Еладски период
Еладският период е съвременен термин[1] от археологията и историята на изкуството, който обхваща бронзовата епоха (III – II хил. пр. Хр) в континенталната част на днешна Гърция (Пелопонес, Атика и т.нар. Същинска Гърция). Въведен е, за да допълни термините, които описват приблизително същия период на о-в Крит (минойска цивилизация) и Цикладските острови (цикладска цивилизация). Хронологията на еладския период е тясно свързана с развитието на керамиката и се прилага основно към нея. Различните видове керамика могат да бъдат разделени на „ранна“, „средна“ и „късна“ керамика, отличаващи се със специфичен стил или произход. В някои случаи, в допълнение към относителната класификация по този показател, се използва и абсолютния метод на радиовъглеродната датировка.
![]() | |||
Праистория (до IV/III хил. пр. Хр.) | |||
Бронзова епоха (IV/III - ΙΙ хил. пр. Хр.) | |||
Западномалазийска цивилизация | |||
Минойска цивилизация | |||
Цикладска цивилизация | |||
Еладски период | |||
Микенска цивилизация | |||
Древна Гърция (XI — I в. пр. Хр.) | |||
Ранножелязна епоха (XI—IX в. пр. Хр.) | |||
Архаична епоха (VIII—VI в. пр. Хр) | |||
Класическа епоха (V—IV в. пр. Хр.) | |||
Елинистическа епоха (323 — 146 г. пр. Хр.) | |||
Гърция в Римската империя | |||
Римска Гърция (146 г. пр. Хр. — 330 г.) | |||
Средновековие и Ново време (330—1832) | |||
Византийска империя (330—1453) | |||
Атинско херцогство (1204—1458) | |||
Османска Гърция (1458—1832) | |||
Съвременна Гърция | |||
Война за независимост (1821—1832) | |||
Първа гръцка република (1822—1829) | |||
Монархия (1832—1924) | |||
Втора гръцка република (1924—1935) | |||
Монархия (1935—1973) | |||
Диктатура на Метаксас (1936—1941) | |||
Окупация (1941—1944) | |||
Гражданска война (1944—1949) | |||
Гръцка военна хунта (1967—1974) | |||
Трета гръцка република (от 1974) | |||
Тематични статии | |||
Военно дело (Древна Гърция) | |||
Гръцки имена | |||
Гръцки език | |||
Гръцка литература
|
Еладското общество и култура имат своите корени в неолитния период. По време на ранния еладски период се появяват методи за обработка на бронз (металургия), монументална архитектура и строеж на укрепления, йерархична организация на обществото и оживени контакти с останалите части на Егейско море. Тези черти се развиват допълнително по време на средния еладски период, забележителен с разпространението на минийска керамика и късния еладски период, когато настъпва разцвет на микенската цивилизация.
В творбите на древните поети и историци на Гърция този период обикновено се свързва с догръцките обитатели или т.нар. днес догръцки субстрат – термин, който често се асоциира или свързва с пеласгите, и по-рядко с други народи – минийци, кавкони, лелеги и др.
ПериодизацияРедактиране
Схемата „ранен“, „среден“ и „късен“ се прилага творчески: вместо да разделят „ранен“ на тромавото „ранен ранен“ и т.н. археолозите приемат конвенцията да използват I, II, III за второ ниво, A, B, C за трето ниво, 1, 2, 3 за четвърто ниво и отново A, B, C за пето ниво. Не всяко място на разкопки предоставя артефакти от всички нива. Еладският период се разделя на:
Период | Приблизителни дати |
---|---|
Ранноеладски I | 3200/3100 – 2650 г. пр. Хр.[2] |
Ранноеладски II | 2650 – 2200/2150 г. пр. Хр.[3] |
Ранноеладски III | 2200/2150 – 2050/2000 г. пр. Хр.[4] |
Средноеладски | 2000/1900 – 1550 г. пр. Хр.[4][5] |
Късноеладски I | 1650 – 1500 г. пр. Хр. |
Късноеладски IIA | 1550 – 1450 г. пр. Хр. |
Късноеладски IIB | 1450 – 1400 г. пр. Хр. |
Късноеладски IIIA | 1400 – 1300 г. пр. Хр. |
Късноеладски IIIB | 1300 – 1190 г. пр. Хр. |
Късноеладски IIIC | 1190 – 1060 г. пр. Хр. |
Според други автори[6] периодът на II хилядолетие пр. Хр. в историята на Гърция е познат в науката с названията „Микенска“ или „Ахейска Гърция“. Първото акцентира върху ръководната роля на град Микена в този период. То е широко разпространено от немския археолог Хайнрих Шлиман, който пръв провежда археологически разкопки в Микена и Тиринт през 1874 – 1876 г. В по-скорошно време много историци предпочитат термина „Ахейска Гърция“, който по-цялостно и по-правилно характеризира епохата, защото около 13 – 12 век пр. Хр. съществуват множество други силни и независими царства в континентална Гърция като Пилос, Орхомен, Тиринт и др., но нито едно не успява да надделее над останалите.
Епонимът „ахейци“ е използван от Омир в епоса „Илиада“, като с него са обозначени племената в континентална Гърция. В редица хетски документи се говори за царство Ахиява на запад от Хетското царство.[7]
Съществуват много спорове относно границите на тази епоха. Условно тя се разделя на 3 основни периода (на континента):
- Ранноеладски период (3000 – 2000 г. пр. Хр.)
- Средноеладски период (2000 – 1550 г. пр. Хр.)[6]
- Късноеладски период (1550 – 1100 г. пр. Хр.)
Археологически обектиРедактиране
Сред най-важните археологически обекти от еладския период в Гърция са Лерна, Микена, Маника, Тиринт, Пилос.
Гробница до Микена, наречена от Шлиман Съкровищница на Атрей, 13 век пр. Хр.
|
ИзточнициРедактиране
- ↑ Мосе, Клод и др. Кратка история на Древна Гърция. София, Труд, 2016. ISBN 978-954-398-458-9., стр 353 – Хронология.
- ↑ The Bronze Age on the Greek Mainland: Early Bronze Age – Early Helladic I. // Foundation of the Hellenic World, 1999 – 2000.
- ↑ The Bronze Age on the Greek Mainland: Early Bronze Age – Early Helladic II. // Foundation of the Hellenic World, 1999 – 2000.
- ↑ а б The Bronze Age on the Greek Mainland: Early Bronze Age – Early Helladic III. // Foundation of the Hellenic World, 1999 – 2000.
- ↑ The Bronze Age on the Greek Mainland: Middle Bronze Age – Introduction. // Foundation of the Hellenic World, 1999 – 2000.
- ↑ а б Попов Д., „Древна Гърция“, София, 2009, изд. „ЛИК“ с. 18
- ↑ Ahhiyawā. // Енциклопедия Британика, 29 декември 2015. Посетен на 8 януари 2018. (на английски)
Външни препраткиРедактиране
- Images of artifacts and sites of Helladic Greece
- Jeremy B. Rutter, Dartmouth College, „Prehistoric Archeology of the Aegean:“ especially chapters 3, 8, 9.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Helladic period“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |