Отваря главното меню

Елена Вячеславовна Дементиева (на руски: Елена Вячеславовна Дементьева) е професионална руска тенисистка, родена на 15 октомври 1981 г. в Москва, Русия.

Елена Дементиева
Elena Dementieva
Информация
Държава Русия Русия
Родена
Живее в Русия Москва, Русия
Височина / Тегло 180 cm / 64 kg
Кариера
Професионална 25 август 1998
Оттеглила се 29 октомври 2010
Пари от наградни фондове $9,844,090
Сингъл
Победи-загуби 576–273
Титли от WTA Тур 9
Други титли 3
Най-висока позиция 4 (25.10.2004)
Двойки
Победи-загуби 152–86
Титли от WTA Тур 6
Други титли 3
Най-висока позиция 5 (14.04.2003)
Отборно
Фед Къп Русия
(1999,
2001 – 2003,
2005 – 2006)
Друго
Летни олимпийски игри
Сребърен медал Сидни 2000 – сингъл
Златен медал Пекин 2008 –  сингъл
Информацията е актуална към 17.08.2008
Елена Дементиева в Общомедия

Дебютът в тениса на Деметиева е организиран от семейството ѝ. Родителите ѝ, Вячеслав – електроинженер, и Вера – учител, често играели тенис в свободното си време. Любовта им към играта била толкова голяма, че се опитали да запишат 7-годишната Елена и нейния брат в някои от най-елитните московски спортни школи.

Но конкуренцията за спортовете била голяма. „Динамо“ и „Централният клуб на армията“ отказали да я приемат изтъквайки дребни недостатъци в движението ѝ по корта. Най-накрая я приели в знаменития клуб „Спартак“, където е обучавана от Рауза Исланова, майка и треньор на Марат Сафин и Динара Сафина.

Трите години под ръководството на Исланова били трудни, но Елена и до днес пази невероятни спомени от времето на този си треньор. „Това желание да се бия докрай беше наследено от нея, защото тя беше корава, консервативна и стриктна когато ставаше дума за спорт“, казва Дементиева.

Тя участва и печели първия си международен турнир, Лес Петит Асес, във Франция, когато е на 13. На турнирите „вкъщи“, в Русия, тя обикновено е най-малкото финалистка. Елена винаги е била част от четирите най-добри тенисистки в страната си, заедно с Анна Курникова, Екатерина Сисоева и Анастасия Мискина.

„Под крилото“ на Сергей Пашков в „Централния клуб на Армията“ (който този път я приели с готовност), Елена израства като играч. Тя коренно променя техниката си и се учи как да е водещата на корта, развивайки съкрушителния си форхенд. На 25 август 1998 тя става професионалистка.

Възходът ѝ в спорта е много бърз. Поставена на 182 място през 1998 г., тя се изкачва до номер 62 през 1999, а след това и до номер 12 през 2000.

КариераРедактиране

Записва първото си участие в професионален турнир през 1995 година в родната Русия и Москва в началото на ноември. Макар фонда да е твърде скромен, Елена в два сета побеждава в първия кръг, но записва поражение във втория срещу Екатерина Сисоева след тежък трисетов сблъсък. Накрая равносметката показва $196 и 1.2 първи точки за ранкинг в ранглистата. Следващата година започва не особено добре с някои ранни загуби на малките турнирчета в Сочи и Самара, но в Журмула, Латвия, младият тенис-талант позволява само на една съперничка да ѝ вземе повече от три гейма в един сет. През сезон 1997 русокосата московчанка отново тръгва на поход към турнирите и взима втората си титла на сингъл в Истанбул, като побеждава на финала поставената под номер 1 в схемата Десислава Топалова. По време на сезона записва и мачове с някои от бъдещите звезди в световния тенис – на два пъти среща бъдещата номер 3 в света Надя Петрова, срещу която и печели, и губи, а на финала в Батуми за първи път в кариерата си записва неуспех срещу Анастасия Мискина. Смело решава и да играе в Москва и да запише дебюта си във WTA Тур – успешно преминава квалификациите, но губи в първия кръг от №28 в света Пати Шнидер „почти без бой“ – 6 – 2, 6 – 1.

