Елена Дементиева
Елена Вячеславовна Дементиева (на руски: Елена Вячеславовна Дементьева) е професионална руска тенисистка, родена на 15 октомври 1981 г. в Москва, Русия.
| Елена Дементиева Елена Дементьева | |
|---|---|
| Elena Dementieva | |
 | |
| Информация | |
| Държава |  Русия |
| Родена | |
| Живее в | Москва, Русия |
| Височина / Тегло | 180 cm / 64 kg |
| Кариера | |
| Професионална | 25 август 1998 |
| Оттеглила се | 29 октомври 2010 |
| Пари от наградни фондове | $9,844,090 |
| Сингъл | |
| Победи-загуби | 576–273 |
| Титли от WTA Тур | 9 |
| Други титли | 3 |
| Най-висока позиция | 4 (25 октомври 2004) |
| Двойки | |
| Победи-загуби | 152–86 |
| Титли от WTA Тур | 6 |
| Други титли | 3 |
| Най-висока позиция | 5 (14 април 2003) |
| Отборно | |
| Фед Къп | Русия (1999, 2001 – 2003, 2005 – 2006) |
| Друго | |
Летни олимпийски игри Сидни 2000 – сингъл Пекин 2008 – сингъл | |
| Информацията е актуална към 17 август 2008 | |
| Елена Дементиева в Общомедия | |
Дебютът в тениса на Деметиева е организиран от семейството ѝ. Родителите ѝ, Вячеслав – електроинженер, и Вера – учител, често играели тенис в свободното си време. Любовта им към играта била толкова голяма, че се опитали да запишат 7-годишната Елена и нейния брат в някои от най-елитните московски спортни школи.
Но конкуренцията за спортовете била голяма. „Динамо“ и „Централният клуб на армията“ отказали да я приемат изтъквайки дребни недостатъци в движението ѝ по корта. Най-накрая я приели в знаменития клуб „Спартак“, където е обучавана от Рауза Исланова, майка и треньор на Марат Сафин и Динара Сафина.
Трите години под ръководството на Исланова били трудни, но Елена и до днес пази невероятни спомени от времето на този си треньор. „Това желание да се бия докрай беше наследено от нея, защото тя беше корава, консервативна и стриктна когато ставаше дума за спорт“, казва Дементиева.
Тя участва и печели първия си международен турнир, Лес Петит Асес, във Франция, когато е на 13. На турнирите „вкъщи“, в Русия, тя обикновено е най-малкото финалистка. Елена винаги е била част от четирите най-добри тенисистки в страната си, заедно с Анна Курникова, Екатерина Сисоева и Анастасия Мискина.
„Под крилото“ на Сергей Пашков в „Централния клуб на Армията“ (който този път я приели с готовност), Елена израства като играч. Тя коренно променя техниката си и се учи как да е водещата на корта, развивайки съкрушителния си форхенд. На 25 август 1998 тя става професионалистка.
Възходът ѝ в спорта е много бърз. Поставена на 182 място през 1998 г., тя се изкачва до номер 62 през 1999, а след това и до номер 12 през 2000.
КариераРедактиране
Записва първото си участие в професионален турнир през 1995 година в родната Русия и Москва в началото на ноември. Макар фонда да е твърде скромен, Елена в два сета побеждава в първия кръг, но записва поражение във втория срещу Екатерина Сисоева след тежък трисетов сблъсък. Накрая равносметката показва $196 и 1.2 първи точки за ранкинг в ранглистата. Следващата година започва не особено добре с някои ранни загуби на малките турнирчета в Сочи и Самара, но в Журмула, Латвия, младият тенис-талант позволява само на една съперничка да ѝ вземе повече от три гейма в един сет. През сезон 1997 русокосата московчанка отново тръгва на поход към турнирите и взима втората си титла на сингъл в Истанбул, като побеждава на финала поставената под номер 1 в схемата Десислава Топалова. По време на сезона записва и мачове с някои от бъдещите звезди в световния тенис – на два пъти среща бъдещата номер 3 в света Надя Петрова, срещу която и печели, и губи, а на финала в Батуми за първи път в кариерата си записва неуспех срещу Анастасия Мискина. Смело решава и да играе в Москва и да запише дебюта си във WTA Тур – успешно преминава квалификациите, но губи в първия кръг от №28 в света Пати Шнидер „почти без бой“ – 6 – 2, 6 – 1.
