Отваря главното меню
Евдокия
византийска императрица
Лични данни
Родена
Починала
около 1211 г. (38 г.)
Семейство
Баща Алексий III Ангел
Майка Ефросина Дукина Каматерина
Бракове Стефан Първовенчани
Алексий V Дука Мурзуфул
Лъв Сгура

Евдокия Ангелина (1173 – 1211) е за кратко византийска императрица (1204), чрез краткия си брак с император Алексий V Дука Мурзуфул.

Евдокия е дъщеря на византийския император Алексий III Ангел и Ефросина Дукина Каматерина. През 1186 г. Алексий III Ангел е детрониран от брат си Исак II Ангел, след което бяга в Сирия. Новият император решава да омъжи племенницата си Евдокия за сина на сръбския жупан Стефан Неманя, с което най-вероятно Исак II цели едновременно да закрепи връзките с Рашка и да отстрани наследницата на Алексий III от византийския двор.

Около 1186 г. Евдокия е омъжена за Стефан Първовенчани, който през 1196 наследява баща си и получава титлата Велик жупан на Рашка. Евдокия ражда на Стефан Първовенчани трима сина и една дъщеря:

Според Никита Хониат между Стефан Първовенчани и Евдокия избухва скандал, който около 1198 г. завършва с взаимни обвинения в изневяра и раздяла, поради което около 1200 г. Евдокия била изгонена от владенията на съпруга си, които напуснала само с дрехите на гърба си. Тя успяла да стигне пеш до владенията на Вукан Неманич в Зета, където получила благосклонен прием и подкрепа. След като успяла да се съвземе, Евдокия се отправила към Дирахиум, откъдето императорски кораб я откарал обратно в Константинопол. Прогонването на Евдокия от Сърбия е резултат от западането на Византийската империя, която по това време губи мощта и престижа си.[1]

Във византийската столица Евдокия става любовница на император Алексий V Дука Мурзуфул. На 12 април 1204 тя, майка ѝ и Алексий V Дука Мурзуфул напускат обсадения от кръстоносците град и пристигат в Мосинопол, където бащата на Евдокия разрешава тя да се омъжи за Алексий V. Евдокия успява да се омъжи за император Алексий V, но скоро след това съпругът ѝ е ослепен по заповед на собствения ѝ баща, въпреки острите протести на Евдокия. След това слепият Алексий V е предаден на кръстоносците, които го хвърлят от върха на Теодосиевата колона в Константинопол. За да отмъсти за съпруга си, Евдокия организира неуспешен заговор срещу баща си. Поради това през 1205 г. Алексий III я омъжва насила за Лъв Сгур, независим владетел на Коринт, който още през 1204 г. предложил убежище на Алексий III Ангел и семейството му.

През 1207/1208 г., обсаден от кръстоносците в Коринстската крепост, Лъв Сгура се самоубива. Смята се, че Евдокия е почина няколко години по-късно, най-вероятно през 1211 г.

БележкиРедактиране

  1. Fine 1994, с. 46.

ИзточнициРедактиране

  • K. Varzos, Ē genealogia tōn Komnēnōn, Thessalonica, 1984.
  • Fine, John Van Antwerp, Jr.. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Michigan, University of Michigan Press, 1994. ISBN 0-472-08260-4.
  • Fine, John Van Antwerp, Jr.. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Michigan, University of Michigan Press, 1994. ISBN 0-472-08260-4. с. 46.
  • The Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford University Press, 1991.
  • O city of Byzantium: annals of Niketas Choniates tr. Harry J. Magoulias (Detroit: Wayne State University Press, 1984).
  • Mihailo Laskaris. Byzantine Princesses in Medieval Serbia. 1926.