Евгени Головински
Евгени Викторов Головински е български биохимик, академик, чийто основни приноси са свързани със създаването на нови методи за синтез на биологично значими групи органични съединения, предимно биологичноактивни вещества, както и изясняването на биохимичните механизми на действие на лекарствени средства.[1]
| Евгени Головински | |
| български биохимик | |
| Роден | Евгени Викторов Головински
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
Биография
редактиранеРоден е на 18 март 1934 г. в Бургас. През 1957 г. завършва органична химия в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Под ръководството на чл. кор. Александър Спасов разработва докторска теза, която защитава през 1961 г. След това е назначен за асистент в кагедра „Медицинска химия“ в Медицинския университет в София. От 1966 г. работи в Централната биохимична лаборатория на БАН. Защитава дисертация за „Доктор на химическите науки“ през 1977 г. Избран е за член-кореспондент на БАН през 1989 г. и за академик през 1997 г.[2] Специализира в Пастьоровия институт в Париж и в университетите в Мюнстер и Есен в Германия.[3]
Преподавател в български и чуждестранни университети, доктор хонорис кауза на Софийския университет. Автор е на множество учебници и монографии.[1]
Сътрудник на ДС, II главно управление, 5 отдел, 3 отделение, II главно управление, 3 отдел, 2 отделение (агент Юрий и Ернст), обявен с Реш. № 110/ 09.02.2010 г. на КРДОПБГДСРСБНА.
Головински е и научен ръководител на Научноинформационния център на БАН Българска енциклопедия, както и главен редактор е на широко популярната българска еднотомна енциклопедия „Българска енциклопедия А-Я“.[1] Председател е на Съвета за издателска дейност на БАН (1993 – 1997), член на Управителния съвет на БАН (1991 – 1994), член на СНС по Биохимия биофизика и молекулярна биология при ВАК (1985 – 2007), председател на СНС по фармация при ВАК (1991 – 2010), член на Съвета на НАОА към Министерски съвет (1997 – 2000), председател (1998 – 2001) и почетен председател (от 2001) на Хумболтовия съюз в България, председател на Федерацията за разпространение на научни знания (1990 – 2005), член на УС на Фондация „Еврика“, член на Почетния борд на Нов симфоничен оркестър, София (1999) и др.[2]
Основните му научни интереси са в областта на медицинската химия. Създава оригинален метод за получаване на противотуморния препарат „Циплатан“. В сътрудничество с германски учени изяснява фармакобиохимията и механизма на действие на противотуморния препарат „Ендоксан“ (циклофосфамид) и на редица инхибитори на глюкуронозилтрансферазите – промишлени отрови, фунгициди, хербициди, инсектициди, танини и хранителни добавки.[2]
За своите научни и обществени заслуги е носител на:
- Орден „Св. Св. Кирил и Методий“ първа степен (2008)
- Немския орден „Федерелен кръст за заслуги на лента“ (Bundesverdienstkreuz am Bande, 2001)
- Медал „Св. Климент Охридски“ (1999)
- Почетен знак „Проф. Марин Дринов“ на БАН (1999)
- Медал „Проф. Марин Дринов“ на лента, БАН (2004)
- Юбилеен медал на Университета в Хале, Германия (1994)
- Почетен гражданин на Бургас (2000)
- Почетен гражданин на Благоевград (2006)
- Доктор хонорис кауза на СУ „Св. Климент Охридски“
- Доктор хонорис кауза на Медицинския университет – София.[2]
Библиография
редактиране- Вълшебните куршуми. София: Народна просвета, 1964
- Биохимия на антиметаболитите. София: Наука и изкуство, 1975
- Горещи точки на биохимията. София: Наука и изкуство, 1980
- Осъществената мечта на Асен Златаров. София: Наука и изкуство, 1981
- Бумерангът на химията. София: Народна младеж, 1982
- Химията, която лекува. София: Наука и изкуство, 1986
- Биохимия за учителя по химия. София: Народна просвета, 1988
- Вселената, наречена вещество: Разкази за органичните съединения и техните свойства. София: БАН, 1991
- Биохимия на ксенобиотиците. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992
- Вълшебството на кислорода. София: Гея-Либрис, 2001
- Научното любопитство: Епизоди от историята на природните науки и технологиите. София: НБУ, 2008
- Мое минало незабравимо – автобиографична. София: АИ „Марин Дринов“, ЮУ „Неофит Рилски“, 2008
- Столетия в един живот: Научните открития и темповете на материалния напредък. София: АИ „Марин Дринов“, 2012
Бележки
редактиране- ↑ а б в Евгени Головински // Архивиран от оригинала на 2011-09-11. Посетен на 18.03.2013.
- ↑ а б в г Скръбна вест // Българска академия на науките, 15 март 2021 г. Посетен на 19 април 2021 г.
- ↑ Евгени Головински // Архивиран от оригинала на 2013-08-22. Посетен на 18.03.2013.