През 1998 целите стават все по-високи, а турнирите – все по-оспорвани. Дементиева играе квалификациите и губи първия кръг в основната схема в Москва и Прага, но грабва трофея в ITF турнира в Бухен. На няколко пъти играе с далеч по-силните играчи от топ 50 – записва два успеха срещу №42 и №46 в света – Сара Питковски и Кара Блек, а и играе и печели първият тайбрек в мача си с Амели Моресмо (7 – 6(5), 6 – 7(3), 1 – 6).
През 1999 Дементиева представя Русия на финала на Фед Къп срещу САЩ като помага на Русия да спечели единствената си точка благодарение на победата над Винъс Уилямс с 1 – 6, 6 – 3, 7 – 6(5) след като губи мача с 1 – 4 в третия сет. През сезона взима участие и в първите си основни схеми на турнири от Големия шлем – чрез квалификации за Аустрелиън оупън, Ролан Гарос и Уимбълдън и директно по право на ранкинга в Ю Ес Оупън. Достига втория кръг в Мелбърн и Ролан Гарос|Париж, отпада в първия в Лондон, но се компенсира за ранната си загуба с трети кръг в Ню Йорк. През годината стига и до първия си полуфинал – този в Палермо.
През 2000 тя влиза в топ 20, като за втора поредна година печели повече от 40 мача и прибавя в приходите си от наградни фондове над $600 000. Тя става първата рускиня в историята на тениса, достигнала полуфиналите на Ю Ес Оупън, където търпи поражение от Линдзи Дейвънпорт. През същата 2000 година на летните олимпийски игри в Сидни, Австралия, Дементиева печели среброто след като не успява да победи единствено най-добрата на олимпийския корт Винъс Уилямс с 2 – 6, 4 – 6. Първи полуфинал и на турнир от I категория – в Индиън Уелс. Стига и до Шампионата на WTA Тур, където в първия кръг побеждава защитаващата титлата си №2 в света Линдзи Дейвънпорт (за втори път в историята шампионът си тръгва толкова рано), а след това и Ким Клайстърс на четвъртфинала след като губи третия сет с 2 – 4. Все пак, не стига финал – пътя ѝ препречва Моника Селеш на полуфинала. През 2000 Дементиева получава и награда от WTA Тур – най-напреднал играч в световната ранглиста.
2001 е втората поредна година, в която „хубавата Елена“ Дементиева завършва сезона в челната двайсетица. По време на сезона, тя става първата ракета на Русия – позиция, която се е владеела от Анна Курникова от декември 1997. Въпреки това, Дементиева страда дълго от контузия в рамото докато играе в Австралия. За да продължи да играе, тя променя начина на изпълнение на своя сервис, като към изпълнението му прибавя сечена топка и променя придвижването си. След като рамото ѝ се оправя обаче, начинът за изпълнение на сервиса остава същия, и много специалисти го определят като „най-лошия сервис сред най-добрите играчи“. Тя е правила по цели 19 двойни грешки в един мач и е удряла първия и втория си сервис с удар от около 50 мили в час. Където ударът на топката трябва да е подобен на „1 часа“ (ако часовникът бе сложен над главата на сервиращия, топката трябва да е премине там където е стрелката за 1 часа), тя я удря като за „2 часа“.
За първи път сред най-добрите (2002 – 2003)Редактиране
През 2002 достига четвърти последователен финал на сингъл в Хертогенбош (губи от Данилиду след като е повела с 3 – 1 в третия сет). Също е и сред четирите най-добри в Акапулко и Филдерщат (побеждава №10 Хингис с 6 – 3, 6 – 1 – първата ѝ победа над състезател от елитната десетка от четвъртфинала срещу Хингис в Москва през 2001). Последни в четири турнира са мачовете ѝ на четвъртфинала – в Париж, Маями (губи от Винъс Уилямс след три сета), Амелия Айлънд (губи от Йелена Докич в три сета) и Бол. На Уимбълдън достига четвъртия си поред четвърти кръг и най-добро представяне на най-големия тревен турнир до този момент, но търпи поражение от Жустин Енен-Арден. Класира се за шампионата на WTA Тур, но отново губи от Енен-Арден още в първия кръг.
През сезона се оформя здрава връзка в играта на двойки със словашката тенисистка Хусарова – заедно вдигат високо трофеите в Берлин, Сан Диего, Москва и купата на шампионата на WTA Тур, а остават втори в класирането на Ю Ес Оупън. Некласирана на двойки на 1 април 2001, започва 2002 като №94, достигайки №6 в края на сезона (и личният рекорд – №4 на 14 април 2003).
През сезон 2003 участва на повечето турнири като част от „елитната десетка“ (27). Започва годината като №20, отново се завръща в десетката след като достига номер 8 – най-голямото си постижение до този момент – и номер 1 на Русия – между 15 септември и 2 ноември. Печели общо три титли, като с тази в Амелия Айлънд взима първия си трофей от общо 92-рото си участие на турнир на сингъл, като по пътя си се изправя срещу №1 Жустин Енен-Арден (спасява мачбол) и №2 в схемата Линдзи Дейвънпорт (превъзмогва временната загуба от 4 – 6, 2 – 4 до крайното 4 – 6, 7 – 5, 6 – 3). Достига полуфинал в Париж, Торонто, Ню Хейвън и Москва (слага края на кошмарния баланс 0 – 10 срещу Моресмо) и се класира за Шампионата на WTA Тур – губи от Моресмо и Ким Клайстърс, но инфарктната победа срещу Чанда Рубин след като е губела мача с 4 – 6, 2 – 5 30 – 15 дава шанс на бъдещата френска номер 1 да продължи на полуфинала. Играе доста често с Жустин Енен-Арден през сезона и единствена успява да я победи в три сета между януари и септември; бие я в Амелия Айлънд, а по-късно в третия кръг в Сан Диего губи, след като е водела с 6 – 4 4 – 2, като все пак удължава мача до три сета. За втора поредна година губи мач на собствения си рожден ден – в Люксембург двубоя с Надя Петрова. На двойки грабва титлата в Хертогенбош заедно с Лина Краснорутская и двете заедно успяват да победят защитващите шампионки от Уимбълдън сестри Уилямс, които търпят първо поражение от Сан Диего '99.
Истинският връх (2004 – 2005)Редактиране
Сезон 2004 е най-добрия в кариерата на младата московчанка – достига два от финалите за Голям шлем (и единственият тенисист през 2004 с подобно постижение); на Ролан Гарос отбелязва първата си победа срещу Смашнова в третия кръг след 6 – 0, 6 – 7(2), 2 – 0, след това прегазва и Дейвънпорт в следващия си мач с 6 – 1, 6 – 3 (за първи път достига толкова далеч в открития шампионат на Франция, №3 и местна любимка Моресмо с 6 – 4, 6 – 3, а на полуфинала и Суарес отпада от голямата битка след мача с Дементиева, завършил 6 – 0, 7 – 5. На финала губи срещата си с шестата в схемата Анастасия Мискина – 6 – 1, 6 – 2 – първият в историята изцяло руски финал на турнир от Голям шлем. Другият голям финал е този в Ню Йорк – след шеметните победи над номер 2 Моресмо на четвъртфинала с 4 – 6, 6 – 4, 7 – 6(1) и номер 8 Каприати 6 – 0, 2 – 6, 7 – 6(5) на полуфинала я довеждат отново в битката за титлата във втория (и последен) изцяло руски финал, но Елена отново губи – този път 3 – 6, 5 – 7 се оказват достатъчни за Светлана Кузнецова да грабне първия си голям трофей. След това дебютира в топ 5 (на 13 септември) на позиция номер 5. Като поставена под номер 1 стига финала в Хазелт без да загуби сет, но губи първия си сет във финала за да отвее по-късно от него Бовина (0 – 6, 6 – 0, 6 – 4, след като е губела третия сет с 1 – 4) по пътя си към първата и единствена титла през сезон 2004. Достига и до още два финала на турнири от първа категория – в Маями (отстранява трикратната носителка на титлата Винъс Уилямс с 6 – 3, 5 – 7, 7 – 6(3) на четвъртфинала) и в Москва (отмъщава си на Кузнецова за загубения финал на Ю Ес Оупън като ѝ натрива носа на четвъртфинала). Отпада на полуфиналите в Лос Анджелис (губи срещу Серена Уилямс, Сан Диего (губи от бъдещата шампионка Дейвънпорт), Ню Хейвън (губи от бъдещата шампионка Елена Бовина) и Цюрих (губи срещу Шарапова в три сета, като през следващата седмица стига до актуалния и днес връх в кариерата си №4 в света. Четвъртфиналите се оказват непреодолими в Сидни (срещу Линдзи Дейвънпорт) и Париж (губи мача си с Татяна Головен). На другите два големи турнира през годината – Шампионат на WTA Тур и Олимпийските игри в Атина търпи пълен провал – губи още в груповата фаза и трите си мача, а на олимпийския корт губи срещата си от първия кръг на двойки.
През 2005 Дементиева за трета поредна година завършва в голямата десетка, като през целия сезон достига до 8 полуфинала или по-напред, а успехите ѝ на двойки и героизмът като участник във Фед Къп въобще не остават незабелязани. Играе 13 и 14 финал в Чарлстън (губи от Енен-Арден с 6 – 7, 4 – 6, след като води с 5 – 3 в първия сет и пропилява възможност да го спечели при 5 – 4) и Филаделфия (справя се с Пешке на четвъртфинала и успява да се вмъкне в Шампионата на WTA Тур; губи финала срещу Моресмо след 5 – 7, 6 – 2, 5 – 7, след като се е завърнала след 1 – 4 в третия сет и сервирала за титлата при 5 – 4). Най-големият от полуфиналите, разбира се, би могъл да е само от Големия шлем – на Ю Ес Оупън отстранява водачката в световната ранглиста Линдзи Дейвънпорт с 6 – 1, 3 – 5, 7 – 6(6) на четвъртфинала и взима втората си победа над „царуващ“ номер 1 в света след като е победила Мартина Хингис в Москва през 2001; губи мача си с Мери Пиърс; за четвърти път през последните две години тя успява да измъкне третия заключителен сет след тайбрек в Ню Йорк. Играе на полуфиналите в Сидни (отказва се в мача си срещу Саманта Стосър поради болест), Индиън Уелс (и печели 300-ния си мач по време на престоя си там, срещу Татяна Головин, а след това и петата поставена Светлана Кузнецова със 7 – 5 в третия сет, но е победена от бъдещата шампионка Ким Клайстърс; след това преминава границата от $5,000,000 от наградни фондове – първата рускиня с подобно постижение), Лос Анджелис (губи от Хантухова), Филдерщат (прекъсва поредицата от 7 поредни загуби срещу Ким Клайстърс с 6 – 3, 3 – 6, 6 – 2 на четвъртфинала; по думите ѝ "това е най-добрият мач, който някога е играла, и то прекъсвайки серията от 21 поредни победи за шампионката от Ю Ес Оупън 2005; губи битката с Амели Моресмо за първи път от четири мача помежду им насам), Москва (побеждава двукратната носителка на трофея Анастасия Мискина на четвъртфиналите, но губи полуфиналният двубой със Скиавоне). Достига четвъртия кръг и на четирите останали най-големи турнира – в Австралия губи след 7 – 6(3), 6 – 7(4), 2 – 6 от Пати Шнидер (след като е повела с 4 – 0 във втория сет), Ролан Гарос|Франция не се справя с бъдещата полуфиналистка Елена Лиховцева – 6 – 7(3), 7 – 5, 5 – 7, а Англия е мястото за провал срещу Мискина – 6 – 1, 6 – 7(9), 7 – 5 (водейки с 3 – 0 във втория сет и 2 мачбола в тайбрека). В края на сезона отпада рано-рано в шампионата за трета поредна година и за втора година без нито една победа (загуби от Мери Пиърс, Амели Моресмо и Ким Клайстърс). Непрестанно е в топ 10 от септември 2003 насам. На двойки грабва шестия трофей в кариерата си в Лос Анджелис, но остава втора в Сидни и Открито първенство на САЩ. Представяйки Русия, смело повежда сънародничките си срещу Италия (4 – 1) в първия кръг, САЩ (4 – 1) на полуфинала и Франция (3 – 2) в третия по пътя към втората шампионска титла за Русия.
(2006 – 2007)Редактиране
През 2006 Дементиева за четвърта поредна година завършва сезона в челната десетица, като взима петият и шестия си трофей; печели най-голямата си титла – в Токио на турнир от I категория (като №2 в схемата, справя се с №5 и №4 в турнира Вайдишова и Мискина на четвъртфинала и полуфинала, а на финала взима победата с 6 – 2, 6 – 0 над получилата „уайлд кард“ Мартина Хингис), а в късното лято и тази в Лос Анджелис (като №3 в схемата, „взима скалпа“ на топпоставената Мария Шарапова със 7 – 5, 6 – 2 на полуфинала и №16 Йелена Янкович след 6 – 3, 4 – 6, 6 – 4 на финала, след като е повела с 5 – 0 в третия сет преди сръбкинята да се завърне в битката; променя статистиката срещу Мария Шарапова на 2 – 5 след полуфинала); след това на 14 август се завръща в топ 5 за първи път от юли 2005. Освен това остава втора на Индиън Уелс (като номер 4 в турнира, побеждава номер 1 в схемата Жустин Енен-Арден с 2 – 6, 7 – 5, 7 – 5 на полуфинала, след като е изоставала с 2 – 5 във втория сет; все пак губи на финала срещу Шарапова след 1 – 6, 2 – 6). Играе на полуфинал четири пъти – в Антверпен (губи от Ким Клайстърс в три сета), Варшава (отново губи от бъдещата шампионка Клайстърс), Хертогенбош (губи от бъдещата шампионка Михаела Крайчек след 6 – 1, 6 – 7(5), 4 – 6 след като изпуска мачбол при 5 – 4 във втория сет), Москва (побеждава Пати Шнидер, но не и бъдещата шампионка Анна Чакветадзе в три сета), а други седем пъти губи мача за „най-добрите осем“, сред които се очертават тези в Уимбълдън (на първия си четвъртфинал там, като №7 в схемата, губи от №4 Мария Шарапова с 1 – 6, 4 – 6) и Ю Ес Оупън (губи от №19 Йелена Янкович). На пет турнира е отпаднала преди четвъртфинала, включително и на Аустрелиън Оупън (№9 в схемата, губи още първия кръг срещу Юлия Шруф), а на Ролан Гарос (губи от №31 Шахар Пеер след 4 – 6, 5 – 7 след като е водела с 4 – 1 и в двата сета). Отново записва участие в крайния Шампионат на WTA Тур, но записва отново три загуби в груповата фаза (Мария Шарапова, Светлана Кузнецова, Ким Клайстърс). На двойки губи финала в Берлин и полуфиналите в Париж и Хертогенбош (всичките с Флавия Пенета). Повежда Русия към загубата от Белгия (побеждава Ким Клайстърс, но губи мача с Жустин Енен-Арден), а след това и към победата срещу Хърватия.
Сезон 2007 не започва обещаващо за Елена – губи втория кръг в Сидни (отстранена от На Ли след 5 – 7 в третия сет) и четвъртия в Мелбърн (губи мача с Никол Вайдишова. През февруари обаче достига полуфинал в Токио (губи от оказалата се шампионка Мартина Хингис), но губи още първия си мач в Антверпен. Поредица контузии ѝ пречат да играе през март и април, но се завръща триумфално през май, достигайки четвъртфинала в Рим (като номер 10, но губи от третата и бъдеща шампионка Йелена Янкович). Грабва първата си титла в Истанбул, но не се доказва на Ролан Гарос – губи третия кръг срещу поставената под номер 18 Бартоли. Уимбълдън не се оказва особено успешен – отстранена е от непоставената австрийка Тамира Пашек в три сета, но в края на месец юли стига полуфинала в Сан Диего, на който по-добра се оказва Пати Шнидер. През следващия месец достига до четвъртфиналите в Лос Анджелис където защитава титлата си, но не успява – губи мача си с Мария Шарапова. По-късно стига и полуфиналите в Ню Хейвън. На Ю Ес Оупън губи от друга австрийка – Зибиле Бамер и ѝ дава възможността да играе в четвъртия кръг. По-късно през септември губи и втория си мач в третия кръг в Пекин срещу взела титлата в Бали само преди седмица – Линдзи Дейвънпорт с 6 – 7(1), 1 – 6.
Финали на турнирите от WTA ТурРедактиране
| легенда |
| Голям шлем (0) |
| Шампионат на WTA Тур (0) |
| I категория (1) |
| II категория (3) |
| III категория (3) |
| IV-V категория (0) |
Титли на сингъл (7)Редактиране
Титли на двойки (6)Редактиране
Загубени финали на сингъл (11)Редактиране
Загубени финали на двойки (7)Редактиране
Представяне на турнирите на сингъл през годинитеРедактиранеЗа да се предотврати двойно отичтане на резултатите, информацията в тази таблица се отчита само когато участието на участника в турнира е завършило. Последното събитие, отчетено в таблицата е Ю Ес Оупън '07, което приключи на 9 септември 2007.
Решаващи мачове в кариерата на ДементиеваРедактиране
Приходи от наградни фондовеРедактиране
Външни препраткиРедактиране
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
.svg){kind=small}
