Луи XIII (на френски: Louis XIII le Juste; * 27 септември 1601; † 14 май 1643), наричан „Справедливи“, е крал на Франция от 1610 г. до смъртта си.

Луи XIII
Louis XIII
крал на Франция и Навара
Роден
Починал
14 май 1643 г. (41 г.)
Сен Жермен ан Ле, Франция
ПогребанБазилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция
Религиякатолицизъм
Управление
Период14 май 1610 – 14 май 1643
Коронация17 октомври 1610, Реймс
ПредшественикАнри IV
Наследник Луи XIV
Герб
Семейство
РодБурбони
Баща Анри IV
Майка Мария Медичи
Братя/сестриГастон Орлеански
Елизабет Бурбонска
Кристина Френска
Хенриета-Мария Бурбон-Френска
СъпругаАнна Австрийска (18 октомври 1615 – 14 май 1643)
ДецаЛуи XIV
Филип I Орлеански
Подпис
Луи XIII в Общомедия

Произход и детство редактиране

Син е на Анри IV и италианката Мария Медичи. Той е първороден син на баща си и дофин на Франция до 1610 г. Като малък Луи е привързан силно към баща си и ненавижда своята майка и любовника ѝ Кончино Кончини.

Крал на Франция редактиране

Регентсво на Мария Медичи редактиране

 
Луи XIII от Филип дьо Шампан

След убийството на Анри IV на 14 май 1610 г. Луи се възкачва на френския престол. Става крал на 9-годишна възраст, поради което до 1614 г. страната официално се управлява от регентски съвет, начело с кралицата-майка. В действителност Луи XIII рядко взема пряко участие в управлението, като го оставя в ръцете на Кончино Кончини (фаворит на майка му) до 1617. На 24 април 1617 г. по заповед на Луи неговият фаворит херцог дьо Люин убива Кончини, а майка му е заточена. Тогава управлението се поема от Шарл дьо Люин (1617 – 1621).

През 1624 г. Луи назначава за свой пръв министър един политически гений – Арман Жан дю Плеси, кардинал дьо Ришельо (1624 – 1642). Блестящият и енергичен кардинал ръководи администрацията на краля в продължение на 18 години и умира месеци преди самия Луи XIII. Именно Ришельо полага основите на абсолютната монархия във Франция. Хабсбургите в Испания и Австрия са унижени, изграден е военноморски флот, а благородниците са подчинени напълно на краля. Много от привилегиите на хугенотите са ограничени, а тяхната крепост Ла Рошел е превзета от кралската армия.

Кралят прави всичко възможно да прекрати практиката талантливите френски художници да учат в Италия. Луи възлага на Никола Пусен и Филип дьо Шампан да декорират Люксембургския дворец. Организирана е и администрацията на Нова Франция (Канада), където се заселват французи в Квебек.

Регентството на майка му довежда до разпиляване на парите, които баща му е успял да натрупа и е характерно с происпански външнополитически курс, израз на който са двете сватби през 1614 г. – Луи XIII се жени за испанската принцеса Анна Австрийска, а неговата сестра Елизабет Бурбонска – за испанския крал Фелипе IV (Филип IV). Бракът на краля с Ана Австрийска обаче не е удачен нито в политически (происпанският курс не се нрави на повечето френски държавници), нито в личен план. През по-голямата част от съвместния си живот семейната двойка живее разделена, особено след двата аборта на кралицата през 1618 и 1630 г. До известна степен е случайност събирането им през 1637 – 1640 г., когато се раждат единствените две деца от брака – Луи, по-късно Луи XIV, и Филип I, по-късно херцог на Орлеан.

Управление на Ришельо редактиране

Луи XIII е скромен, тих и спокоен, дори деликатен човек, но волеви и безскрупулен, когато се наложи. Способен на внезапни и властни действия, той умее да преценява хората и ситуациите – една от дарбите му. Не е случайно, че въпреки многобройните опити да му се повлияе той не премахва Ришельо от неговия ключов пост. По-скоро ленив, отколкото активен, болнав, но с типично кралски любими занимания – ръководство на военни действия и лов. Освен това обича изкуствата, занимава се (доста успешно) със занаяти. Той много добре съзнава отговорността на своята позиция и задълженията, които произтичат от нея.

