Елена Дамянова

българска учителка и революционерка

Елена Янакиева Минасова, по мъж Аристид Дамянова, е българска просветна деятелка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Елена Дамянова
българска учителка и революционерка
Родена
Починала
не по-рано от 1953 г.
Елена Дамянова в Общомедия

Биография редактиране

Елена Дамянова е родена на 6 август 1878[1] година в костурското село Загоричани, тогава в Османската империя. Произхожда от рода Колевци/Манаскини, от който е и Димитър Благоев. Получава основното си образование в девическото училище в Загоричани при учителката Ангелина Бонева. Завършва българската девическа гимназия в Солун през 1897/1898 година и започва да преподава в родното си село. През 1897 година Кузо Попдинов заклева в селото нея и другата учителка Маслина Грънчарова за целите на революционното дело. През 1898 година ѝ е наредено от Лазар Поптрайков и Кузо Попдинов да изготви знаме на дъмбенската чета, като същевременно тя приема и изпраща четите на ВМОРО.[2] Издадена е на турските власти от бившия четник Иванчо Кичевеца, който впоследствие се отказва от показанията си пред съда и Елена Дамянова е освободена. През 1901 година се омъжва за учителя и революционер Аристид Дамянов от Черешница.[3]

През Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година ушитото от нея и Маслина Грънчарова знаме[4] е развявано от Вишенската чета.[5]

Дъщеря ѝ Фанка се жени за Константин Хр. Гугушев от Кукуш през 1925 година.[6]

По-късно се преселва в свободна България, където през 1953 година пише спомени.

Бележки редактиране

  1. Или в 1879 година, ЦДА, ф. 770К, оп. 1, а.е. 4, л. 1.
  2. Христосков, Радослав. Още веднъж за знамената на Костурския революционен район на ВМОРО // Минало XXX (4). София, „Юруков“ - ЕООД, 2023. с. 49.
  3. ЦДА, ф. 770К, оп. 1, а.е. 4, л. 2.
  4. Църнушанов, Коста. РОЛЯТА НА БЪЛГАРКАТА В МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ, Македонски преглед, бр. З, 1995 г.
  5. Палчевъ, Лазаръ. Спомени за Илинденското възстание; Из революционното минало на Македония // Македонска трибуна 26, 27, 28 (1323, 1324, 1325). Indianapolis, USA, 1952.
  6. Хроника // „Независима Македония“ III (108). София, СМЕО, 8 май 1925. с. 3.