Мелнишка епархия

Мелнишката епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Μελενίκου) е историческа епархия на Вселенската патриаршия със средище град Мелник. Катедрални църкви на епархията са „Свети Никола“ на хълм край града, а от XVIII век градската „Свети Николай Чудотворец“.

Мелнишка епархия
St. Nicolas the Wonder-worker Melnik.jpg
Катедралният храм „Свети Николай
Местно име Ιερά Μητρόπολη Μελενίκου
Църква Вселенска патриаршия
Страна Византийска империя
Османска империя
Център Мелник
Катедрална църква Свети Никола“ (до XVIII век)
Свети Николай“ (след XVIII век)
Дата на основаване XIII век
Дата на закриване 1913 г.
Сан митрополит

ИсторияРедактиране

Епархията е основана в XIII век. Между 1345 и 1371 година е на подчинена на Печката сръбска патриаршия, след което отново и завинаги се завръща към Цариградската патриаршия.[1] През XIX век обхваща Мелнишката, Петричката и Демирхисарската каза и нахията Долна Джумая от Серската каза с общо 101 християнски селища.[2] След 1878 година към епархията се присъединява и Горноджумайската каза, подведомствена дотогава на Самоковската епархия на Българската екзархия.[3] През 1891 – 1892 година, голяма част от християнското население в епархията, отхвърля властта на Цариградската патриаршия. Първи 21 села от Горноджумайско минават в лоното на Българската екзархия. Три четвърти от селищата в Мелнишко също се отказват от Патриаршията. С изключение на 100 къщи и Петрич преминава под екзархийско ведомство. Скоро и селата последват примера на града. През 1894 година Горноджумайската каза се присъединява към новосъздадената екзархийска Неврокопска епархия.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година част от епархията попада в Гърция, част в България. В Гърция наследник е Валовищката епархия на Вселенската патриаршия, управлявана днес от Църквата на Гърция. От 1913 до 1914 година управляващ българската епархия е архимандрит Инокентий Софийски.[5] След това диоцезът на Мелнишката епархия на българска територия е присъединен към Струмишката епархия на Българската екзархия. През 1920 година, след като град Струмица е предаден на Кралството на сърби, хървати и словенци, остатъкът от диоцеза на бившата Мелнишка епархия на територията на България е присъединен към Неврокопската епархия.

От 1 октомври 1998 година Мелнишки е титулярна епископия, тоест без епархия, на Българската православна църква.

ЕпископиРедактиране

Мелнишки митрополити на Вселенската патриаршия
Име Име Години Забележка
Теодор Θεόδωρος споменат в 1150[6]
Павел Клавдиуполец Παύλος Κλαυδιουπολίτης преди 1204 – след май 1216[7]
Доротей Δωρόθεος споменат в 1285[8][6]
Максим Μάξιμος споменат в 1294[9] и 1297[10]
Макарий I Μακάριος споменат в 1299[11]
Йоан Ιωάννης споменат в 1315 – 1316[12][6]
Митрофан I Μητροφάνης 1347 – 1352[13][6] или 1329 - 1345/1371 или 1333 - 1354[6] наричан Καθολικού Κριτού Ρωμαίων[6]
Кирил I Κύριλλος споменат в 1355[6]
Калист Κάλλιστος споменат в 1371
Спиридон Σπυρίδων споменат в 1377[14][6] в печки п.
Митрофан II Μητροφάνης 1379 – 1386[15][6]
Атанасий Αθανάσιος споменат в 1393[6]
Евстратий Ευστράτιος споменат в 1438 г.[16][6]
Матей I Ματθαίος 1439 – 1474[17] участник във Фераро-Флорентинския събор
Макарий II Μακάριος 1475 - 1480 или 1460 - 1485[6] или 1474 – 1485[18][6]
Герасим Γεράσιμος 1485 – 1505[19][6]
Дионисий I Διονύσιος 1505 – 1528[20][6]
Матей II Ματθαίος 1528 – 1555[21][6]
Теона Θεωνάς 1555 – 1559[22] от паронаксийски, идентифициран от Е. Тапинос с Теона Солунски[6]
Неофит Νεόφυτος 1559 - 1578[23][6] или 1559 - 1575[6]
Методий Μεθόδιος ръкоположен на 2 юни 1578[24]-март 1581[25][6]
Анастасий Αναστάσιος 1581 – 1589[26][6]
Филарет Φιλάρετος споменат в 1591 г.[27]
Софроний I Σωφρόνιος 1589 – 1593[28][6]
Гавриил Γαβριήλ 1593 – 1598[29][6]
Софроний II Σωφρόνιος 1598 – 1621[30][6]
Галактион Γαλακτίων 1621 – 1627[6] или 1621 - 1628[31]
Неофит Νεόφυτος 1627 – 1628[32]
Христофор Χριστόφορος 28 юни 1628 – 1 ноември 1653[33][32]
Теофан Θεοφάνης декември 1654 – 1659[34]
Григорий I Γρηγόριος април 1659 – 1661[35][32]
Силвестър Σιλβέστρος 9 май 1661 – 15 май 1667[36][32]
Захарий Ζαχαρίας 1667 – 1677[37][32]
Дионисий II Διονύσιος 1677 – 1683, 1685, 1687, 1689[38][32]
Кирил II Κύριλλος 1683 – 1685, 1687, 1688[39][32]
Макарий III Μακάριος 18 април 1689 – 1696[40][32]
Стефан Στέφανος 1696 – 1706[41][32]
Григорий II Γρηγόριος 1706 – 1711[42][32]
Мелетий Μελέτιος 1711 – 1716[43][32]
Антим I Άνθιμος 3 септември 1716 - 1737[32] в ганоски и хорски м.
Кирил III Κύριλλος 1737 – 1745[44] в никомидийски м.
Йоаникий Ιωαννίκιος 1745 – 1753[45][32] от анкарски м.[32]
Филарет Φιλάρετος 1753 – 1755[46] от созополски м.[32]
Макарий IV Μακάριος 1755 – 1763[47] от милоски м.[32]
Дамаскин Δαμασκηνός октомври 1763 – април 1769[32][48] в солунски м.
Гавриил Γαβριήλ 1769[32]
Леонтий Λεόντιος 1769 – юни 1796[32][49] в кесарийски м.
Антим II Άνθιμος юли 1796 – май 1820[32][50] от вукелски е.[32]
Самуил Σαμουήλ май 1820 – август 1830[32][51] от драчки м.
Григорий III Γρηγόριος 1830 – 1837[52]
Дионисий III Διονύσιος 2 септември 1837 – 25 март 1875[53]
Прокопий Προκόπιος 25 май 1875 – 28 август 1891 от херцеговински м.
Александър Αλέξανδρος 11 януари 1892 – 27 април 1894 от преспански и охридски м.
Константин I Κωνσταντίνος 3 май 1894 – 23 март 1899 от литицки м., в ганоски и хорски м.
Леонтий Λεόντιος 29 април 1899 – 27 февруари 1901 от филаделфийски м., в касандрийски м.
Йоаким Ιωακείμ 11 март 1901 – 18 октомври 1903 в пелагонийски м.
Ириней Ειρηναίος 2 ноември 1903 – 11 август 1906 в касандрийски м.
Теодорит Θεοδώρητος 22 август 1906 – септември 1906 от неврокопски м., в неврокопски м.
Емилиан Αιμιλιανός 2 септември 1906 – 8 декември 1911 в гревенски м.
Константин II Κωνσταντίνος 10 януари 1912 – 25 юни 1913 от хариуполски е.
Мелнишки титулярни епископи на Българската православна църква
Име Години
Генадий (Вълчев) 1 октомври 1998 – 26 май 2008
Серафим (Динков) 18 декември 2011 – 19 януари 2014
Герасим (Георгиев) 18 декември 2016 -

