Евренкьой или Авренкьой (на гръцки: Εβρίνος, Евринос) е село в Западна Тракия, Гърция. Селото е част от дем Марония-Шапчи.

Евренкьой
Εβρίνος
— село —
Гърция
41.0667° с. ш. 25.7167° и. д.
Евренкьой
Източна Македония и Тракия
41.0667° с. ш. 25.7167° и. д.
Евренкьой
Гюмюрджинско
41.0667° с. ш. 25.7167° и. д.
Евренкьой
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемМарония-Шапчи
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина86 m
Население510 души (2001)

География

редактиране

Селото е разположено на 30 километра източно от Гюмюрджина (Комотини).

В село Евренкьой имало 35 български и 40 турски къщи. Жителите на Евренкьой дошли от ГОлям Дервент и Сачанли. Имало семейства от Аврен, Крумовградско. Отглеждали тютюн и лозя. Животновъдстрото било слабо застъпено. Нмало черква и училище, а ходели да се черкуват в бизкото село Ясъюк ъ децата учели там. През 1913 г. били изклани всички мъже и момчета от 12 години нагоре. Жените и момичетатта били подложени на унижението и болката да изтърпят посегателствата над тях от загубилите човешки образ башибозуци. Спасили се по чудо трима страци - дядо Иван, дядо Георги и дядо Дельо.[1]

В 19 век Евренкьой е село в Гюмюрджинска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 25 български екзархийски семейства смесени с 30 семейства турци.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Еврен е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

Личности

редактиране
Родени в Евренкьой
  •   Гино Д. Караджов, македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 10-а прилепска дружина, 3-та рота на 11-а сярска дружина, кръст „За храброст“ IV ст.[4]
  1. 4. Шалапатов, Димитър, "Българските християнски селища в западна (Беломорска) Тракия, Български писател, 2011 г.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 336.

4. Шалапатов, Димитър, "Българските християнски селища в западна (Беломорска) Тракия, Български писател, 2011 г.