Електронна книга

Електронна книга е вид книга, предоставена в цифров формат, която се състои от текст, изображения или и двете, четима на компютри или други електронни устройства[1]. Въпреки че понякога се определят като „електронна версия на печатна книга“[2], някои електронни книги съществуват без печатен еквивалент. Електронните книги могат да се четат на специализирани устройства за електронно четене, но също така и на всяко компютърно устройство, което разполага с контролируем екран за гледане, включително настолни компютри, лаптопи, таблети и смартфони.

Електронна книга с четец

През 21-ви век се наблюдава тенденция, при която продажбите на традиционни печатни и електронни книги се осъществява в Интернет, където читателите ги купуват в уебсайтове, използвайки системи за електронна търговия. Читателите все повече разглеждат изображения на кориците на печатни книги в сайтовете на издателства или книжарници и подбират и поръчват заглавия онлайн; книгите след това се доставят на читателя по пощата или друга служба за доставка. При електронните книги потребителите могат да разглеждат заглавията онлайн, а след това, когато изберат и поръчат, електронната книга може да им бъде изпратена онлайн или потребителят сам да я изтегли[3]. Към началото на 2010 г. електронните книги започнаха да изпреварват печатните според общите данни за публикациите в САЩ[4].

Основните причини хората да купуват електронни книги са вероятно по-ниските цени, повишеният комфорт (тъй като те могат да купуват от вкъщи или в движение чрез мобилни устройства) и по-големият избор на заглавия[5]. При електронните книги електронните отметки улесняват навигацията, а електронните четцит позволяват на потребителя да анотира страници.[6]Макар в електронни формати да се издават и художествени, и нехудожествени книги, техническите материали са особено подходящи за издаване, тъй като позволяват да се извършва търсене[6] по ключови думи. Освен това, в книгите по програмиране може да се копира примерен код. Четенето на електронни книги се увеличава в САЩ; до 2014 г. 28% от възрастните са чели електронна книга, в сравнение с 23% през 2013 г .; до 2014 г. 50% от възрастните американци са имали електронен четец или таблет, в сравнение с 30% притежатели на такива устройства през 2013 г.[7]

ИсторияРедактиране

Четците (1930)Редактиране

Идеята за електронен четец, устройство което ще позволи на потребителя да вижда книги на екран, се проследява към книга от 1930-та на Боб Браун, написана след като е гледал първия си филм със звук. Озаглавена е „Четците“[8], от идеята на името за звуковите филми. В книгата си Браун споделя идеята за това, как филмите са надминали книгите, чрез създаването на филмите със звук, и като резултат от това, четенето също трябва да намери нова среда.

Проста машина за четене, която мога да нося със себе си, да закача за всеки стар електрически контакт и да прочета книга с хиляди думи за десет минути ако искам, и аз искам.

Понятието на Браун се стреми да направи реформа на правописа и лексиката, отколкото на средата („Време е да сложим край“ и да започнем „кървава революция на думата“): въвеждайки огромно количество слети думи, с които да замени нормалните думи, както и пунктуация която да симулира действия и движения, затова не е ясно дали това се включва в историята на е-книгите или не. По-късно е-книгите не следват модел като този на Браун; обаче той правилно предвижда миниатюризацията и преносимостта на е-книгите. В статия, Дженифър Шуеслър пише „Машината, според Браун, е щяла да позволи на четците да променят размера на шрифта, да се избягват порязвания от хартия и да се спасят дърветата, докато скъсява времето до дните в които думите ще бъдат ‚директно записвани в пулсиращата нищета‘[9]. Браун е вярвал че е-четеца (и способностите му да променят самият текст) ще донесат нов живот на четенето. Шуеслър го сравнява с DJ смесващ частици от стари песни, за да създаде нов бийт или изцяло нова песен, а не просто ремикс на позната песен.[9]

     

ИзобретателРедактиране

Няма съгласие относно изобретателя на първата е-книга. Някои кандидати са следните :

Роберто Буса (1946 – 1970)Редактиране

Първата е-книга вероятно е Index Thomisticus, електронен показалец за произведенията на Тома Аквински с много коментари от Роберто Буса, започнат в началото на 1946 и завършен през 1970.[10] Макар и първоначално съхраняван само на един компютър, през 1989 се появява и CD-ROM версия, годна за дистрибуция. Тъй като дигитализираният текст служи за изучаване на писмени текстове и развиване на езиковите ъсответствия, а не е публикуван сам по себе си, понякога това произведение не се споменава като е-книга.[11] През 2005 показалецът е публикуван онлайн.[12]

Анхела Руиз Роблес (1949)Редактиране

През 1949 г. Анхела Руиз Роблес, учителка от Ферол, Испания, патентова Enciclopedia Mecánica, или Механична Енциклопедия: механично устройство, работещо със сгъстен въздух. Текстовете и графиките са събрани на макари, които се зареждат на въртящи се вретена. Идеята ѝ е да създаде устройство, което да намали необходимите учебници, които учениците ѝ носят до училище. Завършеното устройство е щяло да съдържа аудио записи, лупа, калкулатор и електрическа лампа за нощно четене.[13] Устройството никога не е пуснато в производство, но прототипът е запазен в Националния музей за наука и техника в Ла Коруня.[14]

Дъглас Енгелбарт и Андриес ван Дам (1960те)Редактиране

Алтернативно, някои историци смятат че е-книгите са се родили в ранните 1960 години. С oN-Line System проекта, ръководен от Дъглас Енгелбарт в Изследователския институт в Станфорд, както и Hypertext Editing System и File Retrieval and Editing SyStem проектите, ръководени в университетът Браун.[15][16][17] FRESS документите са се изпълнявали на IBM мейнфреймове и са били структурно-ориентирани а не линейно-ориентирани; били са форматирани динамично за различни потребители, дисплеен хардуер, размер на прозореца и така нататък, също така са имали автоматични съдържания, указатели и така нататък. Всички тези системи също предоставят хиперлинкове, графики и други възможности. Ван Дам е смятан за този, измислил термина „електронна книга“[18][19] и е бил достатъчно установен да се използва в заглавието на статия през 1985.[20]

FRESS се е използвал за четенето на първични текстове онлайн, както и за анотация и онлайн дискусии на много курсове, включващи Английска поезия и Биохимия. Преподавателите на Браун широко са използвали FRESS, например философа Родрик Чишолм го е използвал в няколко от книгите си. По този начин в предговора на Person and Object (1979) той пише „Тази книга нямаше да е завършена без епохалната File Retrieval and Editing System…“.[21] Браун продължава да работи с електронни книжни системи много години напред, включително проекти на Американската флота за електронни наръчници за поправяне,[22] мащабна система за дистрибутиране на хипермедиа, позната като InterMedia,[23] отделна компания Electronic Book Technologies, която построява DynaText, първата SGML-базирана система за електронно четене, и екстензивната работа на Scholarly Technology Group по отворения стандарт за Е-книги.

Майкъл С. Харт (1971)Редактиране

Макар и обширната по-ранна история, някои публикации твърдят че Маикъл С. Харт е изобретателя на е-книгата.[24][25][26] През 1971 операторите на Xerox Sigma V мейнфрейма в Университета на Илинойс дават на Харт обширно време на компютър. Търсейки правилна употреба на това време, той създава първия си електронен документ като изписва Декларацията за Независимост на Съединените Щати на прост текст на компютъра.[27] Харт е планирал да създаде документи като използва прост текст, за да ги направи лесно достъпни за теглене и преглеждане на устройства.

Ранно осъществяванеРедактиране

След като Харт първо адаптира Декларацията за Независимостта на Съединените Щати на електронен документ през 1971, Проект Гутенберг е стартиран за да създаде електронни копия на още текстове, особено книги.[27] Друго ранно осъществяване на е-книги е десктопния прототип на преносим компютър, Dynabook, през 1970те в PARC: преносим личен компютър за обща употреба, способен да показва книги за четене.[28] През 1980та Американското министерство на отбраната започва да разработва преносимо, електронно устройство за доставяне на информация за техническа поддръжка, наречено проект PEAM, преносим електронен помощник за поддръжка. Спецификациите по детайлите са завършени за година и развитието на прототипа е започнато от Texas Instruments през 1982. 4 прототипа са създадени за тестване през 1986 и тестванията са завършени през 1987. Финалния доклад е издаден през 1989 от Американски армейски изследователски институт за поведенчески и социални науки, с автори Робърт Уишър и Дж. Питър Кинсейд[29], приложен за патент за PEAM устройството,[30] озаглавен „Апарат за доставяне на процедурни инструкции“ е издаден от Texas Instruments на 4ти декември 1985, даващ Джон К. Харкинс и Стефан Х. Морис като изобретателите.

През 1992 Sony издава Data Discman, електронен четец на книги който може да отваря книги, запазени на CD, електронна публикация, която се е отваряла на Data Discman е била наречена „Библиотека на бъдещето“.[31] По-ранните е-книги са били създавани за специализирани дейности и малка публика, например ръководства за хардуер, производствени техники и други предмети. През 1990те достъпността на интернет позволява за по-лесен трансфер на файлове и е-книги.

През 1993 Паул Байм пуска безплатна програма наречена EBook, която позволява лесно да се вкарват всякакви текстови файлове, подобно на електронна хартиена книга. Важна възможност на програмата е да запазва последната четена страница. Името на програмата може да е първият случай в който термина електронна книга се използва със модерното си значение.[32]

ФорматиРедактиране

Докато форматите на е-книги се появяваха и множаха, някои получават подкрепа от големи софтуерни компании като Adobe с PDF формата появил се през 1993.[33] PDF документите обикновено се придържат към един размер и външен вид, вместо да се променят със сегашната страница, прозорец или друг размер. Различните е-четци следват различни формати, някои от тях позволявайки използването на само един или няколко формата, разделяйки пазара за е-книги още повече. Поради тези трудности и малкото читатели на е-книги, издателствата и авторите не стигат до съгласие за стандарт за пакетиране и продаване на е-книги.

В същото време учени сформират Инициативата за кодиране на текст които разработиха консенсусни насоки за кодиране на книги и други материали от научен интерес за различни аналитични цели, както и за четене, и безброй литературни и други произведения са разработени с помощта на подхода TEI. В края на 90-те консорциум се формира за разработване на формата Open eBook като начин за авторите и издателите да предоставят един-единствен документ-източник, с който много софтуерни и хардуерни платформи за четене на книги могат да се справят. Няколко учени от TEI бяха тясно ангажирани в ранното разработване на Open eBook. Фокусиран върху преносимостта, Open eBook според дефинираните задължителни подмножества на XHTML и CSS; набор от мултимедийни формати (могат да се използват и други, но трябва да има и резервен вариант в един от необходимите формати) и XML схема за „манифест“, за да се изброят компонентите на дадена електронна книга, да се идентифицира таблица на съдържанието, корицата и т.н. Този формат доведе до EPUB с отворен формат. Google Books преобразува много произведения от обществено достъпни в този отворен формат.[34]

През 2010 г. електронните книги продължиха да печелят на собствените си специализирани и подземни пазари. Много издатели на електронни книги започват да разпространяват книги, които са публично достъпни. В същото време автори с книги, които са били неприети от издатели предлагат своите произведения онлайн, за да могат да бъдат видени от други. Неофициални (и понякога неоторизирани) каталози с книги стават достъпни в мрежата, а сайтовете, посветени на електронните книги, започват да разпространяват информация за електронните книги сред обществото.[35] Почти две трети от пазара за електронни книги на потребителите в САЩ се контролират от „Голямата петорка“. Издателите на „Голямата петорка“ са: Hachette, HarperCollins, Macmillan, Penguin Random House и Simon & Schuster.[36]

БиблиотекитеРедактиране

Американските библиотеки започват да предлагат безплатни електронни книги на потребителите си през 1998 г. чрез своите уебсайтове и свързаните с тях услуги,[37] въпреки че електронните книги имат предимно научен, технически или професионален характер и не могат да бъдат изтеглени. През 2003 г. библиотеките започват да предлагат на потребители си безплатни за изтегляне популярни фантастични и нехудожествени електронни книги, стартирайки модел за предоставяне на електронни книги, който работи много по-успешно за обществените библиотеки.[38] Броят на разпространителите на библиотечни електронни книги и моделите на заемане продължи да се увеличава през следващите няколко години. От 2005 до 2008 г. библиотеките отбелязват 60% ръст в колекциите на електронни книги.[39] През 2010 г. проучване за финансиране на публични библиотеки и достъп до технологии от Американската библиотечна асоциация[40] установи, че 66% от публичните библиотеки в САЩ предлагат електронни книги[41] и голямо движение в библиотечната индустрия започва сериозно да проучва въпросите, свързани с кредитирането на електронни книги, като се признава „повратна точка“, когато технологията за електронни книги ще стане широко утвърдена.[42] Съдържанието от публичните библиотеки може да бъде изтеглено в електронни четци с помощта на приложен софтуер като Overdrive и Hoopla.[43]

Американската национална медицинска библиотека в продължение на много години предоставя PubMed, изчерпателна библиография на медицинската литература. В началото на 2000 г. NLM създаде централното хранилище PubMed, което съхранява пълни текстови версии на електронни книги на много статии и книги от медицински списания, чрез сътрудничество с учени и издатели в тази област. Pubmed Central също така предоставя архивиране и достъп до над 4,1 милиона статии, поддържани в стандартен XML формат, известен като Journal Article Tag Suite (или „JATS“).

Въпреки широкото разпространение на електронните книги, някои издатели и автори не одобряват концепцията за електронно публикуване, позовавайки се на проблеми с търсенето на потребители, нарушаване на авторски права и предизвикателства със собствени устройства и системи.[44] В проучване на библиотекарите по междубиблиотечно заемане (ILL) беше установено, че 92% от библиотеките държат електронни книги в своите колекции и че 27% от тези библиотеки са договорили правата на ILL за някои от своите електронни книги. Това проучване установи значителни пречки пред провеждането на междубиблиотечно заемане на електронни книги. [45]Управляваното от покровители придобиване (PDA) е достъпно от няколко години в публичните библиотеки, което позволява на доставчиците да рационализират процеса на придобиване, като предлагат да съвпадат профила за избор на библиотека със заглавията на електронните книги на доставчика.[46] След това каталогът на библиотеката се попълва със записи за всички електронни книги, които съответстват на профила.[46] Решението за закупуване на заглавието е оставено на покровителите, въпреки че библиотеката може да зададе условия за закупуване като максимална цена и капацитети за закупуване, така че специалните фондове да се изразходват в съответствие с бюджета на библиотеката.[46] Срещата през 2012 г. на Асоциацията на американските университетски преси включваше панел за PDA на книги, произведени от университетски преси, въз основа на предварителен доклад на Джоузеф Еспозито, консултант по дигитално публикуване, който е изучавал последиците от PDA с безвъзмездна финансова помощ от Andrew W. Mellon Foundation.[47]

ПредизвикателстваРедактиране

Въпреки че търсенето на услуги за електронни книги в библиотеките нараства през първите две десетилетия на 21. век, библиотекарите все още изпитват трудности при предоставянето на определени електронни книги на потребителите.[48] Издателите са склонни да продават електронни книги на библиотеки, но в повечето случаи предоставят само ограничен лиценз за дадено заглавие, което означава, че библиотеката не притежава електронния текст, само има право да го разпространява или за определен период от време, или за определен брой преглеждания, или и двете. Когато библиотеката закупи лиценз за електронна книга, цената е поне три пъти по-голяма, отколкото ако я закупува потребител.[48] Лицензите за електронни книги са по-скъпи от изданията в хартиен формат, тъй като издателите се опасяват, че продаваната електронна книга теоретично може да бъде прочетена и/или проверена от огромен брой потребители, което може да навреди на продажбите. Някои проучвания обаче установяват, че е верен обратният вариант (например Hilton and Wikey 2010).[49]

Архивно съхранениеРедактиране

Интернет архивът и отворената библиотека (Open Library) предлагат повече от шест милиона напълно достъпни електронни книги в публичното пространство. Проектът „Гутенберг“ има над 52 000 свободно достъпни електронни книги в публичното пространство.

Специализирани хардуерни четци и мобилен софтуерРедактиране

 
Електронна книга на мобилен телефон

Основна статия: Електронен четец

Вижте също: Сравнение на четците на електронни книги

Електронният четец, наричан още четец на електронни книги или устройство за електронни книги, е мобилно електронно устройство, което е проектирано предимно с цел четене на електронни книги и дигитални периодични издания. Електронният четец е подобен по форма, но по-ограничен по предназначение от таблета. В сравнение с таблетите, много електронни четци са по-добри от таблетите за четене, тъй като са по-преносими, имат по-добра четливост на слънчева светлина и имат по-дълъг живот на батерията.[50] През юли 2010 г. онлайн книжарницата на Amazon.com отчете продажбите на електронни книги за собствения си Kindle за първи път по-големи от продажбите на книги с твърди корици през второто тримесечие на 2010 г. Те заявяват, че са продадени 140 електронни книги за всеки 100 книги с твърди корици, включително с твърди корици, които са без дигитално издание.[51] До януари 2011 г. продажбите на електронни книги в Amazon надминаха продажбите на книгите с меки корици.[52] На общия пазар в САЩ, продажбите на книги с меки корици все още са много по-големи от продажбите на книги с твърди корици или на електронни книги; Американската издателска асоциация изчислява, че електронните книги представляват 8,5% от продажбите към средата на 2010 г. спрямо 3%, изчислени година по-рано.[53] В края на първото тримесечие на 2012 г., продажбите на електронни книги в САЩ за първи път[4] надминаха продажбите на книги с твърди корици.

До края на 2013 г. използването на електронен четец не беше разрешено на самолетите, по време на излитане и кацане, от FAA(Federal Aviation Administration). През ноември 2013 г. FAA [54] разреши използването на електронни четци на самолети по всяко време, ако четецът е в самолетен режим, което означава да е извън обхват, и Европа следва тези насоки през следващия месец.[55] През 2014 г. The New York Times прогнозира, че до 2018 г. електронните книги ще съставляват над 50% от общите приходи на книгоиздаването в САЩ и Великобритания. [56]

ПриложенияРедактиране

 
Albite Reader

Някои от големите търговци на книги и множество разработчици предлагат безплатни (а в някои случаи и предплатени) софтуерни приложения за електронни четци за компютри Mac и PC, както и за Android, Blackberry, iPad, iPhone, Windows Phone и Palm OS, за да позволят четенето на електронни книги и други документи, независимо от специалните устройства за електронни книги. Примери за това са приложенията за Amazon Kindle, Barnes & Noble Nook, iBooks, Kobo eReader и Sony Reader.

Непълен списък със софтуер:

  • FBReader – свободна програма за четене с версии за различни операционни системи.[57]
  • Albite Reader – свободна програма за четене за мобилни телефони. Разработена от българина Светлин Анков.[58]
  • Foliant – програма за четене за мобилни телефони. Все още бета версия.[59]
  • Allreader – програма за четене с версии за Windows и Windows Mobile.[60]
  • QReader – програма за четене с версии за Symbian.[61]
  • calibre – свободна програма за организация и конвертиране на електронни книги.[62]

Софтуерът за четене и работа с електронни книги може да е плъгин за програма, която не предвидена за работа с книги:

  • EPUBReader – плъгин за Firefox, позволяващ четенето на книги в *.epub формат.[63]
  • Writer2ePub – плъгин за OpenOffice.org, позволяващ конвертирането на поддържаните от OpenOffice.org формати в *.epub.[64]
  • Sigil – WYSIWYG редактор за ePub файлове. [65]
  • Biblio ebook generator – уеб инструмент за създаване на ePub файлове от HTML съдържание на уеб страница.[66]

ХронологияРедактиране

Преди 1980:

1949 г.

• Анхела Руис Роблес патентова идеята за електронната книга, наречена Механична енциклопедия, в Галисия, Испания.

• Роберто Буса започва да планира Index Thomisticus. [11]

1963 г.

• Дъглас Енгелбарт стартира проектите за NLS (и по-късно Augment). [15]

1965 г.

• Андриес ван Дам стартира проектите HES (и по-късно FRESS), с помощта на Тед Нелсън, за разработване и използване на електронни учебници за хуманитарни науки и педагогика. [16][17]

1971 г.

• Майкъл С. Харт въвежда Декларацията за независимост на САЩ в компютър, за да създаде първата електронна книга, достъпна в интернет, и стартира Project Gutenberg, за да създаде електронни копия на повече книги. [27]

1978 г.

• Стартира сериалът „Пътеводител на галактическия стопаджия“ (романът е публикуван през 1979 г.), включващ електронен справочник, съдържащ цялото познание на Галактиката. Това огромно количество данни може да се побере в нещо с големината на голяма книга с меки корици, с актуализации, получени чрез „Sub-Etha“. [67]

1979 г.

• Роберто Буза завършва Index Thomisticus, пълна лематизация на 56-те печатни тома на Свети Тома Аквински и на няколко сродни автори. [68]

Между 1980 и 1990

1986 г.

• Джуди Малой пише и програмира първата онлайн хипертекстова фантастика, „Uncle Roger“, с връзки, които отвеждат разказа в различни посоки, в зависимост от избора на читателя. [69]

1989 г.

• Franklin Computer пуска електронно издание на Библията, което може да се чете само със самостоятелно устройство. [70]

1990 г.

• Eastgate Systems публикува първата хипертекстова фантастика, пусната на дискета – „afternoon, a story“ от Майкъл Джойс. [71]

• Electronic Book Technologies пуска DynaText, първата базирана на SGML система за предоставяне на мащабни книги като технически ръководства за самолети. По-късно е тествана на американски самолетоносач, като заместител на хартиените ръководства.

• Sony пуска плейъра за електронни книги Data Discman. [72] [73]

1991 г.

• Voyager Company разработва Expanded Books, които представляват книги на CD-ROM в цифров формат. [74]

1992 г.

• Ф. Круньола и И. Ригамонти проектират и създават първия електронен четец, наречен Incipit, като дипломна работа в Политехническия университет в Милано. [75] [76]

• Apple започва да използва своя формат DocViewer [77] „за разпространение на документация до разработчиците в електронна форма“ [78], както е обяснено в Macintosh books.

1993 г.

• Питър Джеймс публикува своя роман „Host“ на две дискети, който по онова време бива наречен „първият електронен роман в света“ – копие от него се съхранява в Научния музей. [79]

• Номинираните за награда „Хюго“ и „Небюла“ са пренесени на CD-ROM от Брад Темпълтън. [80]

• Стартиране на Bibliobytes, уебсайт за получаване на електронни книги, както безплатно, така и за продажба в Интернет. [81]

• Пол Байм пуска EBook 1.0 HyperCard, който позволява на потребителя лесно да конвертира всеки текстов файл в книга, базирана на HyperCard. [32]

1994 г.

• C&M Online е основана в Райли, Северна Каролина, и започва да публикува електронни книги чрез своя импринт, Boson Books; сред авторите са Фред Чапел, Кели Чери, Леон Кац, Ричард Попкин и Робърт Родман.

• Повече от две дузини тома Inside Macintosh са публикувани [82] заедно на един CD-ROM, във формат Apple DocViewer. След това Apple преминава към използване на Adobe Acrobat. [83]

• Популярният формат за публикуване на електронни книги се променя от обикновен текст в HTML.

1995 г.

• Онлайн поетът Алексис Кирке обсъжда необходимостта от безжични интернет „хартиени“ четци в статията си „The Emuse“. [84]

1996 г.

• Проектът Гутенберг достига 1000 заглавия. [85]

• Джоузеф Джейкъбсън работи в MIT, за да създаде електронно мастило – висококонтрастен, евтин носител, пригоден за четене/запис/изтриване на електронни книги. [86]

1997 г.

• E Ink Corporation е съоснована от студенти от MIT, алумните Дж. Д. Албърт, Барет Комиски, професорът от MIT Джоузеф Джейкъбсън, както и Джеръми Рубин и Ръс Уилкокс, с цел да създадат технология за електронен печат. [87] По-късно тази технология се използва при устройствата Sony Reader, Barnes & Noble Nook и Amazon Kindle.

1998 г.

NuvoMedia пуска първия ръчен електронен четец, Rocket eBook. [88]

• SoftBook пуска своя SoftBook четец. Този електронен четец с по-голямо хранилище може да съхранява до 100 000 страници съдържание, включително текст, графики и снимки. [89]

• Cybook бива продадена и се произвежда първоначално от Cytale (1998 – 2003), а по-късно от Bookeen.

1999 г.

• NIST пуска в публичното пространство формата Open eBook, базиран на XML; повечето бъдещи формати за електронни книги произлизат от Open eBook. [90]

• Издателят Simon & Schuster създава нов импринт, наречен ibooks, и става първият издател, който едновременно публикува някои от заглавията си в електронен и в печатен формат.

• Oxford University Press прави селекция от книгите, достъпни като електронни, чрез netLibrary.

• Издателят Baen Books отваря Baen Free Library, за да предостави заглавията си като безплатни електронни книги. [91]

• Чрез своята компания Books OnScreen, Ким Благ започва да продава подобрени мултимедийни електронни книги на компактдискове чрез търговия на дребно, а също така и чрез Amazon, Barnes & Noble и Borders Books. [92]

Годините след 2000-та

2000 г.

Джоузеф Джейкъбсън, Барет О. Комиски и Джонатан Д. Алберт получават американски патенти, свързани с форматирането на електронни книги, които по-късно се използват при разработването на повечето електронни четци. [93]

Стивън Кинг издава новелата си „Riding the Bullet“ само онлайн и тя се превръща в първата електронна книга за масовия пазар, продадена в 500 000 копия за 48 часа. [94]

• Microsoft пуска Microsoft Reader с ClearType за по-голяма четливост на компютри и преносими устройства. [95]

• Microsoft и Amazon работят заедно за продажба на електронни книги, които могат да бъдат закупени от Amazon и изтеглени на настолни компютри и преносими устройства с помощта на софтуер на Microsoft.

• Дигитализирана версия на Библията на Гутенберг е достъпна онлайн в Британската библиотека. [96]

2001 г.

• Adobe пуска Adobe Acrobat Reader 5.0, позволявайки на потребителите да подчертават, да правят бележки и отметки.

2002 г.

• Palm Inc и OverDrive Inc правят електронните книги на Palm Reader достъпни по целия свят, предлагайки над 5000 електронни книги на няколко езика; те могат да се четат на Palm PDA или чрез компютърно приложение. [97]

• Random House и HarperCollins започват да продават дигитални версии на заглавията си на английски.

2004 г.

• Sony Librie пуска първият електронен четец, използващ дисплей E Ink – той има шест инчов екран. [98]

• Google обявява планове за цифровизиране на фондовете на няколко големи библиотеки [99], като част от това, което по-късно ще бъде наречено Google Books Library Project.

2005 г.

• Amazon купува Mobipocket, създател на файловия формат mobi e-book, както и софтуер за e-четец. [100]

• Google е съден за нарушаване на авторски права от Authors Guild за сканиране на книги, които все още са с авторски права. [101]

2006 г.

• Пуска се Sony Reader PRS-500, с E Ink екран и две седмици живот на батерията. [102]

• LibreDigital пуска BookBrowse като онлайн четец за издателско съдържание.

2007 г.

• International Digital Publishing Forum пуска EPUB, за да замени Open eBook. [103]

• През ноември Amazon.com пуска електронния четец Kindle с 6-инчов E Ink екран в САЩ и той се разпродава за 5,5 часа. [104] Едновременно с това се отваря и Kindle Store с първоначално налични над 88 000 електронни книги. [104]

• Bookeen пуска Cybook Gen3 в Европа; може да показва електронни книги и да възпроизвежда аудиокниги. [105]

2008 г.

• Adobe и Sony се съгласяват да споделят разработените си технологии (Adobe Reader и DRM) помежду си.

• Sony продава Sony Reader PRS-505 във Великобритания и Франция.

2009 г.

• Bookeen пуска Cybook Opus в САЩ и в Европа.

• Sony пуска Reader Pocket Edition и Reader Touch Edition.

• Amazon пуска Kindle 2, който включва функция за преобразуване на текст в реч.

• Amazon пуска Kindle DX, който има 9,7-инчов екран, в САЩ.

• Barnes & Noble пуска електронния четец Nook в САЩ.

• Amazon пуска приложението Kindle за компютър в края на 2009 г., което прави библиотеката Kindle Store за първи път достъпна извън хардуера на Kindle. [106]

2010-та и след това

2010 г.

• януари – Amazon пуска Kindle DX International Edition по целия свят. [107]

• април – Apple пуска iPad в комплект с приложение за електронни книги, наречено iBooks. [108]

• Май – Kobo Inc. пуска своя Kobo eReader, който се продава в Indigo/Chapters в Канада и по границите в САЩ.

• юли – Amazon съобщава, че продажбите на електронни книги надвишават продажбите на книги с твърди корици за първи път през второто тримесечие на 2010 г. [51]

• Август – PocketBook разширява своята линия с електронен четец за Android. [109]

• Август – Amazon пуска третото поколение Kindle, налично за версии с Wi-Fi и 3G & Wi-Fi.

• Октомври – Bookeen представя Cybook Orizon на CES. [110]

• Октомври – Kobo Inc. пуска актуализиран Kobo eReader, който включва възможност за Wi-Fi.

• ноември – The Sentimentalists печели престижната национална награда Гилер в Канада; поради малкия тираж на романа, книгата не е широко достъпна в печатна форма, така че електронното издание става най-продаваното заглавие на устройствата на Kobo за 2010 г. [111]

• Ноември – Barnes & Noble пускат Nook Color – цветен LCD таблет.

• Декември – Google пуска Google eBooks, предлагащи над 3 милиона заглавия, като така става най-големият магазин за електронни книги в света до момента. [112]

2011 г.

• Май – Amazon.com обявява, че продажбите на електронни книги в САЩ вече надхвърлят продажбите на печатни книги. [113]

• Юни – Barnes & Noble пускат Nook Simple Touch електронен четец и Nook Tablet. [114]

• Август – Bookeen стартира собствен магазин за електронни книги, BookeenStore.com, и започва да продава електронни версии на заглавията си на френски език. [115]

• Септември – издателство Nature пуска пилотната версия на Principles of Biology, персонализиран, модулен учебник, без хартиено издание. [116]

• Юни/Ноември - С нарастването на пазара на електронни четци в Испания, компании като Telefónica, Fnac и Casa del Libro пускат своите електронни четци с испанската марка „bq читатели“.

• Ноември – Amazon пуска Kindle Fire и Kindle Touch – и двете устройства са предназначени за електронни книги.

2012 г.

• Продажбите на електронни книги на американския пазар събират над три милиарда приходи. [117]

• януари – Apple пуска iBooks Author – софтуер за създаване на електронни книги за iPad, които да се публикуват директно в iBooks, или да бъдат споделяни като PDF файлове. [118]

• януари – Apple създава раздел за учебници в iBooks. [119]

• февруари – Издателство Nature обявява световното разпространение на Principles of Biology, след успеха на пилотната версия няколко месеца по-рано. [116]

• февруари – Library.nu (наричан по-рано ebooksclub.org и gigapedia.com, популярен уебсайт за изтегляне на електронни книги) е обвинен в нарушаване на авторски права и затворен по съдебен ред. [120]

• март – издателските компании Random House, Holtzbrinck и arvato предлагат на пазара електронна библиотека, наречена Skoobe. [121]

• март – Министерството на правосъдието на САЩ подготвя антитръстов иск срещу Apple, Simon & Schuster, Hachette Book Group, Penguin Group, Macmillan и HarperCollins, като твърди, че те са в тайно споразумение за увеличаване на цените на книгите, продавани в Amazon. [122] [123]

• март – PocketBook пуска PocketBook Touch, електронен четец E Ink Pearl, който печели наградите на немските списания Tablet PC и Computer Bild. [124][125]

• юни – Kbuuk пуска платформата за самоиздаване SaaS, която е за електронни книги и е базирана на облачно пространство [126]. Изградена е върху механизма за дигитално публикуване на Pubsoft.

• септември – Amazon пуска Kindle Paperwhite, първият електронен четец с вградени предни LED светлини.

2013

• април – Kobo пуска Kobo Aura HD с 6,8-инчов екран, който е по-голям от настоящите модели, произведени от други американски конкуренти. [127]

• Май – Mofibo стартира първата скандинавска услуга за абонамент за електронни книги с неограничен достъп. [128]

• юни – Асоциацията на американските издатели обявява, че електронните книги сега представляват около 20% от книжните продажби. Barnes & Noble изчислява, че притежава 27% дял от пазара на електронни книги в САЩ. [129]

• юни – Barnes & Noble обявява намерението си да прекрати производството на таблети Nook, но да продължи да произвежда черно-бели електронни четци като Nook Simple Touch. [129]

• юни – изпълнителният директор на Apple Кийт Морер свидетелства в процеса за определяне на цените на електронните книги, че iBookstore е държал приблизително 20% от пазарния дял на електронните книги в Съединените щати в рамките на месеците след пускането на електронните книги – цифра, която Publishers Weekly отчита приблизително като двойно по-голяма, за разлика от изчисленията на други. Освен това Морер свидетелства, че iBookstore е придобил 20% допълнителен дял чрез закупуването на Random House през 2011 г. [130]

• Пет издателства за електронни книги в САЩ се споразумяват относно определянето на цените за електронни книги. Съгласяват се да се възстановят около 3 долара на всяко електронно копие от бестселърите на New York Times, което са продали от април 2010 г. до май 2012 г. [117] Това се равнява на 160 милиона долара обезпечение.

• Barnes & Noble пуска Nook Glowlight, който има 6-инчов сензорен екран, използващ E Ink Pearl и Regal и е с вградени предни LED светлини.

• юли – Съдия от US District Court, Дениз Коут, признава Apple за виновни в заговор за повишаване на цената на дребно на електронните книги и насрочва съдебно производство през 2014 г. за определяне на щетите. [131]

• август – Kobo пуска Kobo Aura, базов сензорен шест инчов електронен четец.

• септември – Oyster стартира услуга за абонамент за електронни книги с неограничен достъп. [132]

• ноември – Съдия Чин от US District Court се произнася в полза на Google в процеса Authors Guild срещу Google, позовавайки се на fair use. [133] Авторите заявяват, че ще обжалват. [134]

• декември – Scribd пуска първата публична услуга с неограничен достъп до абонамент за електронни книги. [135]

2014 г.

• Април – Kobo пуска Aura H₂0, първият в света водоустойчив електронно четец, за комерсиално ползване. [136]

• юни – Съдия Коут от US District Court издава удостоверение за групови искове на ищците по съдебен иск за предполагаемата конспирация на Apple за цените на електронни книги; ищците търсят обезщетение от 840 милиона долара. [137] Apple обжалва решението.

• юни – Apple приключва делото за антитръста за електронни книги, за което се твърди, че Apple се е договорила за фиксиране на цените на електронните книги извън съда с Щатите; ако обаче решението на съдия Кот се обжалва, споразумението може да се отмени. [138]

• юли – Amazon пуска Kindle Unlimited, услуга за абонамент за електронни книги и аудиокниги с неограничен достъп. [139]

2015 г.

• юни – The 2nd US Circuit Court се съгласява с решението на съдия Коут с 2:1, че Apple се е съгласила да определи цените на електронните книги и е нарушила федералния закон за антитръстовото законодателство. [140] Apple обжалва решението.

• юни – Amazon пуска Kindle Paperwhite (3-то поколение), който е първият електронен четец, съдържащ Bookerly – шрифт, специално предназначен за електронни четци. [141]

• септември – Oyster обявява, че абонаментната му услуга за неограничен достъп ще бъде прекратена в началото на 2016 г. и че ще бъде придобита от Google. [142]

• септември – малайзийската компания за електронни книги, e-Sentral, представя за първи път технология за геолокация и разпространение на електронни книги чрез Bluetooth. За първи път технологията е демонстрирана на международното летище Куала Лумпур. [143]

• Октомври – Amazon пуска Kindle Voyage, който има 6-инчов, 300 ppi E Ink Carta HD дисплей, с най-високата разделителна способност и контраст на разположение в електронните четци от 2014 г. [144] Той също така разполага с адаптивни LED светлини и сензори за обръщане на страници отстрани на устройството.

• Октомври – Barnes & Noble пуска Glowlight Plus, първия си водоустойчив електронен четец. [145]

• Октомври – The US appeals court подкрепя Google, вместо Authors' Guild, като заявява, че Google не е нарушила закона за авторското право в своя проект за сканиране на книги. [146]

• декември – Playster стартира абонаментна услуга с неограничен достъп, включително електронни книги и аудиокниги. [147]

• До края на 2015 г. Google Books сканира повече от 25 милиона книги. [9]

• До 2015 г. над 70 милиона електронни четци са разпространени по целия свят. [9]

2016 г.

• март – Supreme Court of the United States отказва да разгледа жалбата на Apple срещу решението на съда от юли 2013 г., според което компанията е определила цените на електронните книги. Предходното решение на съда е задължило Apple да плати 450 милиона долара. [148]

• април – Supreme Court of the United States отказва да разгледа жалбата на Authors' Guild по делото за сканираните книги, така че решението на долната инстанция остава в сила; резултатът означава, че Google може да сканира библиотечни книги и да показва фрагменти от тях в резултатите от търсенето, без да нарушава американския закон за авторското право. [149]

• април – Amazon пуска Kindle Oasis, първия си електронен четец от пет години насам, който има физически бутони за обръщане на страници и в добавка бива включен кожен калъф с батерия вътре; без да се включва калъфа, той е най-лекият електронен четец на пазара до момента. [150]

• август – Kobo пуска Aura One, първият комерсиален електронен четец със 7,8-инчов E Ink Carta HD дисплей. [151]

• До края на годината смартфоните и таблетите са по-популярни от електронните четци като помощно средство за четене на електронна книга, а продажбите на книги с меки корици вече са по-високи от продажбите на електронни книги. [152]

2017 г.

• февруари – Association of American Publishers публикува данни, показващи, че пазарът на електронни книги за възрастни в САЩ е намалял с 16,9% през първите девет месеца на 2016 г., спрямо същия период на 2015 г., а Nielsen Book определя, че пазарът на електронни книги има общ спад от 16% през 2016 г., спрямо 2015 г., като това обхваща всички възрастови групи. [153]Този спад отчасти се дължи на голямото увеличение на цените на електронните книги от големите издателства, което е увеличило средната цена на електронните книги от 6 на почти 10 долара. [154]

• февруари – Американската версия на Kindle Unlimited включва над 1,5 милиона заглавия, включително над 290 000 заглавия на чужд език. [155]

• март – The Guardian съобщава, че продажбите на физически книги превъзхождат цифровите заглавия в Обединеното кралство, тъй като е по-евтино да се купи физическата версия на книга в сравнение с електронната ѝ версия, поради сделката на Amazon с издатели, която позволява договаряне на цените. [152]

• април – Los Angeles Times съобщава, че през 2016 г. продажбите на книги с твърди корици са били по-високи от тези на електронни книги за първи път от пет години. [154]

• Октомври – Amazon пуска Oasis 2, първият Kindle, който има IPX8, което означава, че е водоустойчив до 2 метра за до 60 минути. Това е и първият Kindle, който позволява бял текст на черен фон, функция, която може да бъде полезна за нощно четене. [156]

2018 г.

• януари – Американските обществени библиотеки отчитат рекордно заемане на електронни книги OverDrive през годината, като над 274 милиона електронни книги са дадени назаем на притежателите на карти, което е 22% увеличение спрямо показатели от 2017 г. [157]

• октомври – ЕС позволява на страните членки да надчисляват същото ДДС за електронните книги, както за хартиените книги. [158]

2019 г.

• Май – Barnes & Noble пускат електронния четец GlowLight Plus, най-големият електронен четец Nook до момента, със 7,8-инчов E Ink екран. [159]

Формати

Основна статия: Сравнение на форматите на електронни книги

Авторите и издателите имат много формати, от които да избират, когато публикуват електронни книги. Всеки формат има предимства и недостатъци. Най-популярните електронни четци [160] и техните естествено поддържани формати са показани по-долу:

Четец/Естествено поддържани формати [таблица]

Amazon Kindle и Fire [161] – AZW, AZW3, KF8, MOBI без DRM, PDF, PRC, TXT

Barnes & Noble Nook и Nook Tablet [162] – EPUB, PDF

Apple iPad [163] – EPUB, IBA (мултитъч книги, направени чрез iBooks Author), PDF

Sony Reader [161] – EPUB, PDF, TXT, RTF, DOC, BBeB

Kobo eReader и Kobo Arc [164] [165] – EPUB, PDF, TXT, RTF, HTML, CBR (комикс), CBZ (комикс)

Устройства с Android с предварително инсталиран Google Play Books – EPUB, PDF

PocketBook Reader и PocketBook Touch [166] [167] – EPUB DRM, EPUB, PDF DRM, PDF, FB2, FB2.ZIP, TXT, DJVU, HTM, HTML, DOC, DOCX, RTF, CHM, TCR, PRC (MOBI)

Управление на цифрови праваРедактиране

Вижте също: Управление на цифровите права § DRM и електронни книги

Повечето издатели на електронни книги не предупреждават своите клиенти за възможните последици от управлението на цифровите права, свързано с техните продукти. Като цяло те твърдят, че управлението на цифровите права има за цел да предотврати незаконно копиране на електронната книга. В много случаи обаче е възможно управлението на цифровите права да доведе до пълно отказване на достъп на купувача до електронната книга. [168] Електронните книги, продавани от повечето големи издатели и търговци, като Amazon.com, Google, Barnes & Noble, Kobo Inc. и Apple Inc., са защитени с DRM(управление на цифрови права) и са свързани със софтуера или хардуера на електронния четец на издателя. Първият голям издател, който пропуска DRM, е Tor Books, един от най-големите издатели на научна фантастика и фентъзи, през 2012 г. По-малки издателства на електронни книги като O'Reilly Media, Carina Press и Baen Books вече са се отказали от DRM [169].

ПроизводствоРедактиране

Вижте също: Сканиране на книги

Някои електронни книги се произвеждат едновременно с пускането на печатната книга, както е описано в електронното публикуване, въпреки че в много случаи те могат да бъдат пуснати в продажба едва по-късно. Често електронните книги се произвеждат от вече съществуващи книги на хартиен носител, обикновено чрез сканиране на документи, понякога с използване на роботизирани скенери за книги, разполагащи с технологията за бързо сканиране на книги, без да се уврежда оригиналното издание. Сканирането на книга създава набор от файлове с изображения, които допълнително могат да бъдат преобразувани в текстов формат от OCR програма. [170] Понякога, както при някои проекти, може да се създаде електронна книга чрез повторно въвеждане на текста от клавиатура. Понякога издателят издава само електронната версия на книга. Възможно е издаването на електронна книга глава по глава, както са написани главите. Това е полезно в области като информационните технологии, където темите могат да се променят бързо през месеците, необходими за написването на обикновена книга. Също така е възможно да конвертирате електронна книга в печатна книга, чрез печат при поискване. Това обаче са изключения, тъй като традицията повелява да се пусне книга в печатен формат и по-късно, ако авторът желае, да бъде създадена електронна версия. The New York Times поддържа списък с най-продаваните електронни книги, както за художествена литература [171], така и за нехудожествена литература. [172]

Четене на данниРедактиране

Всички електронни четци и приложения за четене могат да проследяват данни – те могат да следят кои потребители отварят електронни книги, колко време потребителите прекарват в четене на всяка електронна книга и колко електронни книги са завършени. [173] През декември 2014 г. Kobo публикува данни за четене на електронни книги, събрани от над 21 милиона потребители по целия свят. Някои от резултатите са, че само 44,4% от читателите в Обединеното кралство са завършили най-продаваната електронна книга „Щиглецът“, а най-продаваната електронна книга за 2014 г. в Обединеното кралство, „One Cold Night“, е завършена от 69% от читателите. Това е доказателство, че докато популярните електронни книги се четат изцяло, някои електронни книги са само преглеждани. [174]

Сравнение с традиционните книги

ПредимстваРедактиране

В пространството, което заема физическа книга със сравнително голям размер, електронният четец може да съхранява хиляди електронни книги, ограничени само от капацитета му на памет. В зависимост от устройството една електронна книга може да се чете при слаба светлина или дори при пълен мрак. Много електронни четци имат вграден източник на светлина, могат да увеличават или променят шрифтовете, разполагат с text-to-speech софтуер, който преобразува текста в аудио за хора с увредено зрение, възрастни хора, хора с дислексия или просто за удобство.[175] Освен това електронните четци позволяват на читателите да търсят думи или да намират повече информация по темата веднага с помощта на онлайн речник.[176][177][178] Amazon съобщава, че 85% от читателите на електронни книги търсят дума, докато четат.[179]

Печатните книги използват три пъти повече суровини и 78 пъти повече вода за производство в сравнение с електронните книги.[180] Въпреки че електронният четец струва по-скъпо от повечето отделни книги, електронните книги могат да имат по-ниска цена в сравнение с хартиените книги.[181] Електронните книги могат да бъдат принтирани по-евтино от цената на традиционните книги, принтирайки книги при поискване.[182] Освен това голям брой електронни книги се предлагат безплатно в онлайн сайтове, като Project Gutenberg.[183] Например, всички книги, отпечатани преди 1923 година, са публично достояние в Съединените щати, което позволява на уебсайтове да предоставят безплатно версии на електронни книги на такива заглавия.[184]

В зависимост от управлението на възможните дигитални права, електронните книги (за разлика от физическите книги) могат да бъдат архивирани и възстановени в случай на загуба или повреда на устройството, на което се съхраняват, може да се изтегли ново копие без да се включват допълнителни разходи от дистрибутор, както и възможност за синхронизиране на мястото за четене, акцентите и отметките на няколко устройства.[185]

НедостатъциРедактиране

Възможно е да липсва поверителност за дейностите на читателите на електронни книги; например Amazon знае самоличността на потребителя, какво чете потребителят, дали е приключил книгата, до коя страница е стигнал, по колко време отделя за всяка страница и кои пасажи може да е подчертал.[186] Една пречка за масовото приемане на електронната книга е, че голяма част от хората ценят печатната книга като обект, включвайки аспекти като текстура, миризма, тегло и как изглежда на рафта.[187] Печатните книги също така се считат за ценен културен предмет и символ на либералното образование и хуманитарните науки.[188] Kobo установяват, че 60% от електронните книги, които са закупени от техния електронен магазин, никога не са отваряни и установяват, че колкото по-скъпа е книгата, толкова по-голяма е вероятността читателят поне да отвори електронната книга.[189]

Joe Queenan пише относно предимствата и недостатъците на електронните книги:

Електронните книги са идеални за хора, които ценят информацията, съдържаща се в тях, или които имат проблем със зрението, или които обичат да четат в метрото, или които не искат други хора да виждат как се забавляват, или които имат проблем със съхранението и бъркотията, но те са безполезни за хора, които са ангажирани в интензивна, доживотна любовна връзка с книгите. Книгите, които могат да докоснат; книгите, които ухаят; книги, на които можем да разчитаме.[190]

Освен всички емоционални и привични аспекти, съществуват и някои проблеми с четливостта и използваемостта, които трябва да бъдат разгледани от издателите и разработчиците на софтуер. Много читатели на електронни книги, които се оплакват от умора на очите, липса на преглед и отвличане на вниманието, може да им се помогне, ако могат да използват по-подходящи устройства или по-удобно за потребителя приложение, но когато купуват или заемат електронна книга, защитена с DRM, често им се налага да четат книгата на устройство или приложение по подразбиране, дори и да имат недостатъчна функционалност.[191]

Докато хартиената книга е уязвима към различни опасности, като щети от вода, мухъл и кражба, файловете на електронните книги могат да бъдат повредени, изтрити или загубени по друг начин, както и пираствани. Когато собствеността върху хартиената книга е доста ясна (макар и да е обект на ограничения за заемане или копиране на страници, в зависимост от книгата), купувачът на дигиталния файл на електронната книга има условен достъп с възможна загуба на достъп до електронната книга поради разпоредби за управление на дигитални права, проблеми с авторските права, провален бизнес на доставчика или изтичане на кредитната карта на потребителя.[192]

Пазарен дялРедактиране

САЩРедактиране

Според годишния доклад на Асоциацията на американските издатели за 2018 г. електронните книги представляват 12,4% от общите приходи от търговия.[193]

Издателите на книги във всички формати са спечелили 22,6 милиарда долара в печатна форма и 2,04 милиарда долара чрез електронни книги според годишния доклад на Асоциацията на американските издатели за 2019 г.[194]

КанадаРедактиране

Пазарен дял на електронните четци в Канада от Ipsos Reid към януари 2012 г.[195]

Kobo – 46.0%

Amazon – 24.0%

Sony – 18.0%

Others – 12.0%

ИспанияРедактиране

През 2013 г. Carrenho изчислява, че електронните книги ще имат 15% пазарен дял в Испания през 2015 г.[196]

ВеликобританияРедактиране

Според Nielsen Book Research делът на електронните книги се е увеличил от 20% на 33% между 2012 и 2014 г., но е намалял до 29% през първото тримесечие на 2015 г. Публикуваните и самоиздадени заглавия на Amazon представляват 17 милиона от тези книги (на стойност 58 милиона британски лири) през 2014 г., представляващи 5% от общия пазар на книги и 15% от цифровия пазар. Продажбите по обем и стойност, макар и подобни на 2013 г., са се увеличили със 70% от 2012 г. насам.[197]

ГерманияРедактиране

Докладът Wischenbart 2015 оценява пазарния дял на електронните книги на 4,3%.[198]

БразилияРедактиране

Бразилският пазар на електронни книги само се заражда. Бразилците имат познания относно технологиите и това отношение се споделя от правителството.[198] През 2013 г. около 2,5% от всички продадени търговски заглавия са в цифров формат. Това беше 400% ръст спрямо 2012 г., когато само 0,5% от търговските заглавия бяха цифрови. През 2014 г. растежът беше по-бавен и Бразилия имаше 3,5% от търговските си заглавия, продавани като електронни книги.[198]

КитайРедактиране

Докладът Wischenbart 2015 оценява пазарния дял на електронните книги около 1%.[198]

Книги с обществено достояниеРедактиране

достояниеКнигите с обществено достояние са тези, чиито авторски права са изтекли, което означава, че те могат да бъдат копирани, редактирани и продавани свободно без ограничения. [199] Много от тези книги могат да бъдат изтеглени безплатно от уебсайтове като Internet Archive, във формати, които много електронни четци поддържат, като PDF, TXT и EPUB. Книгите в други формати могат да бъдат конвертирани във формат, съвместим с електронни четци, като се използва софтуер за писане на електронни книги, например Calibre.

