Уикипедия

Ел Ниньо

Нормално състояние на Тихия океан: топлите води на запад предизвикват дълбока атмосферна конвекция, а локалните ветрове карат богатите на хранителни вещества студени води да се издигат по южноамериканското крайбрежие
Ел Ниньо: топлите води и атмосферната конвекция се изместват на изток; при силен Ел Ниньо повърхностните води по южноамериканското крайбрежие са топли и бедни на хранителни вещества
Ла Ниня: топлите води и атмосферната конвекция се изместват на запад

Ел Ниньо (от испански: El Niño) е топлата фаза на Южното колебание, квазипериодично изменение в температурата на повърхностния слой на водата в екваториалната част на Тихия океан.

Ел Ниньо се характеризира с ивица топли океански води, навлизаща в централния и източно-централен екваториален пояс на океана (приблизително между линията на смяна на датата и 120° западна дължина) и достигаща до крайбрежието на Южна Америка. Тези условия са свързани с високо атмосферно налягане в западния Тихи океан и ниско налягане в източните му части. Фазата Ел Ниньо обикновено се повтаря през около четири години, но според наличните данни циклите могат да продължават между две и седем години. В процеса на развитие на Ел Ниньо валежите се концентрират в периода септември-ноември.[1] Студената фаза на Южното колебание е Ла Ниня, при която повърхностните води в източния Тихи океан са по-хладни от средното, а атмосферното налягане е високо на изток и ниско на запад. Цикълът на Южното колебание, включващ Ел Ниньо и Ла Ниня, оказва влияние върху температурите и валежите по целия свят.[2][3]

Развиващите се страни, зависими от селското стопанство и риболова, най-вече разположените около Тихия океан, са най-силно засегнати от ефектите на Ел Ниньо. Наименованието „Ел Ниньо“, създадено преди столетия от перуанските рибари, означава „момчето“ или, в случая – „младенецът“, тъй като по бреговете на Южна Америка ефектите от явлението са най-силни около Рождество Христово.[4][5][6]

ОпределениеРедактиране

Първоначално наименованието „Ел Ниньо“ се отнася за ежегодно слабо топло морско течение с посока от север на юг, появяващо се по крайбрежието на Еквадор и Перу около Рождество Христово.[7] С времето неговото значение се изменя и днес понятието обозначава топлата и отрицателна фаза на Южната осцилация – затоплянето на океанската повърхност или повърхностни температури на морската вода над средното в централните или източни тропически области на Тихия океан.[8][9] Това затопляне предизвиква изместване на атмосферната циркулация, при което валежите намаляват в Индонезия и Австралия, а се усилват, заедно с тропичните циклони в тропическите области на Тихия океан.[10] Пасатите в ниските слоеве на атмосферата, които обикновено духат от изток на запад по дължината на екватора, отслабват или напълно обръщат посоката си.[9]

 
Цикълът на аномално повишаване на повърхностната морска температура в тропическия Тихи океан

При продължителни прояви на Ел Ниньо понякога след първоначалния връх се наблюдава и вторичен максимум в повърхностните температури на морската вода в крайните източни области на Тихия океан.[11]

Смята се, че Ел Ниньо се повтаря в продължение на хиляди години.[12] Така например, Ел Ниньо изглежда оказва влияние на културата моче в днешно Перу с нейните човешки жертвоприношения, целящи предотвратяване на дъждовете.[13] Известни са и химически маркери за повишени повърхностни морски температури и увеличени валежи в резултат на Ел Ниньо при проби от корали на възраст около 13 хиляди години.[14] Към 1525 година, когато Франсиско Писаро пристига в Перу, той отбелязва валежи в пустините, което е и първото писмено свидетелство за ефектите на Ел Ниньо.[14] Съвременните методи за изследване и анализ на данните установяват поне 26 повторения на Ел Ниньо от 1900 година насам, като тези през 1982 – 1983, 1997 – 1998 и 2014 – 2016 са сред най-силните известни.[15][16]

В наши дни различните страни имат различни технически дефиниции за това какво представлява Ел Ниньо, като те са пригодени към специфичните интереси на съответната страна.[17] Например, Австралийското бюро по метеорология разглежда пасатите, индекса на Южната осцилация, метеорологични модели и температурата на морската повърхност в областите Ниньо 3 и 3.4 преди да обяви наличие на Ел Ниньо.[18] Центърът за предвиждане на климата на Съединените щати и Международният изследователски институт за климата и обществото наблюдават температурата на морската повърхност в областта Ниньо 3.4, атмосферата над тропическия Тихи океан и дали прогнозите на Националната океанска и атмосферна служба са за поне +0,5 °C в продължение на няколко поредни сезона.[19] В същото време Японската метеорологична агенция обявява Ел Ниньо за започнало, когато отклонението в средната петмесечна температура на морската повърхност за областта Ниньо 3 е над +0,5 °C за шест или повече последователни месеца.[20] Перуанското правителство обявява, че крайбрежно Ел Ниньо е налице, когато температурата на морската повърхност в областите Ниньо 1 и 2 е повишена с +0,4 °C за поне три месеца.

Прояви на явлениетоРедактиране

Хронология на проявите на Ел Ниньо между 1900 и 2019 г.[21][16]

От началото на XX век са наблюдавани поне 30 прояви на Ел Ниньо, като сред най-силните са тези от 1982 – 1983, 1997 – 1998 и 2014 – 2016 година.[21][16][22] От началото на XXI век прояви на Ел Ниньо са регистрирани през 2002 – 2003, 2004 – 2005, 2006 – 2007, 2009 – 2010, 2014 – 2015 и 2018 – 2019 година.[21][23][24][25]

Обикновено аномалията се наблюдава на неравни интервали от между две и седем години и продължава от девет месеца до две години.[26] Средната дължина на цикъла е пет години. Когато явлението е с продължителност седем до девет месеца, то се нарича „условия Ел Ниньо“, а когато е по-дълго – „епизод Ел Ниньо“.[27]

Няма съгласие по въпроса дали Глобалното затопляне би повлияло на честотата, силата и продължителността на Ел Ниньо, като различните изследвания за развитието на явлението през последните години стигат до напълно противоречиви заключения.[28][29]

Културна история и праисторически данниРедактиране

 
Средни температури на екваториалния Тихи океан

Редуването на Ел Ниньо и Ла Ниня през между две и седем години е наблюдавано, макар и с малки амплитуди, поне през последните три века, но има данни за наличие на силни колебания през ранния холоцен, преди 10 хиляди години.[30] Неблагоприятните ефекти на Ел Ниньо засягат цивилизацията на инките[12] и може би довеждат до упадъка на моче и други ранни култури в Перу.[31] Някои изследвания свързват силна проява на Ел Ниньо през 1789 – 1793 година с лошите реколти в Европа, които от своя страна спомагат за началото на Френската революция,[32] а подобен ефект през 1876 – 1877 година – с най-смъртоносния масов глад през 19 век.[33] Само гладът в Северен Китай през 1876 година отнема живота на близо 13 милиона души.[34]

Самото наименование „Ел Ниньо“ е регистрирано за пръв път във връзка с климата през 1892 година, когато капитан Камило Карийо съобщава пред конгрес на географско дружество в Лима, че перуанските моряци наричат така топлото северно течение Ел Ниньо („момченцето“, „младенецът“), тъй като то е най-забележимо около Рождество Христово.[35]

Явлението предизвиква силен интерес заради неговото въздействие върху добива на гуано и други дейности, свързани с биологичната производителност на океана. То е засвидетелствано още през 1822 година от картографа Жозеф Латрик от френската фрегата „Клоринд“, който отбелязва „противотечението“ и ползата от него при плаване на юг покрай перуанското крайбрежие.[36][37][38] През 1893 година Чарлз Тод отбелязва, че сушите в Индия и Австралия съвпадат по време с Ел Ниньо. През 1895 година Песет и Егигурен забелязват връзка между явлението и наводненията. През 1924 година Гилбърт Уокър наблюдава свързаните с Ел Ниньо промени в атмосферното налягане в западната част на океана и въвежда понятието Южно колебание.

