Отваря главното меню

Екатерина I Алексеевна (на руски: Екатерина I Алексеевна), родена под името Марта Елена Скавронска, е втората съпруга на Петър I Велики и императрица на Русия от 1725 до 1727 г. Тя е първата жена, управлявала като монарх Русия.

Екатерина I
руска императрица
Catherine I of Russia by Nattier.jpg
Лични данни
Управление 8 февруари*1725 – 17 май* 1727
Коронация 18 май 1724
Пълно име Марта Самуиловна Скавронска
Други титли херцогиня на Курландия
Родена 15 април* 1684
Якобщад, Курландия и Семигалия
Починала 17 май* 1727 (43 г.)
Санкт Петербург, Руска империя
Погребана в Катедралата „Св. Петър и Павел“, Санкт Петербург
Предшествана от Петър I
Наследена от Петър II
Династия Романови
Баща Самуил Скавронски
Майка Елизабет Мориц
Екатерина I в Общомедия

Съдържание

Ранно детствоРедактиране

Животът на Екатерина I, както казва Волтер, е изключителен, почти колкото на самия Петър Велики. Няма официални документи, които да разкриват истинския ѝ произход. Смята се, че е родом от селцето Шчечин (днешна Полша), въпреки че Германия претендира за това Екатерина да е с немски корени. В онзи период от време, този район е бил част от немската империя. Екатерина (първоначално е наричана „Марта Скавронска“) е дъщеря на Самуил Скавронски. Баща ѝ е литовски гражданин от полски произход, по всяка вероятност католик. Самуил сключва брак с Доротея Хан в Йекабпилс през 1680 г. Майка ѝ е известна като Елизабет Мориц, а за баща ѝ се предполага, че е бил шведски офицер. Някои източници посочват, че баща ѝ е работил като гробар. Родителите на Екатерина умират от чума около 1689 г., оставяйки пет деца. Леля ѝ поема грижата за нея и я изпраща в Мариенбург (дн. Алуксне, близо до границата с Естония и Русия), където 3-годишната Екатерина е била приета от Йохан Ернст Глюк, лютерански пастор и преподавател (първият, който превежда Библията на латвийски език). Там тя работи като прислужница, при което никакви усилия не са положени, за да я научат да чете и пише. Така тя остава неграмотна до края на живота си.

Екатерина е била много красива девойка. На седемнадесет години, тя се омъжва за Йохан, който е от шведски произход. С него тя прекарва осем дни през 1702 г., по време на оттеглянето на шведските войски от Мариенбург. Когато руските войски превземат Мариенбург, на пастор Глюк му е предложено да работи като преводач и така фелдмаршал Борис Шереметев го отвежда в Москва. Съществуват недоказани истории, в които Екатерина се е считало, че имала интимни отношения с генерал Адолф Рудолф Бауер, но никога с точност няма да може да се каже дали всъщност е имало нещо повече между тях.

След време тя става част от прислугата на княз Александър Меншиков, който е най-добрият приятел на Петър Велики. В друга не малко обсъждана хипотеза, се предполага, че между Екатерина и Александър Меншиков е имало нещо повече, макар че Меншиков вече е бил сгоден за Даря Аресениева, бъдещата му съпруга. През 1703 г., по време на посещението си в дома на Меншиков, Петър Велики се запознава с Екатерина, и не след дълго любовта помежду им пламва. През 1705 г. тя се превръща в православна християнка и променя името си на Екатерина Алексеевна. Екатерина и Даря придружават Петър и Меншиков при всяко едно тяхно военно посещение.

Семеен животРедактиране

Екатерина и Петър I сключват таен брак през 1707 г. Имат девет деца, от които само две доживяват до зряла възраст, Елисавета (род. 1709 г.) и Анна (род. 1708 г'). През 1703 г. Петър премества столицата в Санкт Петербург. Докато градът се строи той живеел в дървена къща с Екатерина, където задълженията им били разделени по равно, като по всичко личало, че те живеели като една обикновена двойка. В живота на Петър връзката му с Екатерина била едно от най-значимите неща и немалък брой писма демонстрират силната привързаност помежду им. Като човек тя е била доста енергична, състрадателна, чаровна и винаги весела, притежавала харизмата да успокоява Петър в честите му избухвания.

Екатерина съпътства Петър Велики по време на Прутската война през 1711 г. Там Екатерина „спасява“ Петър и империята му, както казва Волтер в книгата си „Петър Велики“. Заобиколена от множество турски войски, тя предлага преди да се предадат да се съберат всички нейни бижута, както и тези на другите жени, в опит чрез тях да бъде подкупен великия везир Балтачи Мехмед паша в замяна да получат право на отстъпление. Балтачи позволил отстъплението, дали мотивиран от подкупа или от съображения, свързани с бъдещото развитие на търговско-дипломатическите отношения, не е ясно. Петър се венчава за Екатерина втори път (този път официално) в катедралата „Свети Исаак“ в Санкт Петербург на 9 февруари 1712 г. Екатерина е втората съпруга на Петър, тъй като преди това той е бил женен и за Евдокия Лопухина, която му ражда Алексей Петрович. След сватбата им, Екатерина наследява титлата царица. Когато Петър превръща Руското царство в империя, Екатерина става императрица. Орденът „Света Екатерина“ е създаден от Петър по случай тяхната сватба.