Макар и чрез министрите си, Луи XIII успява да съкрати силата на аристокрацията във Франция, и следователно да засили властта си; да наложи контрола си и над хугенотите, които чрез Нантския едикт от 1598 г. имат правото на вътрешни въоръжени сили и крепости (най-важната им крепост Ла Рошел е превзета през 1628 г.); да уреди по-добре финансирането на администрацията и събирането на данъците. По негово време Франция влиза в Тридесетгодишната война, сблъсква се с Испания за наследството на Юлих-Берг и Мантуа, окупира Каталония, печели победи над испанците, субсидира германските протестанти и шведския крал Густав Адолф против Хабсбургите. По този начин при управлението на Луи XIII се поставят основите на френския абсолютизъм и на хегемонията на Франция в Европа – и двете доведени до окончателен вид при сина му.

Луи XIII – артист редактиране

Луи ХІІІ е страстен любител на музиката. Той играе, свири на клавесин, виртуозно на ловджийски рог, пее партии на първи бас в ансамбъл, изпълнява многогласни куртоазни песни (airs de cour) и псалми.

От детска възраст започва да учи танци и в 1610 година официално дебютира в придворния Балет на Дофина. Луи ХІІІ изпълнява в придворните балети благородни и гротескни роли, а в 1615 година в Балета Мадам изпълнява ролята на Слънцето.

Луи XIII е автор на куртоазни песни и многогласни псалми; музиката му също звучи в знаменития Мерлезонски балет (1635), за който той съчинява танците (Simphonies), измисля костюмите, и в който сам изпълнява няколко роли.

Семейство редактиране

 
Фаворитът на Луи XIII – Анри Коафие дьо Рузе, маркиз дьо Санк-Марс

След двадесет години брак и четири аборта Анна най-сетне ражда син – дофина Луи, а две години по-късно и втори син Филип. Въпреки че Ришельо ръководи държавата, Луи има и други фаворити. Един от тях е херцог дьо Люин, който е приятел на младия Луи и негов съветник в началото на царуването му. Последният любимец на краля е маркиз дьо Санк-Марс (1639 – 1643), който е екзекутиран заради заговор с Испания по време на война. След смъртта на Луи съпругата му Анна управлява като регент на петгодишния Луи XIV.

Деца редактиране

 
Луи XIII, Ана Австрийска и престолонаследникът Луи

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Шарл IV дьо Бурбон-Вандом, херцог на Вандом
 
 
 
 
 
 
 
Антоан Наварски, jure uxoris крал на Навара
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Франсоаз дьо Алансон
 
 
 
 
 
 
 
Анри IV, крал на Франция
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Енрике II, крал на Навара
 
 
 
 
 
 
 
Жана III, кралица на Навара
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маргарита Наварска
 
 
 
 
 
 
 
Луи ХІІІ
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Козимо I Медичи, велик херцог на Тоскана
 
 
 
 
 
 
 
Франческо I Медичи, велик херцог на Тоскана
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елеонора ди Толедо
 
 
 
 
 
 
 
Мария Медичи
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фердинанд I, император на Свещената Римска империя
 
 
 
 
 
 
 
Йохана Австрийска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Ягелонина, кралица на Унгария
 
 
 
 
 
 

В литературата редактиране

Източници редактиране

  • A. Bazin, „Histoire de France sous Louis XIII“ (П., 1846)
  • Topin, „Louis XIII et Richelieu“ (П., 1876)
  • B. Zeller, „La minorité de Louis XIII, 1610 – 12“ (П., 1892)
  • А.Булычёва, „Сады Армиды“ (М., 2004)
  • В. В. Шишкин Дворянское окружение Людовика XIII. // Французский ежегодник 2001. М., 2001.
  • Жизнь Людовика XIII описана в знаменитом романе Дюма старшего „Три мушкетёра“.
Анри IV крал на Франция и Навара (1610 – 1643) Луи XIV