Отваря главното меню

Аристид Дамянов е български просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.

Аристид Дамянов
български просветен деец

Роден
1873 г.
Починал
18 октомври 1941 г. (68 г.)

Образование Солунска българска мъжка гимназия
Аристид Дамянов в Общомедия
Учители и ученици в Битолската българска прогимназия:
Долен ред: Ахил Минджов, Антон Кецкаров, Антон Наследников, Гьорче Петров, Васил Дудев;
Среден ред: Леонид Спасов от Битоля, Евгени Попсимеонов, Илия Тошев, Стефан Тафчиев от Прилеп, Михаил Николов, Васил Къртев от Дебър, Кръстьо Йосифчев, Янаки Москов от Дъмбени, Симеон Радев, Кирил Совичанов;
Горен ред:Васил Попдимитров, Владимир Робев, Вангел Поптрайков от Добрушево, Аристид Дамянов, Васил Здравев от Прилеп, Васил Константинов от Българска Блаца, Наум Иванов от Любойно, Георги Попхристов, Михаил Солунов от Прилеп, Тодор Зландов от Постово, Битолско

БиографияРедактиране

Аристид Дамянов е роден в 1873 година в костурското село Черешница, тогава в Османската империя, днес Поликерасос, Гърция. Завършва основно образование в българското училище в Черешница и ІV клас в Битолската българска прогимназия. В 1896 година завършва с единадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] Започва работа при роднини в Цариград, но скоро е назначен за главен учител е в основното и трикласно българско училище в Костур,[2] където взима участие и в освободителното движение. През лятото на 1903 година учителства в Олища[3].

След Илинденско-Преображенското въстание и затварянето на българското училище в града е принуден да емигрира в България, където работи като чиновник, а по-късно като търговец на дребно. При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на Първа дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен.[4]

Участва в работата на Илинденската организация. Умира на 18 октомври 1941 година в санаториума на д-р Крайселски край София.[5]

В некролога за смъртта му Кирил Совичанов пише:

Винаги смирен - децата го прекоросваха „калугер“ - той запази своята кротост, своите нежни отношения, своята блага усмивка, своите спокойни разсъждения и през най-бурните събития, които се бяха случили през неговия бурно иначе прекаран живот...[6]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
  2. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 30.
  3. Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София,1926, стр.58.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 197.
  5. Отчетъ. // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). декемврий 1941. с. 7.
  6. Хр., К. Аристидъ Дамяновъ. // Илюстрация Илиндень XIII (10 (129). ноемврий 1941. с. 6.