Евровизия 1964
Евровизия 1964 е 9-ият по ред песенен конкурс.
Евровизия 1964 | |
Дати | |
---|---|
Финал | 21 март 1964 г. |
Домакин | |
Място | Дания Концертна зала „Тиволи“, Копенхаген |
Водещи | Лота Вевер |
Режисьор | Пол Лет Соренсен |
Местно излъчване | Датско радио (DR) |
Участници | |
Брой участници | 16 |
Дебют | Португалия |
Оттегляне | Швеция |
Нула точки | Германия Португалия Швейцария Югославия |
Карта на участниците
| |
Вот | |
Система за гласуване | вижте раздел „Изменения в правилата“ |
Победител | Италия Джилиола Чинкуети – „Non ho l′ẻtẚ“ |
← 1963 Евровизия 1965 → | |
Евровизия 1964 в Общомедия |
История
редактиранеТой се провежда на 21 март в Копенхаген, Дания, в концертна зала „Тиволи“. Швеция не успява да участва заради обявена по същото време в страната стачка на музиканти и артисти. Въпреки това бройката на участващите държави се запазва 16, както и през 1963 година, тъй като своя дебют прави Португалия. Италия успява да изпревари всички конкуренти с песента „Non ho l'étà“ („Още съм малка“), изпълнена от 16-годишната Джилиола Чинкуети. Тя получава 65 % от възможния максимум точки, което за дълго време остава рекорд за фестивала. Това се променя едва 45 години по-късно, когато на „Евровизия 2009“ с нов рекорден брой гласове печели Александър Рибак. За първи път една от участващите държави е представена от изпълнител с неевропейски произход (нидерландката Анеке Хронло е с индонезийски корени). Конкурсът се излъчва директно във всички участващи страни, но само Датската телевизия прави пълен запис. Той е осъществен по единствения възможен по това време начин, когато трябва да се запише предаване на живо с много камери – „телерекординг“, при който кинокамера е фиксирана върху телевизионен екран и записва картина върху филмова лента. Звукът се записва отделно върху магнетофонна лента, а впоследствие се напасва върху картината. Благодарение на това звуковият запис от цялата конкурсна вечер оцелява и до днес, тъй като копие от него се съхранява и в Датското радио. Кинолентата изгаря при пожар в Датската телевизия. Оцелели са само няколко кратки сцени от по 30 – 40 секунди – встъпителните думи на водещата и част от изпълнението на победителката Джилиола Чинкуети. През 2011 година, когато Европейският съюз за радио и телевизия решава да създаде архив на всички конкурсни вечери от създаването на „Евровизия“ през 1956 година, е използван аудиозаписът от 1964-та, насложен върху репортажни снимки и единствените запазени ленти.[1]
Изменения в правилата
редактиранеОтново се променя системата за гласуване. Бройката на членовете на журитата във всяка участваща държава пак е съкратена до 10 души. Гласовете им се сумират и в окончателното класиране журито има право да разпредели само 9 точки сред първите три песни. Най-харесваната от тях получава 5 т., тази на второ място – 3 т., а третата – 1. Ако всички членове на журито са харесали само една песен и не са гласували за никоя друга, то тази песен получава всичките 9 точки. Ако са дали гласовете си само на две, първата получава 6 т., а втората – 3.
Музика и политика
редактиранеПърви политически скандал на „Евровизия“. Веднага след като португалецът Антониу Калвариу представя своята песен, на сцената изскача мъж с плакат „Бойкот на Франко и Салазар“, използвайки прякото излъчване, включително и в Португалия и Испания, за да протестира срещу управляващите по това време там двама диктатори. Той много бързо е изведен от сцената, а лошата черно-бяла картина така и не позволява на испанци и португалци веднага да разчетат какво точно пише на плаката. По-късно информацията обаче бързо се разпространява, благодарение на международните радиостанции, излъчващи на испански и португалски на къси вълни.[2]
Първо БГ участие
редактиранеПрез тази година на „Евровизия“ за първи път участва българин – певицата Нора Нова. Напуснала България през 1960, Ахинора Куманова, както е пълното ѝ име, прави музикална кариера в тогавашната Западна Германия и е избрана да представя страната на фестивала. Не получава нито една точка и се класира на 13-о място. Видео от изпълнението ѝ също не е запазено.[3]
Резултати
редактиране№ | Страна | Език | Изпълнител | Песен | Превод | Точки | Място |
---|---|---|---|---|---|---|---|
01 | Люксембург | френски | Юг Офре | „Dès que le printemps revient“ | „Веднага, щом настъпи пролетта“ | 14 | 4 |
02 | Нидерландия | нидерландски | Анеке Хронло | „Jij bent mijn leven“ | „Ти си моя живот“ | 2 | 10 |
03 | Норвегия | норвежки | Арне Бендиксен | „Spiral“ | „Спирала“ | 6 | 8 |
04 | Дания | датски | Бьорн Тидменд | „Sangen om dig“ | „Песен за теб“ | 4 | 9 |
05 | Финландия | финландски | Ласе Мортенсон | „Laiskotellen“ | „Безделие“ | 9 | 7 |
06 | Австрия | немски | Удо Юргенс | „Warum nur, warum?“ | „Кажи само защо?“ | 11 | 6 |
07 | Франция | френски | Рашел | „Le chant de Mallory“ | „Песента на Мольори“ | 14 | 4 |
08 | Великобритания | английски | Мат Монро | „I love the little things“ | „Харесвам обикновените неща“ | 17 | 2 |
09 | Германия | немски | Нора Нова | „Man gewöhnt sich so schnell an das Schöne“ | „Всички свикват бързо с красотата“ | 0 | 13 |
10 | Монако | френски | Ромюальд | „Où sont-elles passées?“ | „Къде се дянаха другите?“ | 15 | 3 |
11 | Португалия | португалски | Антониу Калвариу | „Oração“ | „Молитва“ | 0 | 13 |
12 | Италия | италиански | Джилиола Чинкуети | „Non ho l'étà“ | „Още съм малка“ | 49 | 1 |
13 | Югославия | сърбохърватски | Кабахудин Курт | „Zivot je sklopio krug“ | „Животът се изтърколи“ | 0 | 13 |
14 | Швейцария | италиански | Анита Траверси | „I miei pensieri“ | „Моите мисли“ | 0 | 13 |
15 | Белгия | френски | Робер Когоа | „Près de ma rivière“ | „Край моята река“ | 2 | 10 |
16 | Испания | испански | Нели и Тони Тим | „Caracola“ | „Раковина“ | 1 | 12 |
Гласуване
редактиранеТочки | |||||||||||||||||
Люксембург | 3 | 3 | 5 | 3 | 14 | ||||||||||||
Нидерландия | 1 | 1 | 2 | ||||||||||||||
Норвегия | 5 | 1 | 6 | ||||||||||||||
Дания | 1 | 3 | 4 | ||||||||||||||
Финландия | 3 | 3 | 3 | 9 | |||||||||||||
Австрия | 5 | 1 | 5 | 11 | |||||||||||||
Франция | 1 | 3 | 5 | 3 | 1 | 1 | 14 | ||||||||||
Великобритания | 1 | 5 | 3 | 1 | 1 | 1 | 5 | 17 | |||||||||
Германия | 0 | ||||||||||||||||
Монако | 3 | 5 | 3 | 1 | 3 | 15 | |||||||||||
Португалия | 0 | ||||||||||||||||
Италия | 5 | 5 | 5 | 5 | 5 | 3 | 3 | 5 | 5 | 3 | 5 | 49 | |||||
Югославия | 0 | ||||||||||||||||
Швейцария | 0 | ||||||||||||||||
Белгия | 1 | 1 | 2 | ||||||||||||||
Испания | 1 | 1 |
Галерия
редактиране-
Концертна зала „Тиволи“
-
Джилиола Чинкуети, 1966 г.
-
Тоалетът на нидерландската изпълнителка Анеке Хронло
Източници
редактиранеВъншни препратки
редактиране- Официален сайт на Евровизия