вавилония и Ебер-Нари“, обхващаща Южна Месопотамия и по-голямата част от Леванта. Северна Месопотамия, североизточната част на съвременна Сирия и югоизточната част на Анадола остават като Атура (Асирия) (Ахеменидска Асирия).[11]

 
Релеф на делегация, носеща дарове, вероятно сирийска или йонийска, в Ападана в Персеполис

Сатрапът на Ебер-Нари пребивава във Вавилон и има подгубернатори в Ебер-Нари, един от които е Татенай, споменат както в Библията, така и във вавилонските клинописни документи.[12] Тази организация остава недокосната поне до 486 г. пр. н. е. (царуването на Ксеркс I), но преди около 450 г. пр. н. е. „мегасатрапията“ е разделена на две – Вавилония и Ебер-Нари.[13]

Описанието на Херодот на ахеменидския данъчен район номер V съответства на Ебер-Нари. Той включва Арам, Финикия и Кипър (който също е включен в сатрапията[14]). Херодот не включва в данъчния списък арабските племена от Арабския полуостров, идентифицирани с кедаритите,[15] които не плащат данъци, но внасят като данък дар от тамян.

Гърция

редактиране

Ебер-Нари се разпада по време на гръцката империя на Селевкидите (312 – 150 г. пр.н.е.), като гърците включват както този регион, така и Асирия в Горна Месопотамия в Сирия на Селевкидите през 3 век пр.н.е. Сирия първоначално е индо-хетска деривация на Асирия от 9 век и е използвана в продължение на векове само по отношение на Асирия и асирийците (вж. Топонимия на Сирия) – земя, която в съвременни условия всъщност обхваща само северната половина на Ирак, Североизточна Сирия и Югоизточна Турция, а не по-голямата част от гръко-римската, византийската или съвременната нация на Сирия. Въпреки това от този момент термините сирийски (Syrian) и сирийски (Syriac) се използват общо и често без разлика, за да опишат както същинската Асирия, така и Ебер-Нари/Арам, и съответното им асирийско и арамейско/финикийско население.

Библиография

редактиране
  • Dandamaev, M (1994): "Eber-Nari", in E. Yarshater (ed.) Encyclopaedia Iranica vol. 7.
  • Drumbrell, WJ (1971): "The Tell el-Maskuta Bowls and the 'Kingdom' of Qedar in the Persian Period", BASOR 203, pp. 33–44.
  • Elayi, J; Sapin, J (1998): "Beyond the River: New Perspectives on Transeuphratene". A&C Black.
  • Olmstead, AT (1944): "Tettenai, Governor of Across the River", JNES 3 n. 1, p. 46.
  • Stolper, MW (1989): "The Governor of Babylon and Across-the-River in 486 B.C.", JNES 48 n. 4, pp. 283–305.
  • Tuell (1991): "The Southern and Eastern Borders of Abar-Nahara", BASOR n. 284, pp. 51–57.
  • Parpola, S (1970): "Neo-Assyrian Toponyms, Alter Orient und Altes Testament". Veröffentlichungen zur Kultur und Geschichte des Alten Orients und des Alten Testaments 6, Neukirchen-Vluyn, p116.
  • adok, R (1985): "Geographical Names According to New and Late-Babylonian Texts", Beihefte zum Tübinger Atlas des Vorderen Orients, Répertoire Géographique des Textes Cunéiformes 8, Wiesbaden, p129.

Бележки

редактиране
  1. ↑ John, Boardman. The Cambridge Ancient History: pt. 1. The prehistory of the Balkans; and the Middle East and the Aegean world, tenth to eighth centuries B.C. Cambridge University Press, 1991. с. 433–434. In the Babylonian version of the text the transportation to Babylon is credited to the people of eber nari, showing that to the scribe or scribes of these inscriptions the Babylonian equivalent of Old Persian Athura was eber nari...
  2. ↑ Shawn Tuell, Steven. The Law of the Temple in Ezekiel 40-48. Scholars Press. с. 158. Moreover, in a bilingual building inscription of Darius at Susa, the Old Persian kara hya Athuriya ("people of the Assyrians") is rendered in Akkadian as sabe sa eber nari ("people of eber nari")...
  3. ↑ Miller, Douglas B., Shipp, R. Mark. An Akkadian Handbook: Paradigms, Helps, Glossary, Logograms, and Sign List. Eisenbrauns, 1996. ISBN 978-0-931464-86-7. с. 49. Eber nāri (geo) the region west of the Euphrates, Syria—NA, NB, LB.
  4. ↑ saao/saa01/qpn-x-places/Eber-nari[across the river] // oracc.museum.upenn.edu. Посетен на 2021-03-21.
  5. ↑ а б Lester L. Grabbe. A History of the Jews and Judaism in the Second Temple Period (vol. 1): The Persian Period (539-331BCE). Bloomsbury Publishing, 27 July 2006. ISBN 978-0-567-21617-5. с. 134. The region of Ebir-nari (Transeuphrates, called Avarnaharā' in Aramaic and Ēver-ha-Nāhār in Hebrew)
  6. ↑ Thomas Kelly Cheyne, John Sutherland Black. Encyclopædia biblica: a critical dictionary of the literary, political and religious history, the archæology, geography, and natural history of the Bible. A. and C. Black, 1903. с. 4857. Image of p. 4857 at Google Books
  7. ↑ George V. Wigram. The Englishman's Hebrew and Chaldee Concordance of the Old Testament: Being an Attempt at a Verbal Connection Between the Original and the English Translation: With Indexes, a List of the Proper Names, and Their Occurrences, Etc. Samuel Bagster and sons, 1890. с. 798–799. Image of p. 798 at Google Books
  8. ↑ Wilhelm Gesenius, Francis Brown, Samuel Rolles Driver. A Hebrew and English Lexicon of the Old Testament: With an Appendix Containing the Biblical Aramaic. Houghton, Mifflin, 1906. с. 719. Image of p. 719 at Google Books
  9. ↑ David Noel Freedman. Beyond the River // Eerdmans Dictionary of the Bible. W.B. Eerdmans, 2000. ISBN 978-0-8028-2400-4. с. 177.
  10. ↑ Tuell 1991, p. 51.
  11. ↑ Dandamaev 1994.
  12. ↑ Olmstead 1944.
  13. ↑ Stolper 1989; Dandamaev 1994.
  14. ↑ Dandamaev 1994
  15. ↑ Dumbrell 1971; Tuell 1991.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eber-Nari в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ебер-Нари&oldid=12276454“.