Елайъс Кори
Елайъс Джеймс Кори (на английски: Elias James Corey; на арабски: إلياس جيمس خوري) е американски органичен химик от ливански произход, носител на Нобелова награда за химия от 1990 г. за разработването на теория и методология за органичен синтез (ретросинтетичния анализ).[1][2][3] Считан от мнозина за един от най-видните съвременни химици, той разработва множество синтетични реагенти, методологии и синтези, като по този начин значително развива областта на органичния синтез.
| Елайъс Кори Elias Corey | |
| американски химик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Масачузетски технологичен институт |
| Научна дейност | |
| Област | органична химия |
| Работил в | Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн Харвардски университет |
| Видни студенти | Рьоджи Нойори |
| Награди | Медал Франклин (1978) Награда Уилард Гибс (1984) Национален научен медал (1988) Нобелова награда за химия (1990) Медал Пристли (2004) |
| Елайъс Кори в Общомедия | |
Биография редактиране
Елайъс Кори (фамилия по рождение Хури) е роден в семейството на ливански християнски имигранти в Метуен, Масачузетс.[4] Майка му променя името му на Елайъс в чест на баща му, който умира 18 месеца след раждането на Кори. Овдовялата му майка и неговите две сестри, брат, чичо и леля живеят заедно в просторна къща по време на Голямата депресия. Като малък Кори е независимо дете и обича да спортува бейзбол и футбол. Ходи на католическо начално училище, а по-късно постъпва в средно училище в Лорънс (Масачузетс).
На 16-годишна възраст е приет в Масачузетския технологичен институт, където получава както бакалавърската си степен през 1948 г., така и докторската си степен през 1951 г. Когато влиза в университета, единственият опит на Кори в науката е математиката, поради което записва да учи инженерство. След първите си лекции по химия във втори курс той започва да преосмисля кариерния си път и решава да завърши бакалавър по химия. След това се записва и в докторската програма на института. Скоро след като завършва, му е предложено да бъде назначен в университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн, където той става професор по химия през 1956 г., едва на 27-годишна възраст. През 1959 г. се премества в Харвардския университет, където работи като професор по органична химия и ръководи активна изследователска програма. Той избира това направление на химията, тъй като то има голямо отношение към човешкото здраве.[5] Съветник е на компанията Pfizer в продължение на повече от 50 години.[6]
Освен многобройните си научни награди и почести Кори е носител на национален научен медал от 1988 г.,[7] Нобелова награда за химия от 1990 г.[3] и медал Пристли от 2004 г.[8] Също така Кори е чуждестранен член на Британското кралско научно дружество от 1998 г.[9]
Научни постижения редактиране
Реагенти редактиране
В лабораторията на Елайъс Кори са разработени много съединения, които активно се използват в органичния синтез:
- Пиридиниев хлорохромат (PCC) и Корнфортов реагент (PDC), които служат за окисляване на спиртове и алдехиди;
- Трет-бутилдиметилсилилов етер (TBDMS), триизопропилсилилов етер (TIPS) и метоксиметилов етер, които са популярни защитни групи за спиртове;
- Борсъдържащи хетероциклични деривати за асиметрична катализа в Дилс-Алдеровата реакция и за редукция на кетони.
Методологии за органичен синтез редактиране
Един от най-важните приноси на Елайъс Кори в химията е разработката и популяризирането на принципите на ретросинтетичния анализ – подходът към синтеза на сложни органични съединения, когато целевата молекула итеративно се превръща в по-прост прекурсор. Именно за това постижение му е връчена Нобелова награда за химия през 1990 г.
Освен това неговата група изследва следните реакции:
- редукция на Кори-Бакши-Шибата (на английски: Corey-Bakshi-Shibata reduction) – асиметрична редукция на кетони до спиртове с помощта на едноименния реагент;
- реакция на Кори-Фукс (на английски: Corey-Fuchs reaction) – превръщане на алдехиди в алкини;
- окисление на Кори-Кима (на английски: Corey-Kim oxidation) – синтез на алдехиди и кетони от първични и вторични спиртове;
- реакция на Кори-Уинтър (на английски: Corey-Winter olefin synthesis) – синтез на алкени от съседни спиртове;[10]
- реакция Джонсън-Кори-Чайковски (на английски: Johnson-Corey-Chaykovsky reaction) – синтез на епоксиди, азиридини и циклопропани.
Пълен синтез редактиране
Кори и групата му успешно извършват голям брой пълни синтези на сложни естествени съединения, много от които се считат за „класически“:
- Простагландините F2α и E2;[11]
- Еритронолид B;[12]
- Гинкголид B;[13]
- Аспидофитин.[14]
Източници редактиране
- ↑ The Nobel Prize in Chemistry 1990 // Nobelprize.org. Посетен на 25 юли 2015.
- ↑ E. J. Corey, X-M. Cheng, The Logic of Chemical Synthesis, Wiley, New York, 1995, ISBN 0-471-11594-0.
- ↑ а б Corey, E.J. The Logic of Chemical Synthesis: Multistep Synthesis of Complex Carbogenic Molecules (Nobel Lecture) // Angew. Chem. Int. Ed. Engl. 30 (5). 1991. DOI:10.1002/anie.199104553. с. 455 – 465.
- ↑ Elias James Corey – Autobiography. nobelprize.org
- ↑ Corey, E.J. Nobel Prize Autobiography // Nobelprize.org: The Official Site of the Nobel Prize, 1990. Посетен на 9 септември 2010.
- ↑ Compiled Works of Elias J. Corey, Notes, Pfizer, Celebrating your 80th birthday // 27 юни 2008. Посетен на 15 ноември 2013.
- ↑ National Science Foundation – The President's National Medal of Science
- ↑ Compiled Works of Elias J. Corey // 12 юли 2008. Посетен на 15 ноември 2013.
- ↑ Professor Elias Corey ForMemRS Foreign Member // Royal Society. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2015.
- ↑ И. Л. Кнунянц (гл. ред.). Кори – Уинтера реакция // Химическая энциклопедия. Т. 2. Москва, Советская энциклопедия, 1990. с. 471 – 472.
- ↑ E. J. Corey, N. M. Weinshenker, T. K. Schaaf, W. Huber. Stereo-controlled synthesis of dl-prostaglandins F2.alpha. and E2 // Journal of the American Chemical Society 91 (20). 1969. DOI:10.1021/ja01048a062. с. 5675 – 5677.
- ↑ E. J. Corey, S. Kim, S.-E. Yoo, K. C. Nicolaou, L. S. Melvin Jr., D. J. Brunelle, J. R. Falck, E. J. Trybulski, R. Lett, P. W. Sheldrake. Total synthesis of erythromycins. 4. Total synthesis of erythronolide B. Т. 100. Journal of the American Chemical Society, 1978. DOI:10.1021/ja00482a063. с. 4620 – 4622.
- ↑ E. J. Corey, M. C. Kang, M. C. Desai, A. K. Ghosh, I. N. Houpis. Total synthesis of (±)-ginkgolide B // Journal of the American Chemical Society 110 (2). 1988. DOI:10.1021/ja00210a083. с. 649 – 651.
- ↑ F. He, Y. Bo, J. D. Altom, E. J. Corey. Enantioselective Total Synthesis of Aspidophytine // Journal of the American Chemical Society 121 (28). 1999. DOI:10.1021/ja9915201. с. 6771 – 6772.