Потребители със зрителни уврежданияРедактиране

Потребителите със зрителни увреждания, включително и напълно слепите, могат да четат електронни книги, използвайки традиционните синтезатори на реч (освен ако файлът не ограничава тази възможност по някаква причина), което е улеснение пред четенето на брайлова азбука или обикновени книги (спестяват се етапите на сканиране и разпознаване на оптични символи). Има и специализирани приложения, улесняващи четенето на книги от хора със зрителни увреждания.[200]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Gardiner, Eileen and Ronald G. Musto. "The Electronic Book." In Suarez, Michael Felix, and H. R. Woudhuysen. The Oxford Companion to the Book. Oxford: Oxford University Press, 2010, p. 164.
  2. "e-book Archived February 8, 2011, at the Wayback Machine". Oxford Dictionaries. April 2010. Oxford University Press. (accessed September 2, 2010).
  3. "BBC – WebWise – What is an e-book?". www.bbc.co.uk. Archived from the original on February 4, 2017. Retrieved May 26, 2017.
  4. а б eBook Revenues Top Hardcover – GalleyCat Archived July 1, 2013, at the Wayback Machine. Mediabistro.com (June 15, 2012). Retrieved August 28, 2013.
  5. Bhardwaj, Deepika (2015). "Do e-books really threaten the future of print?". The Times of India. Archived from the original on May 17, 2016. Retrieved May 6, 2016.
  6. а б "e-book Definition from PC Magazine Encyclopedia". Archived from the original on August 7, 2017.
  7. E-reading rises as device ownership jumps Архив на оригинала от 2014-03-27 в Wayback Machine. Archived March 27, 2014, at the Wayback Machine. Pew Research. Retrieved July 24, 2014.
  8. Brown, Bob (2009), "The Readies", ISBN 9780892630226, archived from the original on November 29, 2016 retrieved August 26, 2013
  9. а б в г Schuessler, Jennifer (April 11, 2010). "The Godfather of the E-Reader". The New York Times. Archived from the original on June 25, 2017
  10. Bryson, Anne (2014). Medieval Studies and the Computer. City: Elsevier Science. ISBN 978-1-322-55604-8. OCLC 899135579.
  11. а б Priego, Ernesto (August 12, 2011). "Father Roberto Busa: one academic's impact on HE and my career". The Guardian. London. Archived from the original on November 4, 2013. Retrieved September 30, 2012.
  12. "Index Thomisticus", Corpus Thomisticum
  13. García, Guillermo (January 25, 2013). "Doña Angelita, la inventora gallega del libro electrónico". SINC (in Spanish). Fundación Española para la Ciencia y la Tecnología. Retrieved May 15, 2014.
  14. Lallanilla, Marc. "Is This 1949 Device the World's First E-Reader?". Live Science. Archived from the original on August 23, 2014. Retrieved May 15, 2014.
  15. а б DeRose, Steven J; van Dam, Andries (1999). "Document Structure and Markup in the FRESS Hypertext System". Markup Languages. 1 (1): 7–32. doi:10.1162/109966299751940814.
  16. а б Carmody, Steven; Gross, Walter; Nelson, Theodor H; Rice, David; van Dam, Andries (1969), "A Hypertext Editing System for the /360", in Faiman; Nievergelt (eds.), Pertinent Concepts in Computer Graphics: Proceedings of the Second 17 University of Illinois Conference on Computer Graphics, University of Illinois Press, pp. 291–330.
  17. а б van Dam, Andries; Rice, David E (1970), Computers and Publishing: Writing, Editing and Printing, Advances in Computers, Academic Press, pp. 145–74.
  18. Reilly, Edwin D (August 30, 2003), Milestones in Computer Science and Information Technology, Greenwood, p. 85, ISBN 9781573565219, archived from the original on November 29, 2016
  19. Hamm, Steve (December 14, 1998), "Bits & Bytes: Making E-Books Easier on the Eyes", Business Week, p. 134B, archived from the original on May 2, 2012.
  20. Yankelovich, Nicole; Meyrowitz, Norman; van Dam, Andries (October 1985), "Reading and Writing the Electronic Book", Computer, 18 (10): 15–30, doi:10.1109/mc.1985.1662710, S2CID 12214362.
  21. Chisholm, Roderick M (August 16, 2004). Person And Object: A Metaphysical Study. Psychology Press. pp. 11–. ISBN 978-0-415-29593-2. Archived from the original on November 14, 2012. Retrieved April 12, 2012.
  22. "An experimental system for creating and presenting interactive graphical documents." ACM Transactions on Graphics 1(1), Jan. 1982
  23. Nicole Yankelovich; Norman K. Meyrowitz; Andries van Dam (1985). "Reading and Writing the Electronic Book". Computer. Vol. 18 no. 10. pp. 15–30. doi:10.2200/S00215ED1V01Y200907ICR009.
  24. Michael S. Hart, Project Gutenberg, archived from the original on November 6, 2012
  25. Flood, Alison (September 8, 2011). "Michael Hart, inventor of the ebook, dies aged 64". The Guardian. London. Archived from the original on February 13, 2015. Retrieved September 8, 2011.
  26. Grimes, William (September 8, 2011). "Michael Hart, a Pioneer of E-Books, Dies at 64". The New York Times. Archived from the original on September 10, 2011. Retrieved September 8, 2011.
  27. а б в Alison Flood (September 8, 2011). "Michael Hart, inventor of the ebook, dies aged 64". London: Guardian. Archived from the original on February 13, 2015. Retrieved October 24, 2011.
  28. Personal Dynamic Media Archived July 14, 2011, at the Wayback Machine – By Alan Kay and Adele Goldberg
  29. Wisher, Robert A.; Kincaid, J. Peter (March 1989). "Personal Electronic Aid for Maintenance: Final Summary Report" (PDF). Defense Technical Information Center.
  30. EP0163511 A1
  31. The book and beyond: electronic publishing and the art of the book. Archived January 20, 2012, at the Wayback Machine Text of an exhibition held at the Victoria and Albert Museum, London, 1995.
  32. а б Paul W. Baim (July 31, 1993). "EBook 1.0" – via Internet Archive.
  33. eBooks: 1993 – PDF, from past to present Archived April 25, 2016, at the Wayback Machine Gutenberg News
  34. Where do these books come from? Archived December 24, 2014, at the Wayback Machine Google Support. Retrieved January 8, 2015.
  35. eBooks: la guerra digital global por el dominio del libro Archived May 12, 2011, at the Wayback Machine – By Chimo Soler.
  36. "Frequently asked questions regarding e-books and U.S. libraries". Transforming Libraries. American Library Association. October 3, 2014. Archived from the original on October 16, 2014. Retrieved October 9, 2014.
  37. Doris Small. "E-books in libraries: some early experiences and reactions." Searcher 8.9 (2000): 63–5.
  38. Genco, Barbara. "It's been Geometric! Archived October 6, 2010, at the Wayback Machine Documenting the Growth and Acceptance of eBooks in America's Urban Public Libraries." IFLA Conference, July 2009.
  39. Saylor, Michael (2012). The Mobile Wave: How Mobile Intelligence Will Change Everything. Vanguard Press. p. 124. ISBN 978-1-59315-720-3.
  40. Libraries Connect Communities: Public Library Funding & Technology Access Study 2009–2010. ala.org
  41. "66% of Public Libraries in US offering e-Books". Libraries.wright.edu. August 18, 2010. Retrieved October 24, 2011
  42. At the Tipping Point: Four voices probe the top e-book issues for librarians." Library Journal, August 2010
  43. "Guidemaster: Ars tests and picks the best e-readers for every budget". Retrieved May 28, 2019
  44. "J.K. Rowling refuses e-books for Potter". USA Today. June 14, 2005. Archived from the original on July 14, 2012.
  45. Frederiksen, Linda; Cummings, Joel; Cummings, Lara; Carroll, Diane (2011). "Ebooks and Interlibrary Loan: Licensed to Fill?" (PDF). Journal of Interlibrary Loan, Document Delivery & Electronic Reserve. 21 (3): 117–131. doi:10.1080/1072303X.2011.585102. hdl:2376/4898. S2CID 62548634.
  46. а б в Becker, B. W. (2011). "The e-Book Apocalypse: A Survivor's Guide". Behavioral & Social Sciences Librarian. 30 (3): 181–4. doi:10.1080/01639269.2011.591278. S2CID 62649317
  47. Affection for PDA Archived June 23, 2012, at the Wayback Machine Inside Higher EdSteve Kolowich, June 20, 2012
  48. а б "Library Ebook Vendors Assess the Road Ahead". The Digital Shift. Archived from the original on August 11, 2014.
  49. John Hilton III; David Wiley (Winter 2010). "The Short-Term Influence of Free Digital Versions of Books on Print Sales". Journal of Electronic Publishing. 13 (1). doi:10.3998/3336451.0013.101.
  50. Falcone, John (July 6, 2010). "Kindle vs. Nook vs. iPad: Which e-book reader should you buy?". CNet. Archived from the original on January 21, 2013. Retrieved January 26,2013.
  51. а б "E-Books Top Hardcovers at Amazon". The New York Times. July 19, 2010. Archived from the original on September 6, 2011. Retrieved July 19, 2010.
  52. "Amazon Media Room: Press Releases" Архив на оригинала от 2019-09-30 в Wayback Machine.. Phx.corporate-ir.net. Retrieved October 24,2011.
  53. Lynn Neary; Don Gonyea (July 27, 2010). "Conflict Widens In E-Books Publishing". NPR. Archived from the original on July 27, 2010. Retrieved July 27, 2010.
  54. Matt Phillips (May 7, 2009). "Kindle DX: Must You Turn it Off for Takeoff and Landing?". The Wall Street Journal. Archived from the original on August 30, 2011. Retrieved July 28,2011.
  55. "Cleared for take-off: Europe allows use of e-readers on planes from gate to gate". The Independent. Archived from the original on September 25, 2015.
  56. In Europe, Slower Growth for e-Books Archived October 26, 2015, at the Wayback Machine. New York Times (November 12, 2014). Retrieved December 5, 2014.
  57. fbreader.ru: Свободная программа для чтения электронных книг
  58. „albite.vlexofree.com, Albite Reader“, архив на оригинала от 3 април 2012, https://web.archive.org/web/20120403091634/http://albite.vlexofree.com/reader, посетен 3 април 2012 
  59. foliant-reader.com/, Foliant
  60. alreader.kms.ru, AlReader
  61. qreader.com, QReader
  62. calibre-ebook.com, calibre
  63. mozilla.org, EPUBReader
  64. openoffice.org, Writer2ePub
  65. Sigil, ePub редактор
  66. biblio.bg
  67. Neil Gaiman (1988). DON'T PANIC: The official Hitch-Hiker's Guide to the Galaxy companion. Titan Books. ISBN 978-1-85286-013-4. OCLC 24722438.
