Св. св. Петър и Павел (Санкт Петербург)

църква в Санкт Петербург
(пренасочване от Петропавловски събор)

„Св. св. Петър и Павел“ (на руски: Петропавловский собор, Собор во имя первоверховных апостолов Петра и Павла) е православна църква в стил холандски барок, намираща се в Петропавловската крепост в Санкт Петербург, Русия.

„Св. св. Петър и Павел“
Собор Святых Петра и Павла
PeterandPaulFortress2.JPG
Spb-locator.svg
59.9503° с. ш. 30.3167° и. д.
„Св. св. Петър и Павел“
Местоположение в Санкт Петербург
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Russia.svg Русия
Населено място Санкт Петербург
Вероизповедание Руска православна църква
Епархия Санктпетербургска
Архитектурен стил Петробарок
Архитект Доменико Трезини
Време на изграждане 1712 – 1733 г.
Съвременен статут действащ храм, музей
Сайт www.spbmuseum.ru/exhibits_and_exhibitions/92/1316/
„Св. св. Петър и Павел“ в Общомедия
Петропавловският събор в центъра на Петропавловската крепост
Гробницата на владетелите на Русия в Петропавловския събор

Църквата е строена през периода 1712 – 1733 година на мястото на едноименна дървена църква от 1704 година. Неин архитект е швейцарецът Доменико Трезини. Тържествено е осветена на 11 юни 1733 г. До освещаването на „Свети Исаакий Далматски“ в 1858 година „Св. св. Петър и Павел“ е катедрален храм на Санкт Петербург.

Камбанарията на събора достига височина 122,5 м, завършваща с позлатен връх и фигура на летящ ангел. Построена е като базилика в стил барок. Разположението на църквата я прави най-високата сграда в Санкт Петербург, виждаща се от почти всяка точка, както и негов символ.

Позлатеният иконостас на църквата е изпълнен през периода 1722 – 1726 г. в Москва. Иконописите и стенописите са дело на руски и италиански художници.

История на църкватаРедактиране

В почти 3-вековното си съществуване Петропавловският събор претърпява възход и катаклизми.

  • 1756 г. – повреден е от пожар и е отново възстановен през 1757 г.;
  • 1829 г. – направен е ремонт на повредената фигура на ангела на върха на камбанарията;
  • 1857 – 1858 г. – дървената част на камбанарията е заменена с метална;
  • 1864 – 1966 г. – дървените царски врати на църквата са заменени с бронзови;
  • 1875 – 1877 г. – заменени са с нови полилеите на църквата;
  • 1905 г. – монтирани са нови камбани;
  • 1919 г. – църквата е затворена от комунистическата власт;
  • 1924 г. – църквата е преобразувана в музей, а голяма част от ценните предмети са предадени на други музеи;
  • 1941 – 1945 г. – църквата е силно повредена през Втората световна война;
  • 1952 г. – възстановена е фасадата на Петропавловския събор и сградата е предадена към Историческия музей на Ленинград;
  • 1956 – 1957 г. – възстановен е интериорът на църквата;
  • 90-те години – провеждат се панихиди за душите на руските императори;
  • 2000 г. – започват да се провеждат богослужения.

Църквата като гробницаРедактиране

Величайши погребения в църквата започват още по време на нейния строеж, когато през 1715 г. в криптата ѝ са положени тленните останки на 2-годишната дъщеря на Петър I. През същата година под камбанарията е погребана съпругата на престолонаследника Алексей Петрович, а през 1718 г. и самият княз.

На 29 май 1731 г. в цъквата са поставени тленните останки на Петър I. Общо в църквата са извършени 41 височайши погребения. През 1865 г. всички саркофази са заменени с еднотипни, от бял мрамор, украсени с позлатени бронзови кръстове, като имепраторските саркофази са украсени с двуглави орли. Изключение правят зеленият саркофаг на Александър II и розовият саркофаг на съпругата му, направени през 1887 и 1906 г.

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране