Елеонора Луиза Гонзага

Вижте пояснителната страница за други личности с името Елеонора Гонзага.

Елеонора Луиза Гондзага (на италиански: Eleonora Luisa Gonzaga; * 13 ноември 1686, Гуастала, Херцогство Гуастала; † 16 март 1742, Падуа, Венецианска република) е италианска благородничка от род Гонзага.

Елеонора Луиза Гонзага
Eleonora Luisa Gonzaga
италианска благородничка
Родена
Починала
16 март 1741 г. (54 г.)
ПогребанаСант Антонио, Падуа, Италия
Религиякатолицизъм
Семейство
РодГонзага по рождение
Медичи по брак
БащаВинченцо Гонзага
МайкаМария Витория Гонзага
Братя/сестриАнтонио Феранте Гонзага
Джузепе Мария Гонзага
СъпругФранческо Мария де Медичи
ДецаИзвънбр. (вероятни):
Убалдо Велути
Франческо Баулас
2
Елеонора Луиза Гонзага в Общомедия

Произход

редактиране

Дъщеря е на Винченцо Гонзага (1634 – 1714), херцог на Гуастала, и Мария Витория Гонзага (1659 – 1707).[1] Има двама братя:

  • Антонио Феранте (* 1687, † 1729) херцог на Гуастала, съпруг на Маргарита Цезарини и на Теодора фон Хесен
  • Джузепе Мария (* 1690, † 1746), херцог на Гуастала, съпруг на Елеонора фон Холщайн

Биография

редактиране

Омъжва се против волята си на 21 години на 14 юли 1709 г. във Флоренция за 50-годишния бивш кардинал Франческо Мария де Медичи (1660 – 1711), син на Фердинандо II де Медичивелик херцог на Тоскана, и брат на великия херцог Козимо III де Медичи. Той е невероятно затлъстял и болен и бракът е да даде на стария Франческо, родословие, което да гарантира запазването на великото херцогство в семейство Медичи. Младата булка се съгласява да спи с него едва след дълго настояване от страна на семейството и изповедниците си, но това не води до желаните резултати, предвещавайки неизбежното изчезване на династията. Епизодът е разказан от Уго Чити в пиесата Nero Cardinale, по-късно изпълнена от неговата театрална компания „Арка Адзура“ с Алесандро Бенвенути в главната роля.

След смъртта на съпруга си на 3 февруари 1711 г. Елеонора Луиза води нередовен живот, скитайки из Италия и извън нея. Описанието на нейните незаконни любовни връзки с нейните слуги и раждането й на извънбрачни деца заема страниците на различни таблоидни брошури и докладите на английския посланик Хорас Ман: от някакъв си Монсу Филипо тя е имала син Убалдо Велути с псевдоним Миньоне, ректор на колеж на Отците пиаристи в Рим. Друг неин извънбрачен син на име Франческо Баулас е бил роден от някой си Пиер Мария Матераси, известен като Моника. По-късно Баулас става кармелитски монах и вероятно се самоубива през 1765 г. Тя е имала още две извънбрачни деца с неизвестни имена от други свои любовници. Сериозни документи, потвърждаващи тези слухове, така и не са открити. Гаетано Пиерачини в монументалната си творба La stirpe dei Medici di Cafaggiolo, въз основа на подробни сравнения между архивни документи, приписва двамата гореспоменати извънбрачни деца не на Елеонора Луиза, а на нейния съпруг Франческо Мария, която ги е имал доста от обикновената гражданка Тереза Росимани преди брака си, докато все още е бил кардинал.

Тя е трябвало да се омъжи за Филип фон Хесен-Дармщат през 1718 г., овдовял през 1714 г., но сватбата е отложена в последния момент.[2]

Със завещателни разпоредби тя оставя личните си активи на Франц I от Лотарингия, велик херцог на Тоскана.[3]

Изживява последните си години в Падуа, където, напълно обезумяла, умира през 1741 г. Погребана е в базилика „Сант Антонио“ в параклиса на блажения Лука.[4]

Източници

редактиране
  1. Gonzaga 3, genealogy.euweb.cz
  2. Mantova: la storia, Volume 3.
  3. Treccani.it. Gonzaga Eleonora.
  4. AAVV, La Cappella del Beato Luca e Giusto de Menabuoi, Edizioni Messaggero, Padova, pag. 22, 23
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eleonora Luisa Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​