Мелнишка епархия
- Тази статия е за православната епархия. За богомилската вижте Мелнишка епархия (Богомилска църква).
Мелнишката епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Μελενίκου) е историческа епархия на Вселенската патриаршия със средище град Мелник. Катедрални църкви на епархията са „Свети Никола“ на хълм край града, а от XVIII век градската „Свети Николай Чудотворец“.
Мелнишка епархия | |
Катедралният храм „Свети Николай“ | |
Местно име | Ιερά Μητρόπολη Μελενίκου |
---|---|
Църква | Вселенска патриаршия |
Страна | Византийска империя Османска империя |
Център | Мелник |
Катедрална църква | „Свети Никола“ (до XVIII век) „Свети Николай“ (след XVIII век) |
Дата на основаване | XIII век |
Дата на закриване | 1913 г. |
Сан | митрополит |
История
редактиранеЕпархията е основана в XIII век. Между 1345 и 1371 година е подчинена на Печката сръбска патриаршия, след което отново и завинаги се завръща към Цариградската патриаршия.[1] През XIX век обхваща Мелнишката, Петричката и Демирхисарската каза и нахията Долна Джумая от Сярската каза с общо 101 християнски селища.[2] След 1878 година към епархията се присъединява и Горноджумайската каза, подведомствена дотогава на Самоковската епархия на Българската екзархия.[3] През 1891 – 1892 година, голяма част от християнското население в епархията, отхвърля властта на Цариградската патриаршия. Първи 21 села от Горноджумайско минават в лоното на Българската екзархия. Три четвърти от селищата в Мелнишко също се отказват от Патриаршията. С изключение на 100 къщи и Петрич преминава под екзархийско ведомство. Скоро и селата последват примера на града. През 1894 година Горноджумайската каза се присъединява към новосъздадената екзархийска Неврокопска епархия.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година част от епархията попада в Гърция, част в България. В Гърция наследник е Валовищката епархия на Вселенската патриаршия, управлявана днес от Църквата на Гърция. От 1913 до 1914 година управляващ българската епархия е архимандрит Инокентий Софийски.[5] След това диоцезът на Мелнишката епархия на българска територия е присъединен към Струмишката епархия на Българската екзархия. През 1920 година, след като град Струмица е предаден на Кралството на сърби, хървати и словенци, остатъкът от диоцеза на бившата Мелнишка епархия на територията на България е присъединен към Неврокопската епархия.
От 1 октомври 1998 година Мелнишки е титулярна епископия, тоест без епархия, на Българската православна църква.
Епископи
редактиране- Мелнишки митрополити на Вселенската патриаршия
Име | Име | Години | Забележка |
---|---|---|---|
Теодор | Θεόδωρος | споменат в 1150[6] | |
Павел Клавдиополит[7] | Παύλος Κλαυδιουπολίτης | преди 1204 – след май 1216[8] | |
Доротей | Δωρόθεος | споменат в 1285[9][6] | |
Максим | Μάξιμος | споменат в 1294[10] и 1297[11] | |
Макарий I | Μακάριος | споменат в 1299[12] | |
Йоан | Ιωάννης | споменат в 1315 – 1316[13][6] | |
Митрофан I | Μητροφάνης | 1347 – 1352[14][6] или 1329 - 1345/1371 или 1333 - 1354[6] | наричан Καθολικού Κριτού Ρωμαίων[6] |
Кирил I | Κύριλλος | споменат в 1355[6] | |
Калист | Κάλλιστος | споменат в 1371 | |
Спиридон | Σπυρίδων | споменат в 1377[15][6] | в печки п. |
Митрофан II | Μητροφάνης | 1379 – 1386[16][6] | |
Атанасий | Αθανάσιος | споменат в 1393[6] | |
Евстратий | Ευστράτιος | споменат в 1438 г.[17][6] | |
Матей I | Ματθαίος | 1439 – 1474[18] | участник във Фераро-Флорентинския събор |
Макарий II | Μακάριος | 1475 - 1480 или 1460 - 1485[6] или 1474 – 1485[19][6] | |
Герасим | Γεράσιμος | 1485 – 1505[20][6] | |
Дионисий I | Διονύσιος | 1505 – 1528[21][6] | |
Матей II | Ματθαίος | 1528 – 1555[22][6] | |
Теона | Θεωνάς | 1555 – 1559[23] | от паронаксийски, идентифициран от Е. Тапинос с Теона Солунски[6] |
Неофит I | Νεόφυτος | 1559 - 1578[24][6] или 1559 - 1575[6] | |
Методий | Μεθόδιος | ръкоположен на 2 юни 1578[25]-март 1581[26][6] | |
Анастасий | Αναστάσιος | 1581 – 1589[27][6] | |
Филарет I | Φιλάρετος | споменат в 1591 г.[28] | |
Софроний I | Σωφρόνιος | 1589 – 1593[29][6] | |
Гавриил | Γαβριήλ | 1593 – 1598[30][6] | |
Софроний II | Σωφρόνιος | 1598 – 1621[31][6] | |
Галактион | Γαλακτίων | 1621 – 1627[6] или 1621 - 1628[32] | |
Неофит | Νεόφυτος | 1627 – 1628[33] | |
Христофор | Χριστόφορος | 28 юни 1628 – 1 ноември 1653[34][33] | |
Теофан | Θεοφάνης | декември 1654 – 1659[35] | |
Григорий I | Γρηγόριος | април 1659 – 1661[36][33] | |
Силвестър | Σιλβέστρος | 9 май 1661 – 15 май 1667[37][33] | |
Захарий | Ζαχαρίας | 1667 – 1677[38][33] | |
Дионисий II | Διονύσιος | 1677 – 1683, 1685, 1687, 1689[39][33] | |
Кирил II | Κύριλλος | 1683 – 1685, 1687, 1688[40][33] | |
Макарий III | Μακάριος | 18 април 1689 – 1696[41][33] | |
Стефан | Στέφανος | 1696 – 1706[42][33] | |
Григорий II | Γρηγόριος | 1706 – 1711[43][33] | |
Мелетий | Μελέτιος | 1711 – 1716[44][33] | |
Антим I | Άνθιμος | 3 септември 1716 - 1737[33] | в ганоски и хорски м. |
Кирил III | Κύριλλος | 1737 – 1745[45] | в никомидийски м. |
Йоаникий | Ιωαννίκιος | 1745 – 1753[46][33] | от анкарски м.[33] |
Филарет II | Φιλάρετος | 1753 – 1755[47] | от созополски м.[33] |
Макарий IV | Μακάριος | 1755 – 1763[48] | от милоски м.[33] |
Дамаскин | Δαμασκηνός | октомври 1763 – април 1769[33][49] | в солунски м. |
Гавриил | Γαβριήλ | 1769[33] | |
Леонтий | Λεόντιος | 1769 – юни 1796[33][50] | в кесарийски м. |
Антим II | Άνθιμος | юли 1796 – май 1820[33][51] | от вукелски е.[33] |
Самуил | Σαμουήλ | май 1820 – август 1830[33][52] | от драчки м. |
Григорий III | Γρηγόριος | 1830 – 1837[53] | от по-рано дебърски м. |
Дионисий III | Διονύσιος | 2 септември 1837 – 25 март 1875[54] | |
Прокопий | Προκόπιος | 25 май 1875 – 28 август 1891 | от херцеговински м. |
Александър | Αλέξανδρος | 11 януари 1892 – 27 април 1894 | от преспански и охридски м. |
Константин I | Κωνσταντίνος | 3 май 1894 – 23 март 1899 | от литицки м., в ганоски и хорски м. |
Леонтий | Λεόντιος | 29 април 1899 – 27 февруари 1901 | от филаделфийски м., в касандрийски м. |
Йоаким | Ιωακείμ | 11 март 1901 – 18 октомври 1903 | в пелагонийски м. |
Ириней | Ειρηναίος | 2 ноември 1903 – 11 август 1906 | в касандрийски м. |
Теодорит | Θεοδώρητος | 22 август 1906 – септември 1906 | от неврокопски м., в неврокопски м. |
Емилиан | Αιμιλιανός | 2 септември 1906 – 8 декември 1911 | в гревенски м. |
Константин II | Κωνσταντίνος | 10 януари 1912 – 25 юни 1913 | от хариуполски е. |
- Мелнишки титулярни епископи на Българската православна църква
Име | Управление | Забележка | Години |
---|---|---|---|
Генадий | 1 октомври 1998 – 26 май 2008 † | 1955 - 2008 | |
Серафим | 18 декември 2011 – 19 януари 2014 | в неврокопски м. | 1974 |
Герасим | 18 декември 2016 – | 1979 |
Бележки
редактиране- ↑ Нешева, Виолета. Мелник. Богозиданият град. София, 2008, стр.16 – 17.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
- ↑ Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.165.
