Едуард фон дер Пфалц

Едуард фон дер Пфалц (на немски: Eduard von der Pfalz; * 5 октомври 1625, Хага; † 13 март 1663, Париж) е пфалцски принц от линията Пфалц-Зимерн на род Вителсбахи.

Едуард фон дер Пфалц
пфалцски принц
Роден	5 октомври 1625 г. Хага, Съединени провинции
Починал	13 март 1663 г. Париж, Кралство Франция
Погребан	Париж, Франция
Религия	Протестантство
Герб
Семейство
Род	Пфалц-Зимерн
Баща	Фридрих V
Майка	Елизабет Стюарт
Братя/сестри	София Хановерска Руперхт Пфалцски Карл I Лудвиг
Съпруга	Анна Гонзага (4 май 1645)
Деца	Бенедикта Хенриета фон Пфалц Луиза Мария фон дер Пфалц
Едуард фон дер Пфалц в Общомедия

Живот

Едуард е шестият син на курфюрст Фридрих V фон дер Пфалц (1596 – 1632), „Зимният крал“ на Бохемия, и съпругата му Елизабет Стюарт (1596 – 1662), дъщеря на английския крал Джеймс I.

Едуард е роден в Хага, където родителите му избягали през 1622 г. след загубата на бохемската кралска корона. Той е възпитаван калвинистки, но през 1645 г. става католик, за да се ожени за Анна Гонзага (1616 – 1684), дъщеря на Карло I Гонзага, херцог на Мантуа, Монферат, Невер и Ретел. С нея се запознава при пътуване до френския двор на Луи XIII и Анна Австрийска. Те се женят тайно в Париж на 24 април 1645 г. Смяната на вярата разгневява брат му курфюрст Карл I Лудвиг фон дер Пфалц.

Едуард остава да живее в Париж до края на живота си – там той умира на 37 години, лишен от наследството си в Пфалц.

Чрез Act of Settlement от 1701 г., през 1714 г. синът на сестра му София фон дер Пфалц, е обявен за крал на Великобритания като Джордж I. Заради католическата си вяра обаче дъщерите на Едуард са изключени от линията на унаследяване на британската корона. Въпреки католическата си вяра, Едуард е удостоен с английския Орден на жартиерата.

• 
  Принц Едуард фон дер Пфалц
• 
  Анна Гонзага,
  съпругата на Едуард

Деца

• Луиза Мария (1647 – 1679)

∞ 1671 княз Карл Теодор Ото фон Залм (1645 – 1710), императорски фелдмаршал

• Анна Хенриета Юлия (1648 – 1723)

∞ 1663 Анри III Жул дьо Бурбон, принц дьо Конде (1643 – 1709)

• син (1650 – 1651)
• Бенедикта Хенриета Филипина (1652 – 1730)

∞ 1668 херцог Йохан Фридрих фон Брауншвайг и Люнебург (1625 – 1679)

Източници

• Dominik Petko: Das Phänomen der Fürstenkonversionen – Auswirkungen, Hintergründe, Betroffene. GRIN Verlag, München 2007, ISBN 978-3-638-83924-2, S. 10.
• Linda Maria Koldau: Frauen – Musik – Kultur. Ein Handbuch zum deutschen Sprachgebiet der Frühen Neuzeit. Böhlau Verlag, Köln u. a. 2005, ISBN 3-412-24505-4, S. 102 (Frankfurt/Main, Univ., Habil.-Schr., 2005).
• Anna Wendland: Pfalzgraf Eduard und Prinzessin Luise Hollandine, zwei Konvertiten des Kurhauses Pfalz-Simmern. Neue Heidelberger Jahrbücher. 16, 1909, S. 44 – 80.
• Ludwig Häusser: Geschichte der Rheinischen Pfalz nach ihren politischen, kirchlichen und literarischen Verhältnissen. Band 2. Mohr, Heidelberg 1856, S. 517, online.