През 1998 целите стават все по-високи, а турнирите – все по-оспорвани. Дементиева играе квалификациите и губи първия кръг в основната схема в Москва и Прага, но грабва трофея в ITF турнира в Бухен. На няколко пъти играе с далеч по-силните играчи от топ 50 – записва два успеха срещу №42 и №46 в света – Сара Питковски и Кара Блек, а и играе и печели първият тайбрек в мача си с Амели Моресмо (7 – 6(5), 6 – 7(3), 1 – 6).

През 1999 Дементиева представя Русия на финала на Фед Къп срещу САЩ като помага на Русия да спечели единствената си точка благодарение на победата над Винъс Уилямс с 1 – 6, 6 – 3, 7 – 6(5) след като губи мача с 1 – 4 в третия сет. През сезона взима участие и в първите си основни схеми на турнири от Големия шлем – чрез квалификации за Аустрелиън оупън, Ролан Гарос и Уимбълдън и директно по право на ранкинга в Ю Ес Оупън. Достига втория кръг в Мелбърн и Ролан Гарос|Париж, отпада в първия в Лондон, но се компенсира за ранната си загуба с трети кръг в Ню Йорк. През годината стига и до първия си полуфинал – този в Палермо.

През 2000 тя влиза в топ 20, като за втора поредна година печели повече от 40 мача и прибавя в приходите си от наградни фондове над $600 000. Тя става първата рускиня в историята на тениса, достигнала полуфиналите на Ю Ес Оупън, където търпи поражение от Линдзи Дейвънпорт. През същата 2000 година на летните олимпийски игри в Сидни, Австралия, Дементиева печели среброто след като не успява да победи единствено най-добрата на олимпийския корт Винъс Уилямс с 2 – 6, 4 – 6. Първи полуфинал и на турнир от I-ва категория – в Индиън Уелс. Стига и до Шампионата на WTA Тур, където в първия кръг побеждава защитаващата титлата си №2 в света Линдзи Дейвънпорт (за втори път в историята шампионът си тръгва толкова рано), а след това и Ким Клайстърс на четвъртфинала след като губи третия сет с 2 – 4. Все пак, не стига финал – пътя ѝ препречва Моника Селеш на полуфинала. През 2000 Дементиева получава и награда от WTA Тур – най-напреднал играч в световната ранглиста.

2001 е втората поредна година, в която „хубавата Елена“ Дементиева завършва сезона в челната двайсетица. По време на сезона, тя става първата ракета на Русия – позиция, която съвсем доскоро се е владеела от Анна Курникова от декември 1997. Въпреки това, Дементиева страда дълго от контузия в рамото докато играе в Австралия. За да продължи да играе, тя променя начина на изпълнение на своя сервис, като към изпълнението му прибавя сечена топка и променя придвижването си. След като рамото ѝ се оправя обаче, начинът за изпълнение на сервиса остава същия, и много специалисти го определят като „най-лошия сервис сред най-добрите играчи“. Тя е правила по цели 19 двойни грешки в един мач и е удряла първия и втория си сервис със удар от около 50 мили в час. Където ударът на топката трябва да е подобен на „1 часа“ (ако часовникът бе сложен над главата на сервиращия, топката трябва да е премине там където е стрелката за 1 часа), тя я удря като за „2 часа“.

За първи път сред най-добрите (2002 – 2003)Редактиране

През 2002 достига четвърти последователен финал на сингъл в Хертогенбош (губи от Данилиду след като е повела с 3 – 1 в третия сет). Също е и сред четирите най-добри в Акапулко и Филдерщат (побеждава №10 Хингис с 6 – 3, 6 – 1 – първата ѝ победа над състезател от елитната десетка от четвъртфинала срещу Хингис в Москва през 2001). Последни в четири турнира са мачовете ѝ на четвъртфинала – в Париж, Маями (губи от Винъс Уилямс след три сета), Амелия Айлънд (губи от Йелена Докич в три сета) и Бол. На Уимбълдън достига четвъртия си поред четвърти кръг и най-добро представяне на най-големият тревен турнир до този момент, но търпи поражение от Жюстин Енен-Арден. Класира се за Шампионата на WTA Тур, но отново губи от Енен-Арден още в първия кръг.

През сезона пък се оформя здрава връзка в играта на двойки с словашката тенисистка Хусарова – заедно вдигат високо трофеите в Берлин, Сан Диего, Москва и купата на Шампионата на WTA Тур, а остават втори в класирането на Ю Ес Оупън. Некласирана на двойки на 1 април 2001, започва 2002 като №94, достигайки №6 в края на сезона (и личният рекорд – №4 на 14 април 2003).

