Галац (на румънски: Galaţi) е град в югоизточна Румъния, административен център на окръг Галац в историческата област Молдова. Населението му е 249 432 души (2011), което го прави осми по големина в Румъния. [1]

Галац
Galaţi
— град —
      
Герб
Панорамен изглед от Галац
Панорамен изглед от Галац
45.4233° с. ш. 28.0425° и. д.
Галац
Страна Румъния
ОкръгГалац
Площ246,4 km²
Надм. височина1 m
Население249 432 души (2011)
Пощенски код800001–800702
Телефонен код02 36
Официален сайтwww.primariagalati.ro
Галац в Общомедия

География

редактиране

Разположен е в началото на делтата на река Дунав, в близост до град Браила. В района на града в Дунав се вливат реките Прут и Сирет. Галац се намира близо до точката, в която се събират границите на Румъния, Молдова и Украйна.

Районът на днешния град Галац е обитаван от хора поне от неолита, за което свидетелстват останки от керамика и инструменти, открити на различни места в района. През VI-V век пр.н.е. възниква дакийско селище, контролиращо брода през Дунав. През II век то е завладяно от римляните, които изграждат тук укрепление. След прекъсване по време на варварските нашествия, селището изглежда е непрекъснато обитавано от VII век насам.

Първото писмено споменаване на Галац е в документ, издаден от молдовския войвода Щефан II през 1445 година. След превземането на Килия от османците през 1484 година Галац остава единственото пристанище на Молдова и значението му бързо нараства. През следващите столетия градът е важен търговски център със значителна еврейска общност.

През 1710 година, по време на Прутската война, градът е разграбен от войски на Кримското ханство, а през 1789 година, през Руско-турската война, от войски на Руската империя, водени от генерал Михаил Каменски. Въпреки това градът запазва значението са на ключово за Молдова пристанище и основна транзитна точка за молдовския износ на зърно. Градът е седалище на Дунавската комисия след основаването ѝ през 1856 година и през почти целия XIX век. През следващите десетилетия в Галац са открити консулства на основните европейски сили, а в края на XIX век започва индустриализацията на града.

През 1907 година в селата около Галац избухва въстание, в чието потушаване участва и бъдещият генерал Йон Антонеску. По време на Балканската война в 1912 година 2 души от Галац се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2] През 1930 година населението на града достига 100 хиляди души.

Непосредствено след нападението на Германия срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 г., градът е окупиран от Червената армия. През 60-те години край града е изграден голям металургичен комбинат, днес „АрселорМитал Галац“.

Население

редактиране

Управление

редактиране

Икономика

редактиране

Важно дунавско пристанище, най-голямата корабостроителница в страната е в Галац, металургичен завод „Сидекс“.

Инфраструктура

редактиране

Университетът в Галац е основан през 1948 и е признат за такъв през 1974 година.

 
Катедралата „Свети Георги" в Галац
 
Българската църква „Свети Пентелеймон" в Галац
  • Катедрала „Свети Георги“ от XVII век
  • Българска църква „Свети Пантелеймон" от XIX век

Известни личности

редактиране
Родени в Галац
Починали в Галац
Българи, свързани с Галац
  1. Populaţia stabilă pe judeţe, municipii, oraşe şi localităti componenete la RPL_2011 – VOLUMUL I: POPULAŢIA STABILĂ (REZIDENTĂ) – STRUCTURA DEMOGRAFICĂ (román nyelven). Nemzeti Statisztikai Intézet. (Hozzáférés: 2014. február 4.)
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.

Външни препратки

редактиране