Евгений Рилски
Евгений Рилски е български духовник и просветен деец, архимандрит, председател на няколко български църковни общини в Македония.
| Евгений Рилски | |
| български духовник и просветен деец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1932 г.
|
| Религия | православие |
| Семейство | |
| Подпис | .svg){kind=small} |
Биография редактиране
Роден е на 13 март 1856 година в град Калофер, тогава в Османската империя,[1] със светското име Иван Кланков.[2] Едва 14-годишен заминава за Рилския манастир, където слуша уроците на Неофит Рилски. Учи в Самоковската духовна семинария и в Пловдивската областна гимназия.[3] Става духовник към Българската екзархия и започва работа като учител в Солун. В учебната 1882 – 1883 година дякон Евгений преподава в Солунската българска мъжка гимназия и е член на учителския съвет.[4][5] В декември месец дякон Евгений замества Трайко Китанчев като учител по българска история в I клас на българската гимназия. Евгений Рилски преподава също така география на I и II клас. Според Китанчев преподаването по география е мъчно поради липсата на карти, а по история се преподава без учебник.[6]
Председател е на Демирхисарската българска община. Като такъв в 1902 година подписва поздравителен адрес до екзарх Йосиф I за 25 години на престола, в който трите български общини на Мелнишката епархия – Петричката, Демирхисарската и Мелнишката изразяват молба от името на българското население за назначаване на български владика.[7] На 12 май 1903 година е дигнат от Демир Хисар и под строг конвой е изпратен в затвора в град Сяр.[8] Той е задържан, вследствие на подаден махзар (петиция), за който е събирал подписи лично протосингелът на местния гръцки владика. След 52 дни йеромонах Евгений е екстерниран.[9]
По-късно е избран за първи екзархийски наместник в град Драма, оглавявайки Драмската българска община.[10]
В 1913 година Евгений Рилски е споменат като дарител за алманаха „Славянски календар“ и управляващ Сярската българска община.[11]
От 8 януари 1914 до 1917 година е игумен е на Рилския манастир.[12]
Умира в София през 1932 година след 5 месечно, тежко боледуване.
Бележки редактиране
- ↑ Иванов, Йордан. Св. Иван Рилски и неговият манастир. Царска придворна печатница, 1917, стр. 92.
- ↑ Дописки // Народенъ стражъ 7. 1932. с. 14.
- ↑ Съчинения на Трайчо Китанчевъ. Нарежда Юрданъ Ивановъ. София, Издава книжарницата на Д. Головъ, печатница на Иванъ Г. Говедаровъ & С-ие, 1898. с. 70.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 81.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освобофителната война 1877 – 1878, том I, книга втора. София, Синодално издателство, 1970. с. 114.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освобофителната война 1877 – 1878, том I, книга втора. София, Синодално издателство, 1970. с. 113.
- ↑ Българско книжовно дружество в София. Йосиф I Екзарх Български (1877 – 1902). Юбилеен сборник. София, Държавна печатница, 1904. с. 133.
- ↑ Освободителната борба на Българите в Македония и Одринско 1902/1904. Дипломатически документи. Наука и изкуство, 1978, стр. 193.
- ↑ Цариградската патриаршия: поведението на патриаршеските органи, бел. 394.
- ↑ Кочов, Апостол. Църковно-училищните борби в Драмско. Списание „Македонски преглед“, год. V, книга 2, София, 1929, стр.99.
- ↑ Славянски календар, том 6, Славянско дружество в България, 1913, стр. 169
- ↑ Иванов, Йордан. Св. Иван Рилски и неговият манастир. Царска придворна печатница, 1917, стр. 92.
| пръв | → | управляващ Драмската епархия (след 1910 – ?) |
→ | Паисий Пастирев |