Уикипедия

Комнини

Комнини (на гръцки: Κομνηνός, Κομνηνοί) е византийска (1057 – 1059; 1081 – 1185) и трапезундска (1204 – 1463) императорска династия[1]. Етимологията на родовото име се свързва с факта, че през 11-ти век представители на фамилията са притежавали владения в близост до градчето Комна в Източна Тракия.

Императорския герб на Комнините

Императори на Византия (1057 – 1059; 1081 – 1185)

редактиране

Исак I Комнин (1057 – 1059)

редактиране

Първият известен Комнин – Исак (*ок. 935/940), има двама синове: Мануил Еротик Комнин (ок. 955/960 – 1020) и Никифор (ок. 970 – сл. 1026), протоспатарий и съветник на император Василий II, умрял неженен. Съгласно семейната традиция Мануил става военачалник във византийската армия, като през 978 г. защитава Никея от Варда Склир, а след това получава поста префект на Изтока[1]. От съпругата си Мария Мануил Еротик има двама синове: бъдещия василевс Исак I Комнин (ок. 1007 – 31.5.1061) и Йоан (ок. 1015 – 1067) куропалат и доместик на схолите.

Създал си авторитет като военачалник Исак I Комнин е провъзгласен за император на Византия на 1 септември 1057 г., след успеха на оглавения от него бунт срещу Михаил VI Стратиот. Той се стреми да ограничи посегателствата на аристократите спрямо свободата на селяните, да укрепи законността и да реорганизира византийската армия. Енергичните му мерки настройват срещу него знатните в империята начело с патриарх Михаил I Керуларий. Независимо от успехите си срещу селджукските турци в Мала Азия и печенегите на север, императорът не разполага с подкрепата на столичното население. Изолацията, в която се намира, както и тежкото му заболяване, го принуждават на 25 декември 1059 г. да се откаже от короната в полза на своя приятел Константин X Дука. Умира в манастир през 1061 г. От брака си през 1018 г. с Екатерина, дъщеря на българския цар Иван Владислав, Исак I Комнин има две деца: Мануил (ок. 1030 – пр. 1057) и Мария, станала монахиня.[2]

Императорският брат Йоан Комнин остава сред влиятелните сановници и по времето на управлението на Константин X Дука. Негова съпруга е Анна Даласина, от която има осем деца:

Алексий I Комнин (1081 – 1118)

редактиране

Родът Комнини достига своето могъщество през 1081 г., когато Алексий I, третият син на Йоан Комнин, отстранява от власт своя родственик Никифор III Вотаниат и заема императорския престол на Византия (1081 – 1181). Алексий I е изправен пред многобройни проблеми, довели ромейската империя до жалко състояние при управлението на неговите предшественици. Сериозно застрашени са границите на Византия: селджукските турци са завзели почти цяла Мала Азия, от север настъпват печенегите, а от запад – норманските рицари от Южна Италия. Независимо от критичната ситуация василевсът съумява да използва блестящо качествата си на дипломат и военачалник, за да се справи последователно с всичките си врагове. С помощта на венецианския флот византийците нанасят редица поражения на норманите, които са принудени да се оттеглят от Балканския полуостров (1085). През 1092 г. Алексий I разгромява печенегите в Тракия, след което те преустановяват задълго нападенията си по дунавските граници на империята. Най-опасният враг на Византия от изток – Селджукският султанат, в края на 11-ти век започва да губи вътрешното си единство. По това време пред Константинопол пристигат войските на Първия кръстоносен поход, на чиито предводители Алексий I успява да наложи васална клетва. Благодарение на кръстоносците на ромейската империя са върнати повечето загубени нейни територии в Мала Азия. Вътрешнополитическите успехи на владетеля довеждат до постепенното възстановяване на византийското могъщество.[2]

От брака си през 1077 г. с Ирина (ок. 1066 – 1133/36), дъщеря на доместика Андроник Дука, Алексий I има девет деца, седем от които доживяват пълнолетие:

Йоан II Комнин (1118 – 1143)

редактиране

Алексий I Комнин умира, като оставя неуреден въпроса за престолонаследието. Борбата за короната печели най-големия му син Йоан II (1118 – 1143), наречен справедливо „най-великия от Комнините“. Новият император разширява границите на византийското влияние чрез многобройни победоносни войни. Той осигурява спокойствие по дунавските граници, като нанася съкрушително поражение на печенегите през 1122 г. и разпръсква остатъците от тях из балканските си владения. Следва покоряването на сръбското княжество Рашка (1124), а през 1128 г. византийските войски отблъскват натиска на унгарците от северозапад. С успех се увенчават и походите на василевса срещу селджукските турци, някои от които са организирани съвместно с рицарите кръстоносци, като Византия си възвръща нови земи в Мала Азия.[2]

Йоан II нарушава дългогодишната традиция, която повелява византийските императори да вземат за съпруги единствено представителки на местната аристокрация. Мирът с Унгария е осигурен чрез брака му през 1104 г. с Ирина (Пирошка) (†1133), дъщеря на крал Ласло I, от която има осем деца:

Мануил I Комнин (1143 – 1180) и Алексий II Комнин (1180 – 1183)

редактиране

Управлението на Мануил I Комнин (1143 – 1180), най-малкия син на Йоан II Комнин, но предпочетен от него за наследник, е свързано с последните опити на Византия да запази своята хегемония в Източното Средиземноморие. При този образован владетел в константинополския двор навлизат широко западноевропейските рицарски обичаи и норми на поведение, но въпреки това той успява да възроди, макар и за кратко, идеята за възстановяването на древната Юстинианова империя. Първоначално Мануил I се задоволява да продължи балканската политика на своя баща, насочена към ограничаване нападенията на номадските народи по дунавската граница и възпиране на агресивните намерения на Унгария. В това отношение завоюва сериозни успехи и за няколко десетилетия налага византийската власт над Хърватско и Далмация. Успехите главозамайват императора и той предприема една продължителна, скъпоструваща и в крайна сметка неуспешна кампания за завладяването на Южна Италия. Тази негова инициатива се проваля през 1157 г. и обременява твърде тежко държавната хазна. След това Мануил I насочва вниманието си към Близкия Изток, като принуждава местните латински владетели да се признаят за негови васали. Подобна клетва след дълга съпротива е принуден да даде и жупан Стефан Неманя, владетел на Рашка. Византия обаче не е в състояние да издържи финансово на огромното напрежение, предизвикано от военната политика на императора. В битката при Мариокефалон (1176) селджукските турци нанасят катастрофално поражение на императорската армия и във Византия дълго време се усещат последиците от този разгром. Загубата се отразява и върху психиката на Мануил I, който прекарва последните години от живота си отдаден на окултни занимания, далеч от тържавните дела.[2]

Първата съпруга (1146) на императора, Берта (†1158), получила във Византия името Ирина, е дъщеря на граф Беренгар I фон Зулцбах и племенница на германския император Конрад III. Тя е майка на първородната му дъщеря Мария (1149 – 1183), омъжена първо (1163, развод 1169) за унгарския крал Бела III, а след това (1179) за маркиз Рение Монфератски (1163 – 1182), приет в константинополския двор и преминал в лоното на православието под името Йоан. След смъртта на Берта, Мануил I взема за съпруга през 1161 г. Мария (1145 – 1182), дъщеря на антиохийския латински владетел Раймон дьо Поатие. от този брак се ражда следващия император Алексий II Комнин (10.9.1167 – 24.9.1183). Тъй като е все още малолетен, Алексий II се намира първоначално под опеката на своята майка. Той е сгоден (1180) за Агнес (1171 – 1240), дъщеря на френския крал Луи VII, но се жени за Ирина, незаконна дъщеря на Андроник I Комнин. През 1182 г. е принуден да приеме за съимператор своя тъст Андроник I Комнин, който на следващата година заповядва да го удушат.[2]

Андроник I Комнин (1183 – 1185)

редактиране

Младежките години на Андроник I Комнин, втория син на Исак Комнин, който е брат на император Йоан II Комнин са изпълнени с възходи и падения. Назначен е първоначално за наместник на Сърбия от братовчед си Мануил I Комнин, той скоро успява да си спечели лошо име поради скандални лични връзки и политически интриги и дори е хвърлен в затвора. Скоро след като успява да избяга в руското Галичко княжество, той е помилван през 1165 г., но поради нови простъпки спрямо императора е изпратен в почетно заточение като наместник на отдалечената провинция Киликия. Разгромен от селджукските турци, през 1166 г. той отново напуска Византия, скита из кръстоносните владения в Сирия и Палестина, като навсякъде си създава врагове. Накрая намира убежище при селджуките и известно време оглавява разбойническа дружина, с която тероризира граничните византийски селища. През 1177 г. решава да се предаде на императора и получава прошка, но не престава да крои заговори. Застанал начело на византийската опозиция срещу Мария дьо Поатие, регентка на малолетния Алексий II Комнин, през 1182 г. Андроник I настъпва със събрани в Мала Азия войски срещу Константинопол, като успява да влезе в столицата, където се провъзгласява за съимператор, екзекутира регентката и други представители на Комниновия род, а на следващата година сваля от престола и убива законния император.[2]

Като едноличен владетел Андроник I Комнин (1183 – 1185) се опитва да ограничи настъпващата във Византия криза, заемайки се да изкорени злоупотребите на чиновниците и да гарантира свободите на селското население срещу произвола на аристокрацията. На недоволството сред византийския елит императорът отговаря с нечуван терор и така настройва столичните жители срещу себе си. Към вътрешните проблами на държавата се прибавя и външна заплаха – през 1185 г. норманите от Сицилия нахлуват на Балканския полуостров и разграбват Солун, като не крият намеренията си да продължат към Константинопол. Същата година във византийската столица избухва бунт. Андроник I е свален от престола и жестоко умъртвен, а императорската корона получава озовалият се случайно начело на вълненията Исак II Ангел. Със смъртта на Андроник I настъпва края на продължилото един век управление на Комнините в Константинопол.[2]

Андроник I има първи законен брак с неизвестна жена, сестра на царя на Грузия Георгий III. През 1167 г. сключва втори брак с Теодора (*1145), вдовица на йерусалимския крал Балдуин III от която има две деца. През 1183 г. се жени за трети път за Агнес (1171 – 1240), дъщеря на френския крал Луи VII, от която няма деца. Първородният му син от първия брак Мануил Комнин (1145 – сл. 1185) се жени за Русудан, сестра на грузинската царица Тамара, която ражда Алексий I Велики Комнин, основател на императорската линия на трапезундските Комнини.[2]

Династия на Комнините във Византия

редактиране

Комниновото пророчество

редактиране

В двора на Мануил I Комнин е популярно пророчество, според което първите букви на династията са съставени от гръцката дума αιμα, която семантично значела „кръв“.[4]

Източници

редактиране
  1. ↑ а б Comnenus family // Енциклопедия Британика. Посетен на 10 октомври 2019. (на английски)
  2. ↑ а б в г д е ж з Керчева, Клементина, Каваленов, Страхил. Европейските династии. София, Агато, 2004. с. 169 – 175.
  3. ↑ а б в ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 87а. Комнины. Императоры Византии 1057-1059, 1081-1185
  4. ↑ Magdalino, Paul. The Empire of Manuel I Komnenos, 1143 – 1180. Cambridge University Press, 2002. (на английски)]

Литература

редактиране
  • Savvides, A. C. C. Internal Strife and Unrest in Later Byzantium, XIth-XIIIth centuries (A.D. 1025 – 1261): The Case of Urban and Provincial lnsurrections (Causes and Effects). Athens, 1987 (Symmeikta, 7).
  • Успенский, Ф. И. История Византийской империи VI – IX вв. Т. 4. Отдел VI. Комнины; Отдел VII. Расчленение империи. М., 2002, 495 с.
  • Нинов, В. Към въпроса за „клановото управление“ на Комнините. – В: Omnia vincit amor: Юбилеен сборник на НГДЕК в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. Съст. В. Вачкова и Цв. Степанов. С., УИ, 2008.
  • Любарский, Я. Н. Алексей I Комнин.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Комнини&oldid=12475209“.