  68. "Pioneering the computational linguistics and the largest published work of all time". IBM. Archived from the original on March 27, 2012. Retrieved August 11, 2011.
  69. Miller, Michael W. (1989). "A Brave New World: Streams of 1s and 0s". Wall Street Journal.
  70. Religion: High-Tech Bible Archived May 30, 2016, at the Wayback Machine Time
  71. Gutermann, Jimmy, 'Hypertext Before the Web,' Chicago Tribune, April 8, 1999
  72. Coburn, M.; Burrows, P.; Loi, D.; Wilkins, L. (2001). Cope, B.; Kalantzis, D. Melbourne (eds.). "E-book readers directions in enabling technologies". Print and Electronic Text Convergence. Common Ground. pp. 145–182.
  73. 電子書籍端末ショーケース:DATA Discman――ソニー February 25, 2012, ITmedia eBook USER
  74. Cohen, Michael (December 19, 2013). "Scotched: Fair thoughts and happy hours did not attend upon an early enhanced-book adaptation of Macbeth". The Magazine. No. 32. Seattle, WA: Aperiodical LLC. Archived from the original on June 26, 2015. Retrieved June 7, 2015.
  75. "Foto Franco, l'uomo che inventò l'e-book "Ma nel 1993 nessuno ci diede retta" – 1 di 10". Milano.repubblica.it. Archived from the original on September 1, 2011. Retrieved October 24, 2011.
  76. [[https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Link_rot неработеща препратка] Incipit 1992[permanent dead link]]
  77. "Apple DocViewer screenshots". www.danielsays.com. 1992. Retrieved July 7, 2019.
  78. "Apple DocViewer 1.0a12 listing". macgui.com. 1992. Retrieved July 8, 2019.
  79. "All Eight Roy Grace Novels by Peter James Now Available in e-Book Format in the United States". Prweb.com. January 31, 2013. Archived from the original on May 19, 2013. Retrieved August 1, 2013.
  80. Publication: Hugo and Nebula Anthology 1993 Archived August 21, 2016, at the Wayback Machine The Internet Speculative Fiction Database
  81. Ebook timeline Archived September 21, 2016, at the Wayback Machine January 3, 2002.
  82. Inside Macintosh CD-ROM. ISBN 0201406748.
  83. "Apple DocViewer before Adobe Acrobat". www.gryphel.com. 1994. Retrieved July 8,2019.
  84. Alexis KIRKE (1995). "The Emuse: Symbiosis and the Principles of Hyperpoetry". Brink. Electronic Poetry Centre, University of Buffalo. Archived from the original on March 3, 2016. Retrieved August 9, 2013.
  85. Day, B. H.; Wortman, W. A. (2000). Literature in English: A Guide for Librarians in the Digital Age. Chicago: Association of College and Research Libraries. p. 170. ISBN 978-0-8389-8081-1.
  86. The Future of Books Archived September 27, 2016, at the Wayback Machine Wired, February 2006
  87. Journal, Alec Klein Staff Reporter of The Wall Street. "A New Printing Technology Sets Off a High-Stakes Race". Wall Street Journal. ISSN 0099-9660. Archived from the original on December 8, 2015. Retrieved December 2, 2015.
  88. eBooks: 1998 – The first ebook readers Archived February 6, 2015, at the Wayback Machine. Retrieved February 5, 2015.
  89. Hamilton, Joan (1999), "Downloaded Any Good Books Lately?", BusinessWeek, archived from the original on March 4, 2016
  90. Judge, Paul (November 16, 1998), "E-Books: A Library On Your Lap", BusinessWeek, archived from the original on February 8, 2000
  91. "Prime Palaver #6". Baen.com. April 15, 2002. Archived from the original on January 2, 2010. Retrieved January 28, 2010.
  92. Tuscaloosa News June 29, 2000
  93. Spotlight | National Inventors Hall of Fame Archived December 5, 2015, at the Wayback Machine 2016
  94. De Abrew, Karl (April 24, 2000). "eBooks are Here to Stay". Adobe.com. Archivedfrom the original on March 18, 2010. Retrieved December 15, 2009.
  95. "Microsoft Reader Archived August 22, 2005, at the Wayback Machine August 2000
  96. Pearson, David (2006). Bowman, J (ed.). British Librarianship and Information Work 1991–2000: Rare book librarianship and historical bibliography. Aldershot: Ashgate Publishing Ltd. p. 178. ISBN 978-0-7546-4779-9.
  97. Palm Digital Media and OverDrive, Inc. Announce Plans for Global Distribution of Palm Reader eBooks for Handheld Devices Archived April 27, 2016, at the Wayback Machine April 30, 2002
  98. "Sony LIBRIe – The first ever E-ink e-book Reader". Mobile mag. March 25, 2004. Archived from the original on May 14, 2013. Retrieved March 21, 2013.
  99. "Checks Out Library Books – News from". December 14, 2004. Archived from the original on October 26, 2011. Retrieved October 24, 2011.
  100. "Franklin sells interest in company, retires shares". Philadelphia Business Journal. March 31, 2005. Archived from the original on August 29, 2010. Retrieved May 5, 2011.
  101. Samuelson, Pamela (July 2010). "Legally speaking: Should the Google Book settlement be approved?". Communications of the ACM. 53 (7): 32–34. doi:10.1145/1785414.1785429. S2CID 35048494.
  102. "Update your PRS-500 Reader", Style, Sony, archived from the original on January 7, 2010, retrieved November 18, 2009
  103. "OPS 2.0 Elevated to Official IDPF Standard". IDPF. eBooklyn. October 15, 2007. Archived from the original on October 28, 2014.
  104. а б Patel, Nilay (November 21, 2007). "Kindle Sells Out in 5.5 Hours". Engadget.com. Archived from the original on November 23, 2007. Retrieved November 21, 2007.
  105. "Cybook specifications". Archived from the original Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine. on March 6, 2016. Retrieved March 10, 2016.
  106. Slattery, Brennon (November 10, 2009). "Kindle for PC Released, Color Kindle Coming Soon?". PC World. Archived from the original on October 28, 2010. Retrieved December 2, 2010.
  107. Kehe, Marjorie (January 6, 2010). "Kindle DX: Amazon takes on the world". The Christian Science Monitor. Archived from the original on January 10, 2010. Retrieved January 6, 2010.
  108. "Apple Launches iPad 2 (Announcement)" (Press release). Apple. March 2, 2011. Archived from the original on July 6, 2011. Retrieved May 21, 2011.
  109. Obaiduzzaman Khan (August 22, 2010). "Pocketbook e-reader with Android". thetechjournal.com. Archived from the original on July 2, 2012.
  110. "Bookeen debuts Orizon touchscreen e-reader". Engadget. Archived from the original on November 7, 2011. Retrieved October 24, 2011.
  111. "Scarcity of Giller-winning 'Sentimentalists' a boon to eBook sales" ArchivedNovember 20, 2012, at the Wayback Machine. Toronto Star, November 12, 2010.
  112. Andrew Albanese (December 6, 2010). "Google Launches Google eBooks, Formerly Google Editions". Publishers Weekly. Archived from the original on July 11, 2017.
  113. Rapaport, Lisa (May 19, 2011). "Amazon.com Says Kindle E-Book Sales Surpass Printed Books for First Time". Bloomberg. Archived from the original on November 5, 2011. Retrieved October 24, 2011.
  114. "The Simple Touch Reader". LJ Interactive. May 24, 2011. Archived from the originalon August 7, 2011.
  115. "Bookeen launches a new e-book store". E-reader-info.com. August 1, 2011. Archivedfrom the original on October 12, 2011. Retrieved October 24, 2011.
  116. а б "Nature Education Launches Interactive Biology Textbook". www.nature.com. Nature Research. February 16, 2012. Retrieved July 26, 2019.
  117. а б Hughes, Evan (August 20, 2013). "Books Don't Want to Be Free". New Republic.
  118. Chloe Albanesius (January 19, 2012). "Apple Targets Educators Via iBooks 2, iBooks Author, iTunes U App". PCMag.com. Archived from the original on July 11, 2017.
  119. Josh Lowensohn (January 19, 2012). "Apple unveils iBooks 2 for digital textbooks, self-pub app (live blog)". CNET. Archived from the original on January 20, 2012.
  120. Gupta, Vikas. "Gigapedia: The greatest, largest and the best website for downloading eBooks". Emotionally Speaking. Archived from the original on February 28, 2012.
  121. Skoobe: publishing houses start e-book library Archived March 18, 2013, at the Wayback Machine (German)
  122. Cooper, Charles (March 9, 2012). "Go feds! E-books are way overpriced". CNET News. Archived from the original on March 15, 2012.
  123. Catan, Thomas; Trachtenberg, Jeffrey A. (March 9, 2012). "U.S. Warns Apple, Publishers". Wall Street Journal. Archived from the original on January 8, 2015. Retrieved March 9, 2012.
  124. "IT Magazine about ereaders". Pocketbook-int.com. April 25, 2012. Archived from the original on March 19, 2013. Retrieved September 16, 2012.
  125. "Test of ereaders in 2012". Pocketbook-int.com. June 20, 2012. Archived from the original on March 19, 2013. Retrieved September 16, 2012.
  126. "Kbuuk announces competition for self-published authors". PR Newswire. June 15, 2012. Archived from the original on June 19, 2012.
  127. Carnoy, David (April 15, 2013). "Kobo Unveils Aura HD: Porsche of eReaders". CNET. CBS Media. Archived from the original on May 25, 2014. Retrieved May 24, 2014.
  128. Boesen, Steffen (May 12, 2015). "Ung millionær vil skabe litterær spotify". Politiken. Archived from the original on August 4, 2014. Retrieved May 12, 2015.
  129. а б Phil Wahba Reuters (June 25, 2013). "Barnes & Noble to stop making most of its own Nook tablets". NBC News. Archived from the original on August 7, 2013.
  130. Eric Slivka (June 12, 2013). "Apple Claims 20% of U.S. E-Book Market, Double Previous Estimates". MacRumors. Archived from the original on August 7, 2013.
  131. Judge finds Apple guilty of fixing e-book prices (Updated) Archived January 14, 2015, at the Wayback Machine. Retrieved December 17, 2014.
  132. Chaey, Christina (September 5, 2013). "With Oyster, keep 100,000 books in your pocket for $10 a month". Fast Company. Archived from the original on November 24, 2013. Retrieved December 10, 2013.
  133. Google Books ruled legal in massive win for fair use". Archived from the original on April 30, 2017.
  134. "Siding With Google, Judge Says Book Search Does Not Infringe Copyright" ArchivedJanuary 20, 2017, at the Wayback Machine, Claire Cain Miller and Julie Bosman, The New York Times, November 14, 2013. Retrieved November 17, 2013.