- ↑ Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр.116 – 117.
- ↑ Духовници
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ Μπάκας, Ιωάννης Θ. Η εκκλησιαστική επαρχία Μελενίκου. Συμβολή στην εκκλησιαστική ιστορία της Σιντικής // Δήμος Σιντικής : Ο Χώρος και η Ιστορία του. Σιδηρόκαστρο, Δήμος Σιντικής, 2013. σ. 304. Посетен на 18 септември 2020 г. (на гръцки)
- ↑ Костова, Елена. Завещанието на мелнишкия митрополит Павел Клавдиополит – важен исторически извор от началото на ХІІІ век. Списание "Историческо бъдеще", 2016, кн. 1-2, стр. 197-205.
- ↑ Preiser-Kapeller, J. Der Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 259.
- ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 5927.
- ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 16801
- ↑ Preiser-Kapeller, J. Der Episkopat im späten Byzanz. Saarbrücken, 2008, 259.
- ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 16264
- ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 8615; Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 155 – 157.
- ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 18061; Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 267 – 269.
- ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 26573
- ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 18062
- ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 6347
- ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 17367; Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 381.
- ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382.
- ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382; срв. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 3750.
- ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382.
- ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382.
- ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382.
- ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382.
- ↑ Герлах, Стефан. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград. София, 1976. с. 252.
- ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891 – 2, 286 – 287, 295 – 296, 318.
- ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891 – 2, 318 – 319; Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis. T.1. Padova, 1988, 447.
- ↑ Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis. T.1. Padova, 1988, 447.
- ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891 – 2, 318 – 319.
- ↑ Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891 – 2, 318 – 319.
- ↑ Δ. Δ. Βαλαής, Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006, 183 – 188; Λ. Πολίτης, Μ. Πολίτη, Βιβλιογράφοι του 17ου - 18ου αιώνα: Συνοπτική καταγραφή. Αθήνα, 1994, 630.
- ↑ Βαλαής, 188 – 193.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц Μπάκας, Ιωάννης Θ. Η εκκλησιαστική επαρχία Μελενίκου. Συμβολή στην εκκλησιαστική ιστορία της Σιντικής // Δήμος Σιντικής : Ο Χώρος και η Ιστορία του. Σιδηρόκαστρο, Δήμος Σιντικής, 2013. σ. 305. Посетен на 18 септември 2020 г. (на гръцки)
- ↑ Βαλαής, 193 – 200; Αποστολόπουλος, Δ.Γ., Μιχαηλάρης, Π.Δ. Η Νομική Συναγωγή του Δοσιθέου: μία πηγή και ένα τεκμήριο. Αθήνα, 1987, 327, 377.
- ↑ Αποστολόπουλος, Μιχαηλάρης, 327; Βαλαής, 201 – 206.
- ↑ Βαλαής, 207 – 209.
- ↑ Βαλαής, 209 – 213.
- ↑ Βαλαής, 213 – 216.
- ↑ Βαλαής, 216 – 218.
- ↑ Βαλαής, 218 – 219.
- ↑ Βαλαής, 220 – 221.
- ↑ Βαλαής, 222 – 224.
- ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
- ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
- ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
- ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
- ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
- ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
- ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
- ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
- ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
- ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
- ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine..
- ↑ Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis. T.1. Padova, 1988, 447.