През сезон 2003 участва на повечето турнири като част от „елитната десетка“ (27). Започва годината като №20, отново се завръща в десетката след като достига номер 8 – най-голямото си постижение до този момент – и номер 1 на Русия – между 15 септември и 2 ноември. Печели общо три титли, като с тази в Амелия Айлънд взима първия си трофей от общо 92-рото си участие на турнир на сингъл, като по пътя си се изправя срещу №1 Жюстин Енен-Арден (спасява мачбол) и №2 в схемата Линдзи Дейвънпорт (превъзмогва временната загуба от 4 – 6, 2 – 4 до крайното 4 – 6, 7 – 5, 6 – 3). Достига полуфинал в Париж, Торонто, Ню Хейвън и Москва (слага края на кошмарният баланс 0 – 10 срещу Моресмо) и се класира за Шампионата на WTA Тур – губи от Моресмо и Ким Клайстърс, но инфарктната победа срещу Чанда Рубин след като е губела мача с 4 – 6, 2 – 5 30 – 15 дава шанс на бъдещата френска номер 1 да продължи на полуфинала. Играе доста често с Жюстин Енен-Арден през сезона и единствена успява да я победи в три сета между януари и септември; бие я в Амелия Айлънд, а по-късно в третия кръг в Сан Диего губи, след като е водела с 6 – 4 4 – 2, като все пак удължава мача до три сета. За втора поредна година губи мач на собствения си рожден ден – в Люксембург двубоя с Надя Петрова. На двойки пък грабва титлата в Хертогенбош заедно с Лина Краснорутская и двете заедно успяват да победят защитващите шампионки от Уимбълдън сестри Уилямс, които търпят първо поражение от Сан Диего '99.

Истинският връх (2004 – 2005)Редактиране

Сезон 2004 е най-добрия в кариерата на младата московчанка – достига два от финалите за Голям шлем (и единственият тенисист през 2004 с подобно постижение); на Ролан Гарос отбелязва първата си победа срещу Смашнова в третия кръг след 6 – 0, 6 – 7(2), 2 – 0, след това прегазва и Дейвънпорт в следващия си мач с 6 – 1, 6 – 3 (за първи път достига толкова далеч в открития шампионат на Франция, №3 и местна любимка Моресмо с 6 – 4, 6 – 3, а на полуфинала и Суарес отпада от голямата битка след мача с Дементиева, завършил 6 – 0, 7 – 5. На финала губи срещата си с шестата в схемата Анастасия Мискина – 6 – 1, 6 – 2 – първият в историята изцяло руски финал на турнир от Голям шлем. Другият голям финал е този в Ню Йорк – след шеметните победи над номер 2 Моресмо на четвъртфинала с 4 – 6, 6 – 4, 7 – 6(1) и номер 8 Каприати 6 – 0, 2 – 6, 7 – 6(5) на полуфинала я довеждат отново в битката за титлата във втория (и засега последен) изцяло руски финал, но Елена отново губи – този път 3 – 6, 5 – 7 се оказват достатъчни за Светлана Кузнецова да грабне първия си голям трофей. След това дебютира в топ 5 (на 13 септември) на позиция номер 5. Като поставена под номер 1 стига финала в Хазелт без да загуби сет, но губи първия си сет във финала за да отвее по-късно от него Бовина (0 – 6, 6 – 0, 6 – 4, след като е губела третия сет с 1 – 4) по пътя си към първата и единствена титла през сезон 2004. Достига и до още два финала на турнири от първа категория – в Маями (отстранява трикратната носителка на титлата Винъс Уилямс с 6 – 3, 5 – 7, 7 – 6(3) на четвъртфинала) и в Москва (отмъщава си на Кузнецова за загубения финал на Ю Ес Оупън като ѝ натрива носа на четвъртфинала). Отпада на полуфиналите в Лос Анджелис (губи срещу Серена Уилямс, Сан Диего (губи от бъдещата шампионка Дейвънпорт), Ню Хейвън (губи от бъдещата шампионка Елена Бовина) и Цюрих (губи срещу Шарапова в три сета, като през следващата седмица стига до актуалния и днес връх в кариерата си №4 в света. Четвъртфиналите се оказват непреодолими в Сидни (срещу Линдзи Дейвънпорт) и Париж (губи мача си с Татяна Головен). На другите два големи турнира през годината – Шампионат на WTA Тур и Олимпийските игри в Атина търпи пълен провал – губи още в груповата фаза и трите си мача, а на олимпийския корт губи срещата си от първия кръг на двойки.

