Елевтерохори (дем Гревена)

Вижте пояснителната страница за други значения на Елевтерохори.

Елевтерохори (на гръцки: Ελευθεροχώρι, катаревуса: Ελευθεροχώριον, Елевтерохорион) е село в Република Гърция, дем Гревена на област Западна Македония.

Елевтерохори
Ελευθεροχώρι
— село —
Гърция
40.0381° с. ш. 21.4825° и. д.
Елевтерохори
Западна Македония
40.0381° с. ш. 21.4825° и. д.
Елевтерохори
Гревенско
40.0381° с. ш. 21.4825° и. д.
Елевтерохори
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина614 m
Население39 души (2021 г.)
Пощенски код511 00
Елевтерохори в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено на около 15 km югоизточно от град Гревена, от южната страна на река Венетикос. Намира се на главния път Гревена-Трикала.[1]

 
Икона на Възкресение Господне от църквата „Свети Георги“, последната четвърт на XVIII - първата четвърт на XIX век

В Османската империя

редактиране

В края на ХІХ век Елевтерохори е малко гръцко християнско село в южната част на Гревенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Левтохоръ (Елефтерохоръ) живеят 74 гърци.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лефтохор (Елевтерохори) е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 13 къщи.[3]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Елевтерохори (Ελευθεροχώρι), Гревенска каза, живеят 52 гърци елинофони християни.[4]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Добрани влиза в състава на Кралство Гърция.

Населението произвежда жито, овошки и други земеделски култури, като се занимава частично и със скотовъдство.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 52[1][5] 48[1] 32[1] 198[1] 150[1] 125[1] 105[1] 104[1] 83[1] 82 59 39

В района на селото има две църкви: „Свети Георги“ и „Свети Атанасий“.

  1. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 120. (на македонска литературна норма)
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
  4. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
  5. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012