Едуард фон дер Пфалц

Едуард фон дер Пфалц
	Едуард фон дер Пфалц
пфалцски принц
Роден	5 октомври 1625 г. Хага, Съединени провинции
Починал	13 март 1663 г. (37 г.) Париж, Кралство Франция
Погребан	Париж, Франция
Религия	Протестантство
Герб
Семейство
Род	Пфалц-Зимерн
Баща	Фридрих V
Майка	Елизабет Стюарт
Братя/сестри	София Хановерска; Руперхт Пфалцски; Карл I Лудвиг
Съпруга	Анна Гонзага (4 май 1645)
Деца	Бенедикта Хенриета фон Пфалц; Луиза Мария фон дер Пфалц
	Едуард фон дер Пфалц в Общомедия

Едуард фон дер Пфалц (на немски: Eduard von der Pfalz; * 5 октомври 1625, Хага; † 13 март 1663, Париж) е пфалцски принц от линията Пфалц-Зимерн на род Вителсбахи.

Живот

Едуард е шестият син на курфюрст Фридрих V фон дер Пфалц (1596 – 1632), „Зимният крал“ на Бохемия, и съпругата му Елизабет Стюарт (1596 – 1662), дъщеря на английския крал Джеймс I.

Едуард е роден в Хага, където родителите му избягали през 1622 г. след загубата на бохемската кралска корона. Той е възпитаван калвинистки, но през 1645 г. става католик, за да се ожени за Анна Гонзага (1616 – 1684), дъщеря на Карло I Гонзага, херцог на Мантуа, Монферат, Невер и Ретел. С нея се запознава при пътуване до френския двор на Луи XIII и Анна Австрийска. Те се женят тайно в Париж на 24 април 1645 г. Смяната на вярата разгневява брат му курфюрст Карл I Лудвиг фон дер Пфалц.

Едуард остава да живее в Париж до края на живота си – там той умира на 37 години, лишен от наследството си в Пфалц.

Чрез Act of Settlement от 1701 г., през 1714 г. синът на сестра му София фон дер Пфалц, е обявен за крал на Великобритания като Джордж I. Заради католическата си вяра обаче дъщерите на Едуард са изключени от линията на унаследяване на британската корона. Въпреки католическата си вяра, Едуард е удостоен с английския Орден на жартиерата.

Принц Едуард фон дер Пфалц
Анна Гонзага,
съпруга

Деца

Луиза Мария фон дер Пфалц (* 23 юли 1647, Париж; † 11 март 1679, Аахен), ∞ 1671 княз Карл Теодор Ото фон Залм (* 1645, † 1710), императорски фелдмаршал, от когото шест деца

Анна Хенриета Юлия фон дер Пфалц (13 март 1648, Париж, † 23 февруари 1723, пак там), ∞ 1663 за Анри III Жул дьо Бурбон, (* 1643, † 1709), херцог на Ангиен и впоследствие принц на Конде, от когото има десет деца.
Син (* 1650, † 1651)
Бенедикта Хенриета Филипина фон дер Пфалц (* 14 март 1652, Париж, † 12 август 1730, Аниер сюр Сен), ∞ 1668 за херцог Йохан Фридрих фон Брауншвайг и Люнебург (* 1625 † 1679), от когото има четири деца.

Портрети на децата на Едуард
Луиза Мария
Анна Хенриета
Бенедикта Хенриета

Източници

Dominik Petko: Das Phänomen der Fürstenkonversionen – Auswirkungen, Hintergründe, Betroffene. GRIN Verlag, München 2007, ISBN 978-3-638-83924-2, S. 10.
Linda Maria Koldau: Frauen – Musik – Kultur. Ein Handbuch zum deutschen Sprachgebiet der Frühen Neuzeit. Böhlau Verlag, Köln u. a. 2005, ISBN 3-412-24505-4, S. 102 (Frankfurt/Main, Univ., Habil.-Schr., 2005).
Anna Wendland: Pfalzgraf Eduard und Prinzessin Luise Hollandine, zwei Konvertiten des Kurhauses Pfalz-Simmern. Neue Heidelberger Jahrbücher. 16, 1909, S. 44 – 80.
Ludwig Häusser: Geschichte der Rheinischen Pfalz nach ihren politischen, kirchlichen und literarischen Verhältnissen. Band 2. Mohr, Heidelberg 1856, S. 517, online.