След смъртта на Петър, Екатерина открива четиримата си братя и сестри, Кристин, Анна, Карл и Теодор, като ги провъзгласява с новите титли:граф и графиня, и ги настанява в Русия. Кристин Сковронска, е преименувана на Кристина Самуиловна Сковронска (1687 – 14 април 1729 г.), и се е омъжва за Симон-Хайнрих (1672 – 1728) и поставят началото на руския благороднически род Хендриков. Анна Сковронска приема името Анна Самуиловна Сковронска, като сключва брак с Михаил-Йоахим и техни наследници са графовете Ефимовски. Карел Сковронски, се преименува на Карел Самуилович Скавронски и се жени за Мария Ивановна. Теодор Сковронски, е преименуван на Фьодор Самуилович Скавронски, бил е женен два пъти.

ПотомциРедактиране

Име Раждане Смърт Бележки
Анна Петровна 7 февруари 1708 15 май 1728 женена през 1725 за Карл Фридрих, херцог на Холщайн-Готорп; има деца
Елисавета Петровна 29 декември 1709 5 януари 1762 императрица на Русия; според някои сведения женена през 1742 за Алексей Разумовски; няма деца
Наталия Петровна 20 март 1713 27 май 1715  
Маргарита Петровна 19 септември 1714 7 юни 1715  
Петър Петрович 15 ноември 1715 19 април 1719  
Павел Петрович 13 януари 1717 14 януари 1717  
Наталия Петровна 31 август 1718 15 март 1725  

Години на управлениеРедактиране

През 1724 г. Екатерина е официално провъзгласена за съвладетел.

Годината преди смъртта на Петър, отношенията им са били обтегнати поради подкрепата ѝ към Уилям Монс, брат на бившата любовница на Петър I – Анна. Монс е заемал поста на секретар при императрицата. Петър Велики се е борил през целия си живот в безнадеждната битка за премахването на корупцията в Русия. Екатерина I е имала голямо влияние върху него, чрез което е могла да спечели много. Уилям Монс и сестра му Матрьона, придворна дама на Екатерина, започват да злоупотребяват с доверието, което получават, опитвайки се да осигурят достъп на чужди интереси до Екатерина и чрез нея да им прокарат път към императора. Очевидно Екатерина I е пренебрегвала този детайл, понеже доверието ѝ към тях е било безрезервно. Петър Велики успява да ги разобличи, като Монс е бил екзекутиран, а сестра му Матрьона изпратена в изгнание. Той и Екатерина не поддържали контакт в продължение на месеци. Според слухове, тя и Монс са имали любовна връзка, но няма доказателства за това.

Петър Велики починал на 28 януари 1725 г. ст. ст.) без да назове своя наследник. Екатерина I започва да представлява интересите на обикновените хора, които са придобили високи държавни позиции благодарение на своите умения, а не на знатното си потекло. Смяната в управлението вероятно се извършва в полза на утвърдените аристократи. Поради тази причина по време на срещата на Съвета, който трябва да вземе решение относно бъдещето, е бил организиран преврат от Меншиков.

Оценка на управлениетоРедактиране

Екатерина е първата жена, която управлява Руската империя, поставяйки началото на един век почти изцяло доминиран от жени, включително и дъщеря си Елисавета и Екатерина II, всяка от които продължава Великата политика на Петър Велики в модернизирането на Русия. Малко след смъртта на Петър, към руската армия, съставена от 130 000 мъже се добавят още 100 000 казаци, което я прави най-голямата в Европа. Въпреки това, войните се оказват пагубни за руската икономика, като отнемат около 65% от годишните приходи на правителството. Тъй като по онова време страната е била в мир, Екатерина се заема с намаляването на разходите за армията. През повечето време от нейното управление тя е била контролирана от нейните съветници. Тази политика, налагана спрямо армията, води до освобождаване от данъци на обикновеното население, като това я превръща в справедлив и честен владетел.

Върховния Таен съвет концентрира цялата власт в ръцете на една партия, нещо съвсем ново за онова време. Във външните работи, Русия се присъединява към Австро-испанската лига, за да защитава интересите на Холщайн, срещу Англия.

Екатерина дава името си на Екатеринхоф, дворец близо до Санкт Петербург, и построява първия мост в новата столица. Тя е и първият собственик на резиденцията Царское.

Като цяло, политика на Екатерина I е била умерена и предпазлива.

СмъртРедактиране

Тя е починала само две години след Петър, на 43-годишна възраст, в Санкт Петербург. Погребана е в Петропавловския събор. Предполага се, че смъртта ѝ е настъпила вследствие на белодробна недостатъчност.

ИзточнициРедактиране

  • Massie, Robert K. Peter the Great. Random House; New Jersey, 1980.
  • History of the Russian Empire Under Peter the Great (Vol. I 1759; Vol. II 1763).
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Catherine I of Russia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Петър I Велики императрица на Русия (1725 – 1727) Петър II