През 2005 Дементиева за трета поредна година завършва в голямата десетка, като през целия сезон достига до 8 полуфинала или по-напред, а успехите ѝ на двойки и героизмът като участник във Фед Къп въобще не остават незабелязани. Играе 13 и 14 финал в Чарлстън (губи от Енен-Арден с 6 – 7, 4 – 6, след като води с 5 – 3 в първия сет и пропилява възможност да го спечели при 5 – 4) и Филаделфия (справя се с Пешке на четвъртфинала и успява да се вмъкне в Шампионата на WTA Тур; губи финала срещу Моресмо след 5 – 7, 6 – 2, 5 – 7, след като се е завърнала след 1 – 4 в третия сет и сервирала за титлата при 5 – 4). Най-големият от полуфиналите, разбира се, би могъл да е само от Големия шлем – на Ю Ес Оупън отстранява водачката в световната ранглиста Линдзи Дейвънпорт с 6 – 1, 3 – 5, 7 – 6(6) на четвъртфинала и взима втората си победа над „царуващ“ номер 1 в света след като е победила Мартина Хингис в Москва през 2001; губи мача си с Мери Пиърс; за четвърти път през последните две години тя успява да измъкне третия заключителен сет след тайбрек в Ню Йорк. Играе на полуфиналите в Сидни (отказва се в мача си срещу Саманта Стосър поради болест), Индиън Уелс (и печели 300-ния си мач по време на престоя си там, срещу Татяна Головин, а след това и петата поставена Светлана Кузнецова със 7 – 5 в третия сет, но е победена от бъдещата шампионка Ким Клайстърс; след това преминава границата от $5,000,000 от наградни фондове – първата рускиня с подобно постижение), Лос Анджелис (губи от Хантухова), Филдерщат (прекъсва поредицата от 7 поредни загуби срещу Ким Клайстърс с 6 – 3, 3 – 6, 6 – 2 на четвъртфинала; по думите ѝ "това е най-добрият мач, който някога е играла, и то прекъсвайки серията от 21 поредни победи за шампионката от Ю Ес Оупън 2005; губи битката с Амели Моресмо за първи път от четири мача помежду им насам), Москва (побеждава двукратната носителка на трофея Анастасия Мискина на четвъртфиналите, но губи полуфиналният двубой със Скиавоне). Достига четвъртия кръг и на четирите останали най-големи турнира – в Австралия губи след 7 – 6(3), 6 – 7(4), 2 – 6 от Пати Шнидер (след като е повела с 4 – 0 във втория сет), Ролан Гарос|Франция не се справя с бъдещата полуфиналистка Елена Лиховцева – 6 – 7(3), 7 – 5, 5 – 7, а Англия е мястото за провал срещу Мискина – 6 – 1, 6 – 7(9), 7 – 5 (водейки със 3 – 0 във втория сет и 2 мачбола в тайбрека).В края на сезона отпада рано-рано в Шампионата за трета поредна година и за втора година без нито една победа (загуби от Мери Пиърс, Амели Моресмо и Ким Клайстърс). Непрестанно е в топ 10 от септември 2003 насам. На двойки грабва шестия трофей в кариерата си в Лос Анджелис, но остава втора в Сидни и Открито първенство на САЩ. Представяйки Русия, смело повежда сънародничките си срещу Италия (4 – 1) в първия кръг, САЩ (4 – 1) на полуфинала и Франция (3 – 2) в третия по пътя към втората шампионска титла за Русия.

(2006 – 2007)Редактиране

През 2006 Дементиева за четвърта поредна година завършва сезона в челната десетица, като взима петият и шестия си трофей; печели най-голямата си титла – в Токио на турнир от I-ва категория (като №2 в схемата, справя се с №5 и №4 в турнира Вайдишова и Мискина на четвъртфинала и полуфинала, а на финала взима победата с 6 – 2, 6 – 0 над получилата „уайлд кард“ Мартина Хингис), а в късното лято и тази в Лос Анджелис (като №3 в схемата, „взима скалпа“ на топпоставената Мария Шарапова със 7 – 5, 6 – 2 на полуфинала и №16 Йелена Янкович след 6 – 3, 4 – 6, 6 – 4 на финала, след като е повела с 5 – 0 в третия сет преди сръбкинята да се завърне в битката; променя статистиката срещу Мария Шарапова на 2 – 5 след полуфинала); след това на 14 август се завръща в топ 5 за първи път от юли 2005. Освен това остава втора на Индиън Уелс (като номер 4 в турнира, побеждава номер 1 в схемата Жюстин Енен-Арден с 2 – 6, 7 – 5, 7 – 5 на полуфинала, след като е изоставала с 2 – 5 във втория сет; все пак губи на финала срещу Шарапова след 1 – 6, 2 – 6). Играе на полуфинал четири пъти – в Антверпен (губи от Ким Клайстърс в три сета), Варшава (отново губи от бъдещата шампионка Клайстърс), Хертогенбош (губи от бъдещата шампионка Михаела Крайчек след 6 – 1, 6 – 7(5), 4 – 6 след като изпуска мачбол при 5 – 4 във втория сет), Москва (побеждава Пати Шнидер, но не и бъдещата шампионка Анна Чакветадзе в три сета), а други седем пъти губи мача за „най-добрите осем“, сред които се очертават тези в Уимбълдън (на първия си четвъртфинал там, като №7 в схемата, губи от №4 Мария Шарапова с 1 – 6, 4 – 6) и Ю Ес Оупън (губи от №19 Йелена Янкович). На пет турнира е отпаднала преди четвъртфинала, включително и на Аустрелиън Оупън (№9 в схемата, губи още първия кръг срещу Юлия Шруф), а на Ролан Гарос (губи от №31 Шахар Пеер след 4 – 6, 5 – 7 след като е водела с 4 – 1 и в двата сета). Отново записва участие в крайният Шампионат на WTA Тур, но записва отново три загуби в груповата фаза (Мария Шарапова, Светлана Кузнецова, Ким Клайстърс). На двойки губи финала в Берлин и полуфиналите в Париж и Хертогенбош (всичките с Флавия Пенета). Повежда Русия към загубата от Белгия (побеждава Ким Клайстърс, но губи мача с Жюстин Енен-Арден), а след това и към победата срещу Хърватия.

Сезон 2007 не започва обещаващо за Елена – губи втория кръг в Сидни (отстранена от На Ли след 5 – 7 в третия сет) и четвъртия в Мелбърн (губи мача с Никол Вайдишова. През февруари обаче достига полуфинал в Токио (губи от оказалата се шампионка Мартина Хингис), но губи още първия си мач в Антверпен. Поредица контузии ѝ пречат да играе през март и април, но се завръща триумфално през май, достигайки четвъртфинала в Рим (като номер 10, но губи от третата и бъдеща шампионка Йелена Янкович). Грабва първата си титла в Истанбул, но не се доказва на Ролан Гарос – губи третия кръг срещу поставената под номер 18 Бартоли. Уимбълдън не се оказва особено успешен – отстранена е от непоставената австрийка Тамира Пашек в три сета, но в края на месец юли стига полуфинала в Сан Диего, на който по-добра се оказва Пати Шнидер. През следващия месец достига до четвъртфиналите в Лос Анджелис където защитава титлата си, но не успява – губи мача си с Мария Шарапова. По-късно стига и полуфиналите в Ню Хейвън. На Ю Ес Оупън губи от друга австрийка – Зибиле Бамер и ѝ дава възможността да играе в четвъртия кръг. По-късно през септември губи и втория си мач в третия кръг в Пекин срещу взела титлата в Бали само преди седмица – Линдзи Дейвънпорт с 6 – 7(1), 1 – 6.

Финали на турнирите от WTA ТурРедактиране

легенда
Голям шлем (0)
Шампионат на WTA Тур (0)
I-ва категория (1)
II-ра категория (3)
III-та категория (3)
IV-V-та категория (0)

Титли на сингъл (7)Редактиране

титла № дата турнир настилка противник на финала резултат
1. 20 април 2003   Амелия Айлънд, САЩ клей (открит)   Линдзи Дейвънпорт 4 – 6, 7 – 5, 6 – 3
2. 14 септември 2003   Бали, Индонезия твърд (открит)   Чанда Рубин 6 – 2, 6 – 1
3. 21 септември 2003   Шанхай, Китай твърд (открит)   Чанда Рубин 6 – 3, 7 – 6(6)
4. 3 октомври 2004   Хазелт, Белгия клей (открит)   Елена Веснина 0 – 6, 6 – 0, 6 – 4
5. 5 февруари 2006   Токио, Япония килим (закрит)   Мартина Хингис 6 – 2, 6 – 0
6. 13 август 2006   Лос Анджелис, САЩ твърда (открит)   Йелена Янкович 6 – 3, 4 – 6, 6 – 4
7. 26 май 2007   Истанбул, Турция клей (открит)   Араван Резаи 7 – 6(5), 3 – 0 и отказване на Резаи

Титли на двойки (6)Редактиране

титла № дата турнир настилка партньор противници на финала резултат
1. 12 май, 2002   Берлин, Германия клей (открит)   Жанет Хусарова   Даниела Хантухова
  Аранча Санчес-Викарио
0 – 6, 7 – 6(3), 6 – 2
2. 16 юли, 2002   Сан Диего, САЩ твърда (открит)   Жанет Хусарова   Даниела Хантухова
  Ай Сугияма
6 – 2, 6 – 4
3. 6 октомври, 2002   Москва, Русия килим (открит)   Жанет Хусарова   Надя Петрова
  Йелена Докич
2 – 6, 6 – 3, 7 – 6(7)
4. 11 ноември, 2002   Лос Анджелис, САЩ килим (закрит)   Жанет Хусарова   Елена Лиховцева
  Кара Блек
4 – 6, 6 – 4, 6 – 3
5. 21 юни, 2003   Хертогенбош, Холандия трева (открит)   Лина Краснорутская   Надя Петрова
  Мери Пиърс
2 – 6, 6 – 3, 6 – 4
6. 14 август, 2005   Лос Анджелис, САЩ твърда (открит)   Флавия Пенета   Бетани Матек
  Анджела Хейнс
6 – 2, 6 – 4

Загубени финали на сингъл (11)Редактиране

финал № дата турнир настилка противник на финала резултат
1. 1 октомври, 2000   Олимпиада, Австралия твърда (открит)   Винъс Уилямс 6 – 2, 6 – 4
2. 4 март, 2001   Акапулко, Мексико клей (открит)   Аманда Кьотцер 6 – 2, 1 – 6, 2 – 6
3. 7 октомври, 2001   Москва, Русия килим (закрит)   Йелена Докич 3 – 6, 3 – 6
4. 22 юни, 2002   Хертогенбош, Холандия трева (открит)   Елени Данилиду 6 – 3, 2 – 6, 3 – 6
5. 4 април, 2004   Маями, САЩ твърда (открит)   Серина Уилямс 1 – 6, 1 – 6
6. 3 юни, 2004   Ролан Гарос, Франция клей (открит)   Анастасия Мискина 1 – 6, 2 – 6
7. 11 септември, 2004   Ю Ес Оупън, САЩ твърд (открит)   Светлана Кузнецова 3 – 6, 5 – 7
8. 17 октомври, 2004   Москва, Русия твърда (закрит)   Анастасия Мискина 5 – 7, 0 – 6
9. 17 април, 2005   Чарлстън, САЩ клей (открит)   Жюстин Енен-Арден 5 – 7, 4 – 6
10. 6 ноември, 2005   Филаделфия, САЩ твърда (закрит)   Амели Моресмо 5 – 7, 6 – 2, 5 – 7
11. 18 март, 2006   Индиън Уелс, САЩ твърда (открит)   Мария Шарапова 1 – 6, 2 – 6

Загубени финали на двойки (7)Редактиране

титла № дата турнир настилка партньор противници на финала резултат
1. 7 октомври, 2001   Москва, Русия килим (закрит)   Лина Краснорутская   Анна Курникова
  Мартина Хингис
6 – 7(3), 3 – 6
2. 10 февруари, 2002   Париж, Франция килим (закрит)   Жанет Хусарова   Мейлин Ту
  Натали Деши
отказване
3. 16 март, 2002   Индиън Уелс, САЩ твърда (открит)   Жанет Хусарова   Лиса Реймънд
  Рене Стъбс
5 – 7, 0 – 6
4. 8 септември, 2002   Ю Ес Оупън, САЩ твърда (открит)   Жанет Хусарова   Вирхиния Руано-Паскуал
  Паола Суарес
2 – 6, 1 – 6
5. 15 януари, 2005   Сидни, Австралия твърда (открит)   Ай Сугияма   Саманта Стосър
  Брайан Стюарт
отказване
6. 10 септември, 2005   Ю Ес Оупън, САЩ твърда (открит)   Флавия Пенета   Лиса Реймънд
  Саманта Стосър
2 – 6, 7 – 5, 3 – 6
7. 14 май, 2006   Берлин, Германия клей (открит)   Флавия Пенета   Зи Ян
  Женг Жи
2 – 6, 3 – 6

Представяне на турнирите на сингъл през годинитеРедактиране

За да се предотврати двойно отичтане на резултатите, информацията в тази таблица се отчита само когато участието на участника в турнира е завършило. Последното събитие, отчетено в таблицата е Ю Ес Оупън '07, което приключи на 9 септември 2007.

Турнир 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 СО през
цялата кариерата
Победи-загуби през
цялата кариера
Голям шлем
Аустрелиън Оупън НУ НУ 0 / 9 14 – 9
Ролан Гарос НУ НУ Ф 0 / 9 19 – 8
Уимбълдън НУ НУ ЧФ 0 / 9 17 – 9
Ю Ес Оупън НУ НУ ПФ Ф ПФ ЧФ 0 / 9 30 – 9
Титли от Голям шлем 0 / 0 0 / 0 0 / 4 0 / 4 0 / 4 0 / 4 0 / 4 0 / 4 0 / 4 0 / 4 0 / 4 0 / 36 -
Победи-загуби от Големия шлем 0 – 0 0 – 0 4 – 4 8 – 3 8 – 4 10 – 4 6 – 4 11 – 4 14 – 4 10 – 4 9 – 4 - 80 – 35
Олимпийски игри
Летни олимпийски игри НП НП НП Ф НП НП НП НП НП НП 0 / 2 5 – 2
Шампионат на WTA Тур
Шампионат на WTA Тур НУ НУ НУ ПФ ГП ГП ГП ГП НУ 0 / 7 3 – 14
Турнири на WTA Тур от I-ва категория
Токио НУ НУ НУ НУ НУ ЧФ ЧФ Т ПФ 1 / 6 10 – 5
Индиън Уелс НУ НУ НУ ПФ ЧФ НУ ПФ Ф НУ 0 / 6 20 – 6
Маями НУ НУ НУ ПФ ЧФ Ф ЧФ НУ 0 / 7 20 – 7
Чарлстън НУ НУ НУ НУ Ф НУ НУ 0 / 5 10 – 5
Берлин НУ НУ НУ ЧФ НУ НУ 0 / 6 7 – 6
Рим НУ НУ НУ НУ ЧФ ЧФ 0 / 7 6 – 7
Сан Диего1 НУ НУ НУ ПФ ЧФ ПФ 0 / 8 12 – 8
Монреал/Торонто НУ НУ НУ ПФ НУ НУ 0 / 6 6 – 6
Москва ЧФ Ф ПФ Ф ПФ ПФ 0 / 10 17 – 10
Цюрих НУ НУ ПФ ЧФ 0 / 8 5 – 8
Кариерата в статистика
Участие в общ брой турнири 1 2 11 20 22 26 27 22 20 21 16 - 189
Достигнати финали 0 0 0 1 2 1 3 5 2 3 1 - 18
Титли 0 0 0 0 0 0 3 1 0 2 1 - 7
Победи-загуби на твърда настилка 0 – 0 0 – 0 7 – 6 25 – 10 17 – 12 13 – 11 24 – 13 26 – 14 27 – 14 21 – 11 17 – 8 - 177 – 99
Победи-загуби на клей 0 – 0 0 – 1 5 – 4 8 – 4 11 – 4 11 – 8 10 – 6 8 – 5 12 – 4 9 – 5 12 – 4 - 86 – 45
Победи-загуби на трева 0 – 0 0 – 0 0 – 1 0 – 1 2 – 2 7 – 2 7 – 3 0 – 1 3 – 2 6 – 2 3 – 2 - 28 – 16
Победи-загуби на килим 0 – 1 0 – 1 0 – 1 5 – 4 8 – 4 6 – 6 8 – 3 5 – 3 3 – 2 11 – 3 2 – 2 - 48 – 30
Победи-загуби общо 0 – 1 0 – 2 12 – 12 38 – 19 38 – 22 37 – 27 49 – 25 39 – 23 45 – 22 47 – 21 34 – 16 - 339 – 1902
Класиране в края на сезона 355 182 62 11 15 19 8 6 8 8 - -
  • НУ = не участва в турнира
  • НП = не се провежда
  • Т = титла
  • Ф = финал
  • ПФ = полуфинал
  • ЧФ = четвъртфинал
  • 1К,2К,3К... = съответния кръг от надпреварата
  • – = неясна все още информация поради продължаваща активна кариера
  • СО = равносметка между броя на спечелените турнири и общо участия
  • ГК = губи в квалификациите на турнира
  • 1 Турнирът в Сан Диего придобива статут на I-ва категория през 2004.
  • 2 Ако включим и участията от турнирите на ITF и Фед къп (23 – 5), общият баланс победи-загуби става 416 – 217.

Решаващи мачове в кариерата на ДементиеваРедактиране

  • 2001 Москва четвъртфинал: побеждава за пръв път в кариерата си водачка в световната ранглиста – Мартина Хингис, 6 – 2, 6 – 2.
  • 2004 Париж полуфинал: губи от Амели Моресмо – 0 – 6, 0 – 6 – единственият „дабъл багъл“ (загуба на нула и в двата сета) в кариерата ѝ.
  • 2004 Ролан Гарос финал: губи от Анастасия Мискина в два сета (6 – 1,6 – 2) при първия си финал на турнир от Големия шлем. По време на мача Дементиева изкрещява към майка си: „Мразя сервиса си!“
  • 2005 Уимбълдън 1/16-финал:губи от Анастасия Мискина за четвърти пореден път (6 – 1, 6 – 7(9), 5 – 7) след като е водела с 6 – 1, 3 – 0 и сервирала за мача във втория сет и още един мачбол във тайбрека във втория сет.
  • 2005 Открито първенство на САЩ четвъртфинал: побеждава №1 в света Линдзи Дейвънпорт с 6 – 1, 3 – 6, 7 – 6(5). Това е четвъртият път от Ю Ес Оупън 2004 когато тя взима мача след 7 – 6 в третия сет и петият път от Ю Ес Оупън 2000.
  • 2005 Филдерщат четвъртфинал: побеждава Ким Клайстърс с 6 – 3, 3 – 6, 6 – 2 за втори път от 9 срещи помежду им, като прекратява поредицата от 21 победи за бившата номер 1 белгийка. След мача, в интервю, Дементиева казва, че „това е най-добрият мач, който някога е играла“.
  • 2006 Токио финал: побеждава Мартина Хингис с 6 – 2, 6 – 0 за 59 минути за да грабне първата си титла от Хазелт през октомври 2004 насам и първата от I-ва категория. След мача Дементиева казва, че „е играла добре само един ден през цялата седмица“. И все пак, тя вече е била поставена като номер 1 в схемата.
  • 2006 Индиън Уелс полуфинал: побеждава Жюстин Енен-Арден за втори път от девет срещи помежду им, с 2 – 6, 7 – 5, 7 – 5. Дементиева в началото губи с 2 – 6, 2 – 5 и Енен-Арден на два пъти сервира за мача. Това е първата победа на Дементиева над състезател от топ 10 от началото на сезона.
  • 2006 Лос Анджелис финал: побеждава Йелена Янкович с 6 – 3, 4 – 6, 6 – 4. След като е повела с 5 – 0 над очевидно уморената опонентка в третия сет, Дементиева не успява да реализира сервис-геймовете си на два пъти, като най-накрая пробива сръбкинята след четирите поредни спечелени гейма от нейна страна.

Приходи от наградни фондовеРедактиране

Година Титли от
Голям шлем
Титли от
WTA Тур
Общо титли Приходи ($) Класиране
в класацията
1998 0 0 0 18,095 242
1999 0 1 1 107,247 88
2000 0 0 0 613,627 13
2001 0 0 0 523,101 18
2002 0 0 0 844,325 11
2003 0 3 3 869,740 12
2004 0 1 1 1,825,688 7
2005 0 0 0 1,524,461 7
2006 0 2 2 1,429,005 7
2007
В цялата
кариера
0 7 7 8,206,588 19

Външни препраткиРедактиране