Европейска къртица

вид бозайник

Европейската къртица (Talpa europaea) е вид дребен бозайник от семейство Къртицови (Talpidae). Разпространена е главно в горските и лесостепни зони на Европа и Западен Сибир, включително в цяла България.[3]

Европейска къртица
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
LC
Незастрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Насекомоядни (Eulipotyphla)
семейство:Къртицови (Talpidae)
триб:Talpini
род:Къртици (Talpa)
вид:Европейска къртица (T. europaea)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Разпространение
Европейска къртица в Общомедия
[ редактиране ]
Къртичини

Европейската къртица има цилиндрично тяло с дължина до 16 cm. Очите са закърнели с размер на отвора в кожата около 1 mm, ушите също са съвсем малки. Козината е тъмна, от напълно черна до тъмно сива, но се срещат и екземпляри, които са албиноси или с жълт цвят.[4]

Европейската къртица живее под земята, където прокопава дълги тунели с много разклонения с помощта на острите си нокти. Изкопаната пръст изхвърля на повърхността в характерните къртичини. При придвижване в тунелите тя се ориентира чрез осезателните си органи.

Скелет

Основната храна на европейската къртица са земните червеи. Един възрастен екземпляр изяжда около 120 g земни червеи на ден, като не издържа дълго без храна – едва около денонощие. Предпочита да живее в ливади, пасища, покрайнини на гори, градини и други подобни местообитания. Бременността продължава около 40 дни, като между март и май се раждат от едно до четири малки. Кърменето продължава около месец, след което малките, вече достигнали 3/4 от размера на възрастните, се разселват на разстояние между 400 и 2000 m.[4]

В някои случаи къртиците могат да нанесат значителни щети на селскостопанската продукция, най-вече в зеленчукови и цветни градини. Те пренасят и някои заразни болести, като лептоспироза, адиаспиромикоза и други.[4]

Източници

редактиране
  1. Talpa europaea (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Европейска къртица. Посетен на 2022-03-28
  3. Insectivore Specialist Group. Talpa europaea // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 1996. Посетен на 2006-05-12. (на английски)
  4. а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 101 – 107.