  135. Metz, Cade. "Scribd Challenges Amazon and Apple With 'Netflix for Books'". Wired. Archived from the original on December 30, 2013. Retrieved December 30, 2013.
  136. "Kobo crams 1.5 million pixels into its 6.8" Aura H2O e-reader". Ars Technica. Archived from the original on June 14, 2014. Retrieved April 16, 2014.
  137. "Apple faces certified class action suit over e-book price conspiracy". Ars. Archivedfrom the original on June 20, 2014. Retrieved June 17, 2014.
  138. "Apple settles ebook antitrust case, set to pay millions in damages". ZDNet. Archivedfrom the original on June 17, 2014. Retrieved June 17, 2014.
  139. About Kindle Unlimited, Amazon, archived from the original on August 6, 2017
  140. Apple Loses Appeal in eBook Antitrust Case, archived from the original on July 1, 2015, retrieved June 30, 2015
  141. New Bookerly Font and Typography Features, Amazon, archived from the original on April 14, 201
  142. / Oyster HQ Blog Archived September 30, 2015, at the Wayback Machine. September 22, 2015
  143. migration (September 30, 2015). "Pinjam e-buku di KLIA, Berita Dunia – BeritaHarian.sg". BeritaHarian. Archived from the original on May 9, 2016. Retrieved April 27, 2016.
  144. Amazon Kindle Voyage review: Amazon's best e-reader yet, CNet, archived from the original on February 15, 2015, retrieved February 24, 2015
  145. Nook Glowlight Plus Now Available – Waterproof, Dust-Proof, 300ppi Screen, and only $129 Archived October 21, 2015, at the Wayback Machine. Retrieved October 21, 2015.
  146. "Google book-scanning project legal, says U.S. appeals court". Reuters. Archivedfrom the original on October 22, 2015.
  147. Playster audiobook and e-book subscription debuts in the US Archived January 3, 2016, at the Wayback Machine. Retrieved January 11, 2015.
  148. Apple is On the Hook for the $450m Settlement after Supreme Court Rejects Apple's eBook Conspiracy Appeal Archived March 8, 2016, at the Wayback Machine March 7, 2016
  149. US Supreme Court Rejects Challenge to Google Book-Scanning Project ArchivedApril 18, 2016, at the Wayback Machine April 18, 2016
  150. Amazon's Kindle Oasis is the funkiest e-reader it's ever made Archived August 8, 2017, at the Wayback Machine The Verge Retrieved April 13, 2016
  151. Kobo Aura One Leaks, Has a 300 PPI 7.8″ E-ink Screen for 229 Euros ArchivedAugust 12, 2016, at the Wayback Machine The Digital Reader, Retrieved August 15, 2016.
  152. а б Wood, Zoe (March 17, 2017). "Paperback fighter: sales of physical books now outperform digital titles". Archived from the original on March 22, 2017 – via The Guardian.
  153. E-Book Sales Down 17% In First Three Quarters Of 2016 Archived March 7, 2017, at the Wayback Machine Forbes, Retrieved March 6, 2017
  154. а б Hiltzik, Michael (May 1, 2017). "No, ebooks aren't dying — but their quest to dominate the reading world has hit a speed bump". LA Times. Archived from the original on May 10, 2017. Retrieved May 12, 2017.
  155. Amazon.com: Kindle Unlimited: Kindle Store Retrieved April 17, 2017.
  156. "New Kindle Oasis is Waterproof, Costs $249, and Has a 7" Screen". The Digital Reader. Retrieved October 11, 2017.
  157. "Public Libraries Achieve Record-Breaking Ebook and Audiobook Usage in 2018". Overdrive. January 8, 2019.
  158. Ha, Thu-Huong (October 3, 2018). "The European Union has decided that ebooks are really books, after all".
  159. "Barnes & Noble announces new NOOK GlowLight Plus e-reader". The Verge. Retrieved May 23, 2019.
  160. McCracken, Jeffrey (March 23, 2011). "Barnes & Noble Said to Be Likely to End Search Without Buyer". Bloomberg. Archived from the original on November 5, 2011. Retrieved October 24, 2011.
  161. а б Suleman, Khidr (September 20, 2010). "Sony Reader Touch and Amazon Kindle 3 go head-to-head". The Inquirer. Archived from the original on January 12, 2012. Retrieved January 27, 2012.
  162. "Beyond Ebooks". Archived from the original on June 6, 2011. Retrieved June 12,2011.
  163. Patel, Nilay (January 27, 2010). "The Apple iPad: starting at $499". Engadget. Archived from the original on January 29, 2010. Retrieved January 27, 2010.
  164. Covert, Adrian. "Kobo Touch E-Reader: You'll Want to Love It, But ..." Gizmodo.com. Archived from the original on June 17, 2011. Retrieved June 17, 2011.
  165. ''Kobo eReader Touch Specs". Archived from the original on July 20, 2011. Retrieved June 29, 2011.
  166. Kozlowski, Michael. "Hands on review of the Pocketbook PRO 902 9.7 inch e-Reader". goodereader.com. Archived from the original on January 7, 2011. Retrieved January 3,2011.
  167. "PocketBook Touch Specs". Archived from the original on May 10, 2012. Retrieved May 15, 2012.
  168. Pogue, David (July 17, 2009). "Case where Amazon remotely deleted titles from purchasers' devices". Pogue.blogs.nytimes.com. Archived from the original on July 9, 2011. Retrieved October 24, 2011.
  169. "Tor/Forge Plans DRM-Free e-Books By July". Publishers Weekly. April 24, 2012. Archived from the original on April 25, 2012. Retrieved April 24, 2012.
  170. Kimberly Maul Checking Out the Machines Behind Book Digitization. The ebook standard. February 21, 2006
  171. "Best Sellers. E-BOOK FICTION". The New York Times. Archived from the original on February 8, 2015. Retrieved February 25, 2015.
  172. "Best Sellers. E-BOOK NONFICTION". The New York Times. Archived from the original on February 8, 2015. Retrieved February 25, 2015.
  173. The Futility of E-Book Completion Data for Trade Publishers Ala Serafin. March 14, 2015
  174. Ebooks can tell which novels you didn't finish Archived October 12, 2016, at the Wayback Machine The Guardian. December 10, 2014.
  175. Harris, Christopher (2009). "The Truth About Ebooks". School Library Journal. Vol. 55 no. 6. p. 18.
  176. Taipale, S (2014). "The Affordances of Reading/Writing on Paper and Digitally in Finland". Telematics and Informatics. 32 (4): 532–542. doi:10.1016/j.tele.2013.11.003
  177. Fortunati, L.; Vincent, J. (2014). "Sociological Insights into writing/reading on paper and writing/reading digitally". Telematics and Informatics. 31 (1): 39–51. doi:10.1016/j.tele.2013.02.005.
  178. Yates, Emma; Books, Guardian Unlimited (December 19, 2001). "Ebooks: a beginner's guide". The Guardian. ISSN 0261-3077. Archived from the original on August 8, 2017. Retrieved May 26, 2017.
  179. What are the most looked up words on the Kindle? Archived October 19, 2015, at the Wayback Machine Retrieved October 22, 2015
  180. Goleman, Daniel (April 4, 2010). "How Green Is My iPad". The New York Times. Archived from the original on October 28, 2011. Retrieved October 24, 2011.
  181. Greenfield, Jeremy (January 9, 2013). "Tracking the Price of Ebooks: Average Price of Ebook Best-Sellers in a Two-Month Tailspin". Digital Book World. Archived from the original on February 24, 2015. Retrieved February 24, 2015.
  182. Finder, Alan (August 15, 2012). "The Joys and Hazards of Self-Publishing on the Web". The New York Times. Archived from the original on February 24, 2015. Retrieved February 24, 2015. Digital publishing and print on demand have significantly reduced the cost of producing a book.
  183. "Project Gutenberg". Project Gutenberg. Archived from the original on September 12, 2015. Retrieved February 24, 2015.
  184. Copyright Term and the Public Domain in the United States Archived February 26, 2015, at the Wayback Machine. Retrieved February 26, 2015
  185. "Sync Across Kindle Devices & Apps". Amazon.com. Archived from the original on February 25, 2015. Retrieved February 25, 2015.
  186. The Fifty Shades of Grey Paradox Archived March 15, 2015, at the Wayback Machine. Slate. February 13, 2015.
  187. Catone, Josh (January 16, 2013). "Why Printed Books Will Never Die". Mashable. Archived from the original on February 24, 2015. Retrieved February 24, 2015.
  188. Ballatore, Andrea; Natale, Simone (May 18, 2015). "E-readers and the death of the book: Or, new media and the myth of the disappearing medium" (PDF). New Media & Society. 18 (10): 2379–2394. doi:10.1177/1461444815586984. ISSN 1461-4448. S2CID 39026072.
  189. People are Not Reading the e-Books they Buy Anymore Archived October 22, 2015, at the Wayback Machine September 20, 2015. Retrieved October 22, 2015.
  190. Queenan, Joe (2012). One for the Books. Viking Adult. ISBN 9780670025824.
  191. Caroline, Myrberg (2017). "Why doesn't everyone love reading e-books?". Insights. 30(3): 115–25. doi:10.1629/uksg.386.
  192. Michael Hiltzi (October 16, 2016). "Consumer deception? That 'Buy Now' button on Amazon or iTunes may not mean you own what you paid for". LA Times. Archived from the original on May 11, 2017. Retrieved May 12, 2017.
  193. "Industry Statistics". AAP. Retrieved April 16, 2021.
  194. "Physical books still outsell e-books — and here's why". CNBC. September 19, 2019. Retrieved January 2, 2021.
  195. Barbour, Mary Beth (April 19, 2012). "Latest Wave of Ipsos Study Reveals Mobile Device Brands Canadian Consumers are Considering in 2012". Ipsos Reid. Archived from the original on May 23, 2012. Retrieved June 4, 2012.
  196. Rüdiger, W.; Carrenho, C. (2013). Global eBook: Current Conditions & Future Projections. London. Archived from the original on February 24, 2015. Retrieved February 24, 2015.
  197. Campbell, Lisa (June 8, 2015). "E-book market share down slightly in 2015". Archivedfrom the original on October 16, 2015. Retrieved November 2, 2015.
  198. а б в г Wischenbart, Rüdiger (2015). Global E-book Report 2015.
  199. Boyle, James (2008). The Public Domain: Enclosing the Commons of the Mind. CSPD. p. 38. ISBN 978-0-300-13740-8.
  200. „knfbreader.com: kReader Mobile“, архив на оригинала от 14 май 2012, https://web.archive.org/web/20120514130943/http://www.knfbreader.com/products-kreader-mobile.php, посетен 14 май 2012 
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ebook“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.