Силната проява на Ел Ниньо през 1982 – 1983 година предизвиква засилване на интереса към явлението в научните среди. През 1990 и 1994 година Ел Ниньо се проявява след необичайно кратък период.[39] Силният Ел Ниньо през 1998 година според някои оценки довежда до загиването на 16% от рифовите екосистеми в света, като временно повишава температурата на въздуха с 1,5 °C, в сравнение с обичайното за Ел Ниньо увеличение с 0,25 °C.[40]

Основни характеристики на Ел Ниньо/Ла НиняРедактиране

Ел Ниньо е затоплянето на водата на повърхността в източноекваториалната част на Тихия океан, като това явление няма точен период – той варира между 2 до 7 години, като трае около 1 – 2 години.[41] Средният период е 5 години. Южните ветрове по западното крайбрежие на Южна Америка допринасят за появата на студена и богата на хранителни вещества вода, която издържа големи рибни стада. Малко преди края на всяка календарна година идва топло течение с тропическа и бедна на хранителни вещества вода, което измества студената вода на Перуанското течение.

Ефекти върху глобалния климатРедактиране

Ел Ниньо се отразява на глобалния климат и нарушава нормалните климатични модели, което може да доведе до силни бури на някои места и засушавания на други.[42][43]

Ефекти на топлата фаза (Ел Ниньо)Редактиране

Въздействието, което Ел Ниньо оказва върху времето, зависи от географското положение, сезона и отделния случай. Типично за зимите е да са по-топли от обикновено в северните щати от Средния запад в САЩ, докато в Централна и Южна Калифорния, както и в югоизточните щати, са по-топли от обичайното. Тихоокеанските северозападни щати, от друга страна, са по-сухи по време на Ел Ниньо.

Ефекти на студената фаза (Ла Ниня)Редактиране

За разлика от Ел Ниньо, по време на Ла Ниня щатите в Средния запад са по-сухи от обикновено.[27] Често Ел Ниньо се свързва със сухи и горещи лета в части на Южна Америка и Европа, въпреки че западното крайбрежие на Южна и Централна Америка могат да бъдат много по-топли от обичайното. Често има засушаване в Австралия и Африка.

Връзка с глобалното затоплянеРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Changnon 2000, с. 35.
  2. ↑ Climate Prediction Center, National Centers for Environmental Prediction 2005a.
  3. ↑ Trenberth 2007, с. 235 – 336.
  4. ↑ California Department of Fish and Wildlife 2020.
  5. ↑ Bloomberg 2015.
  6. ↑ Trenberth 1997, с. 2771 – 2777.
  7. ↑ Australian Bureau of Meteorology 2016b.
  8. ↑ а б L'Heureux 2014.
  9. ↑ Australian Bureau of Meteorology 2016c.
  10. ↑ Kim 2013, с. 4751 – 4755.
  11. ↑ а б BBC News 1997.
  12. ↑ Bourget 2016, с. 196.
  13. ↑ а б Atavist 2015.
  14. ↑ United States Climate Prediction Center 2015.
  15. ↑ а б в Australian Bureau of Meteorology 2016a.
  16. ↑ Becker 2014a.
  17. ↑ Australian Bureau of Meteorology 2016d.
  18. ↑ Becker 2014b.
  19. ↑ Japan Meteorological Agency 2016.
  20. ↑ а б в United States Climate Prediction Center 2019.
  21. ↑ Davis 2001, с. 271.
  22. ↑ Donegan 2019.
  23. ↑ Al.com 2019.
  24. ↑ Sutherland 2017.
  25. ↑ Climate Prediction Center, National Centers for Environmental Prediction 2005b.
  26. ↑ а б National Climatic Data Center 2009.
  27. ↑ Di Liberto 2014.
  28. ↑ Collins 2010, с. 391 – 397.
  29. ↑ Carrè 2005, с. 42 – 47.
  30. ↑ Fagan 1999, с. 119 – 138.
  31. ↑ Grove 1998, с. 318 – 319.
  32. ↑ Ó Gráda 2009.
  33. ↑ Fao.org 2015.
  34. ↑ Carrillo 1892, с. 72 – 110.
  35. ↑ Lartigue 1827, с. 22 – 23.
  36. ↑ Pezet 1896, с. 603 – 606.
  37. ↑ Findlay 1851, с. 1233.
  38. ↑ Trenberth 1996, с. 57 – 60.
  39. ↑ Trenberth 2002, с. 4065.
  40. ↑ United States Climate Prediction Center 2005.
  41. ↑ New Zealand's National Institute of Water and Atmospheric Research 2016.
  42. ↑ Becker 2016.
Цитирани източници

Вижте същоРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ел_Ниньо&oldid=9932078“.