Европейска къртица

вид бозайник

Европейската къртица (Talpa europaea) е вид дребен бозайник от семейство Къртицови (Talpidae). Разпространена е главно в горските и лесостепни зони на Европа и Западен Сибир, включително в цяла България.[3]

Европейска къртица
Talpa europaea MHNT.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
LC
Незастрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Насекомоядни (Eulipotyphla)
семейство:Къртицови (Talpidae)
триб:Talpini
род:Къртици (Talpa)
вид:Европейска къртица (T. europaea)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Разпространение
Talpa europaea distribution map.svg
Европейска къртица в Общомедия
[ редактиране ]
Къртичини

Европейската къртица има цилиндрично тяло с дължина до 16 cm. Очите са закърнели с размер на отвора в кожата около 1 mm, ушите също са съвсем малки. Козината е тъмна, от напълно черна до тъмно сива, но се срещат и екземпляри, които са албиноси или с жълт цвят.[4]

Европейската къртица живее под земята, където прокопава дълги тунели с много разклонения с помощта на острите си нокти. Изкопаната пръст изхвърля на повърхността в характерните къртичини. При придвижване в тунелите тя се ориентира чрез осезателните си органи.

Скелет

Основната храна на европейската къртица са земните червеи. Един възрастен екземпляр изяжда около 120 g земни червеи на ден, като не издържа дълго без храна – едва около денонощие. Предпочита да живее в ливади, пасища, покрайнини на гори, градини и други подобни местообитания. Бременността продължава около 40 дни, като между март и май се раждат от едно до четири малки. Кърменето продължава около месец, след което малките, вече достигнали 3/4 от размера на възрастните, се разселват на разстояние между 400 и 2000 m.[4]

В някои случаи къртиците могат да нанесат значителни щети на селскостопанската продукция, най-вече в зеленчукови и цветни градини. Те пренасят и някои заразни болести, като лептоспироза, адиаспиромикоза и други.[4]

ИзточнициРедактиране

  1. Talpa europaea (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 23 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Европейска къртица. Посетен на 2022-03-28
  3. Insectivore Specialist Group. Talpa europaea. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 1996. Посетен на 2006-05-12. (на английски)
  4. а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 101 – 107.