Св. св. Петър и Павел (Санкт Петербург)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети апостоли Петър и Павел.

---

„Св. св. Петър и Павел“ (на руски: Петропавловский собор, Собор во имя первоверховных апостолов Петра и Павла) е православна църква в стил холандски барок, намираща се в Петропавловската крепост в Санкт Петербург, Русия.

„Св. св. Петър и Павел“ Собор Святых Петра и Павла
Местоположение в Санкт Петербург59.950278, 30.316667
Вид на храма	православна църква
Страна	Русия
Населено място	Санкт Петербург
Посветен на	Петър
Вероизповедание	Руска православна църква
Епархия	Санктпетербургска
Архитектурен стил	Петробарок
Архитект	Доменико Трезини
Изграждане	1712 – 1733 г.
Статут	действащ храм, музей
Сайт	www.spbmuseum.ru/exhibits_and_exhibitions/92/1316/
„Св. св. Петър и Павел“ в Общомедия

Петропавловският събор в центъра на Петропавловската крепост

Гробницата на владетелите на Русия в Петропавловския събор

Църквата е строена през периода 1712 – 1733 година на мястото на едноименна дървена църква от 1704 година. Неин архитект е швейцарецът Доменико Трезини. Тържествено е осветена на 11 юни 1733 г. До освещаването на „Свети Исаакий Далматски“ в 1858 година „Св. св. Петър и Павел“ е катедрален храм на Санкт Петербург.

Камбанарията на събора достига височина 122,5 м, завършваща с позлатен връх и фигура на летящ ангел. Построена е като базилика в стил барок. Разположението на църквата я прави най-високата сграда в Санкт Петербург, виждаща се от почти всяка точка, както и негов символ.

Позлатеният иконостас на църквата е изпълнен през периода 1722 – 1726 г. в Москва. Иконописите и стенописите са дело на руски и италиански художници.

История на църквата

В почти 3-вековното си съществуване Петропавловският събор претърпява възход и катаклизми.

• 1756 г. – повреден е от пожар и е отново възстановен през 1757 г.;
• 1829 г. – направен е ремонт на повредената фигура на ангела на върха на камбанарията;
• 1857 – 1858 г. – дървената част на камбанарията е заменена с метална;
• 1864 – 1966 г. – дървените царски врати на църквата са заменени с бронзови;
• 1875 – 1877 г. – заменени са с нови полилеите на църквата;
• 1905 г. – монтирани са нови камбани;
• 1919 г. – църквата е затворена от комунистическата власт;
• 1924 г. – църквата е преобразувана в музей, а голяма част от ценните предмети са предадени на други музеи;
• 1941 – 1945 г. – църквата е силно повредена през Втората световна война;
• 1952 г. – възстановена е фасадата на Петропавловския събор и сградата е предадена към Историческия музей на Ленинград;
• 1956 – 1957 г. – възстановен е интериорът на църквата;
• 90-те години – провеждат се панихиди за душите на руските императори;
• 2000 г. – започват да се провеждат богослужения.

Църквата като гробница

Величайши погребения в църквата започват още по време на нейния строеж, когато през 1715 г. в криптата ѝ са положени тленните останки на 2-годишната дъщеря на Петър I. През същата година под камбанарията е погребана съпругата на престолонаследника Алексей Петрович, а през 1718 г. и самият княз.

На 29 май 1731 г. в цъквата са поставени тленните останки на Петър I. Общо в църквата са извършени 41 височайши погребения. През 1865 г. всички саркофази са заменени с еднотипни, от бял мрамор, украсени с позлатени бронзови кръстове, като имепраторските саркофази са украсени с двуглави орли. Изключение правят зеленият саркофаг на Александър II и розовият саркофаг на съпругата му, направени през 1887 и 1906 г.

Вижте също

• Списък на най-високите православни храмове и камбанарии