Ела Фицджералд

Ела Джейн Фицджералд (на английски: Ella Jane Fitzgerald) е американска певица, един от най-известните джазови изпълнители на XX век. Притежава уникален глас с диапазон от 3 октави, който превръща в съвършен музикален инструмент.

Ела Фицджералд Ella Fitzgerald
американска джаз певица
Снимка от ноември 1946 г.
Родена	25 април 1917 г. Нюпорт Нюз, САЩ
Починала	15 юни 1996 г. Бевърли Хилс, САЩ
Погребана	Ингълуд, САЩ
Етнос	афроамериканци
Музикална кариера
Стил	Суинг, бибоп, поп, джаз, блус
Инструменти	пиано, вокал
Глас	мецосопран
Активност	1934 – 1993
Лейбъл	„Кепитъл Рекърдс“, „Дека Рекърдс“, „Върв Рекърдс“
Семейство
Съпруг	Рей Браун (10 декември 1947 – 28 август 1953)
Уебсайт	www.ellafitzgerald.com Страница в IMDb
Ела Фицджералд в Общомедия

Биография

Детство и младежки години

Бъдещата първа дама на джаза е родена в градчето Нюпорт Нюз, Вирджиния. Още докато е съвсем малка, след като бащата напуска семейството, тя се мести с майка си в Ню Йорк, където прекарва детството си. Още тогава тя проявява своята артистичност. След смъртта на майка си, Ела започва да живее при леля си в Харлем – дотогавашната примерна ученичка напуска училище, а през 1934 година и леля си. По-голямата част от времето си прекарва на улицата или в нощните клубове. През същата година тя случайно решава да се яви на конкурса за любители, организиран от популярния тогава диджей Ралф Купър. Всъщност първоначалното ѝ намерение е да се яви като танцьорка, но поради силната конкуренция се разколебава и решава да пее. Проявата на конкурса е впечатляваща и разтваря врати пред бъдещата кариера на младата певица.

Започва работа при Чък Уеб, чийто биг-бенд е един от най-добрите за времето си – с него работи седем години. През 1935 г. с Чък Уеб Ела Фицджералд записва първата си грамофонна плоча (Love and Kisses и I’ll Chase the Blues Away), превръща се в любимка на публиката и постепенно личната и слава започва да засенчва тази на Уеб. Следва съвместна работа със знаменитости като Бени Гудмън и Теди Хил, но Фицджералд остава лоялна към Чък Уеб и след смъртта му на 16 юни 1939 г., в продължение на няколко години ръководи неговия оркестър.

Зрял период

От средата на 40-те години на 20 век се изявява блестящо на клубната сцена. Работи съвместно с велики джазови музиканти, като Оскар Питърсън, Франк Синатра, Бени Картър, Дюк Елингтън, Нат Кинг Коул и др. Особено плодотворно е сътрудничеството ѝ с „краля на джаза“ Луис Армстронг – Сачмо, който освен неин музикален и сценичен партньор е и музикален учител. Усъвършенства изкуството на вокалната импровизация до степен, че става първата джазова певица, чието пеене е равностойно на инструменталната импровизация на бенда.

Върхът на творчеството ѝ настъпва през 50-те години, когато импровизационният джаз отново излиза на преден план, особено с появата на бибоп-а. Появяват се виртуозните изпълнения на джазови стандарти като „Hello, Dolly“, „Oh, Lady Be Good“, „How High the Moon“, записани в студио и повторени по съвсем различен начин по време на многобройните концерти из целия свят.

През 1955 г. тя се изявява като актриса в драматичния филм Pete Kelly's Blues, където изпълнява ролята на Маги Джаксън. Въпреки че самият филм получава смесени рецензии, Фицджералд получава положителни оценки от филмовите критици за своята игра.

Споделя: „Когато импровизирам, винаги си се представям като тенор-саксофона в оркестъра“. През този период от особено значението на сътрудничество ѝ с Норман Гранц, с когото значително допринасят за издигането на джаза и приравняването му с „високото изкуство“ на класическата музика.

60-те, 70-те и 80-те години са период на напрегната и ползотворна работа, съпътствана от неизменната слава. Възрастта обаче си казва думата – концертите и звукозаписите стават по-редки, но отново са шедьоври. Последния си диск „All That Jazz“ Ела записва през 1989 г., три години по-късно в Уест Палм Бийч изнася и последния си концерт.

Дискография и награди

• Дискографията на Ела Фицджералд обхваща над 1500 заглавия, някои от които са в няколко различни изпълнения.
• През дългата си кариера е носител на 13 награди Грами. Има звезда на „Алеята на славата“ в Холивуд.
• „Доктор хонорис кауза“ на Йейлския, Берлинския, Пенсилванския, Дортмундския университет, на Масачусетския технологически институт и др.
• Носител на Националния медал на изкуствата на САЩ.
• Погребана е с държавни почести.

Външни препратки

• ((en)) Пълна дискография Архив на оригинала от 2013-09-06 в Wayback Machine.
• ((en)) Официален сайт
• ((en)) Подробна биография
• ((en)) Портален сайт – биография, дискография и връзки Архив на оригинала от 2007-06-25 в Wayback Machine.
• ((ru)) Няколко песни, достъпни за download