Заек подземник

вид бозайник
(пренасочване от Европейски заек подземник)

Зайците подземници (Oryctolagus cuniculus) са вид дребни бозайници от семейство Зайцови (Leporidae), единствените представители на род Oryctolagus.

Заек подземник
Oryctolagus cuniculus Tasmania 2.jpg
Kaninchen.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Lagomorpha Зайцевидни
семейство: Leporidae Зайцови
род: Oryctolagus
вид: O. cuniculus Заек подземник
Научно наименование
Уикивидове Oryctolagus cuniculus
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение[1]
Oryctolagus cuniculus distribution Map.png
Заек подземник в Общомедия

Предполага се, че заекът подземник първоначално е разпространен в Северозападна Африка и на Пиренейския полуостров, но в наши дни се среща в голяма част от Европа и е интродуциран в Америка и Австралия, където е смятан за инвазивен вид. В България е интродуциран през 1934 година на остров Свети Иван, където има стабилна популация. Разновидност на заека подземник е питомният заек, отглеждан в много страни по света.[2]

Ушите на заека подземник са сравнително къси, а главата е относително голяма. На цвят обикновено е сивокафяв до кафяв, коремът е бял. Предпочита сухи местности в близост до гори или градини. Храни се с тревисти растения, корени, тънки клони на храсти. Активен е главно през нощта, като не се отдалечава много от жилището си. То представлява сложна система от тунели, които обикновено прокопава сам, макар че понякога използва и стари дупки на лисици или язовци.[2]

Размножителният период на заека подземник е между февруари и септември. Бременността продължава между 28 и 32 дни. Женските раждат 3 до 5 пъти в годината, обикновено по 5-6, в редки случаи до 12 малки. При раждането си малките са напълно безпомощни, на 3-4 седмици започват самостоятелен живот, а на 5-8 месеца достигат полова зрялост.[2]

БележкиРедактиране

  1. Lagomorph Specialist Group. Oryctolagus cuniculus. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 2009-25-3. (на английски)
  2. а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 293-295.