Евдокия Комнина (дъщеря на Исак Комнин)

византийска аристократка от XII в.
Вижте пояснителната страница за други личности с името Евдокия Комнина.

Евдокия Комнина (на гръцки: Εὐδοκία Κομνηνή, ок. 1096 г. – след 1150 г.) е византийска принцеса от първата половина на XII век, племенница на император Алексий I Комнин.[1]

Евдокия Комнина
Ευδοκία Κομνηνή
византийска аристократка от XII в.
Родена
около 1096 г.
Починала
след 1150 г. (54 г.)
Семейство
РодКомнини
БащаИсак Комнин
МайкаИрина Аланска
Братя/сестриЙоан Комнин
Алексий Комнин
Константин Комнин
Йоан Комнин
Мария Комнина

Родена е около 1096 г. в семейството на севастократор Исак Комнин и съпругата му Ирина Аланска.[1] Бащата на Евдокия е по-голям брат на император Алексий I Комним, а майка ѝ била аланска принцеса и първа братовчедка на императрица Мария Аланска.

Около 1110/12 г. император Алексий I Комнин омъжил племенницата си за Никифор Вотаниат, който бил роднина на император Никифор III Вотаниат, вероятно внук на негов брат.[2] По този повод императорът почел съпруга на Евдокия с титлат пнсевааст севаст.[3] Евдокия родила на съпруга си няколко деца, от които е известен един син – Исак Комнин Вотаниат, който станал монах в манастира „Свети Йоан Предтеча Фоверос“, разположен на азиатския бряг на Босфора[3]

Съпругът на Евдокия починал преди 1144 г., като малко преди смъртта си приел монашество, най-вероятно в манастира „Света Йоан Предтеча Фоверос“[4], и променил името си на Неофит[5] След смъртта му Евдокия също постъпила в монашество и приела името Ксения.[3] Тя била все още жива към 1150, когато я записали като втори ктитор в типика на манастира „Свети Йоан Предтеча Фоверос“, където синът ѝ също бил починал в уединение преди 1144 г. Евдокия направила множество дарения и благодеяния на манастира, като през октомври 1144 г. му предоставила и значителна сума в злато за закупуването на имот и се договорила с монасите в манастира ежегодно да се отслужват вечерни панахиди и литургии за съпруга и сина ѝ на датите на тяхната смърт както и вечерни служби за нейно здраве и литургии, които да се провеждат всяка година на 22 ноември, а след смъртта ѝ да бъдат отслужвани ежегодно панахиди и за самата нея.[6]

  1. а б Varzos 1984, с. 172.
  2. Varzos 1984, с. 172 – 173.
  3. а б в Varzos 1984, с. 173.
  4. Thomas & Hero 2000, с. 872.
  5. Varzos 1984, с. 173.
  6. Varzos 1984, с. 172 – 173; Thomas & Hero 2000, с. 872; 927-928 (no. 50); Dimitropoulou 2023, Large-Scale Monastic Patronage.

Цитирана литература

редактиране