БележкиРедактиране

  1. Нешева, Виолета. Мелник. Богозиданият град. София, 2008, стр.16 – 17.
  2. Енциклопедия Пирински край, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 360.
  3. Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.165.
  4. Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр.116 – 117.
  5. Духовници
  6. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ Μπάκας, Ιωάννης Θ. Η εκκλησιαστική επαρχία Μελενίκου. Συμβολή στην εκκλησιαστική ιστορία της Σιντικής. // Δήμος Σιντικής : Ο Χώρος και η Ιστορία του. Σιδηρόκαστρο, Δήμος Σιντικής, 2013. σ. 304. Посетен на 18 септември 2020 г. (на гръцки)
  7. Preiser-Kapeller, J. Der Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 259.
  8. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 5927.
  9. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 16801
  10. Preiser-Kapeller, J. Der Episkopat im späten Byzanz. Saarbrücken, 2008, 259.
  11. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 16264
  12. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 8615; Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 155 – 157.
  13. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 18061; Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 267 – 269.
  14. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 26573
  15. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 18062
  16. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 6347
  17. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 17367; Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 381.
  18. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382.
  19. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382; срв. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 3750.
  20. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382.
  21. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382.
  22. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382.
  23. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882 – 3, 382.
  24. Герлах, Стефан. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград. София, 1976. с. 252.
  25. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891 – 2, 286 – 287, 295 – 296, 318.
  26. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891 – 2, 318 – 319; Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis. T.1. Padova, 1988, 447.
  27. Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis. T.1. Padova, 1988, 447.
  28. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891 – 2, 318 – 319.
  29. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. – Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891 – 2, 318 – 319.
  30. Δ. Δ. Βαλαής, Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006, 183 – 188.
  31. Βαλαής, 188 – 193.
  32. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц Μπάκας, Ιωάννης Θ. Η εκκλησιαστική επαρχία Μελενίκου. Συμβολή στην εκκλησιαστική ιστορία της Σιντικής. // Δήμος Σιντικής : Ο Χώρος και η Ιστορία του. Σιδηρόκαστρο, Δήμος Σιντικής, 2013. σ. 305. Посетен на 18 септември 2020 г. (на гръцки)
  33. Βαλαής, 193 – 200; Αποστολόπουλος, Δ.Γ., Μιχαηλάρης, Π.Δ. Η Νομική Συναγωγή του Δοσιθέου: μία πηγή και ένα τεκμήριο. Αθήνα, 1987, 327, 377.
  34. Αποστολόπουλος, Μιχαηλάρης, 327; Βαλαής, 201 – 206.
  35. Βαλαής, 207 – 209.
  36. Βαλαής, 209 – 213.
  37. Βαλαής, 213 – 216.
  38. Βαλαής, 216 – 218.
  39. Βαλαής, 218 – 219.
  40. Βαλαής, 220 – 221.
  41. Βαλαής, 222 – 224.
  42. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925.
  43. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925.
  44. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925.
  45. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925.
  46. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925.
  47. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925.
  48. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925.
  49. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925.
  50. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925.
  51. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925.
  52. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 925.
  53. Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis. T.1. Padova, 1988, 447.