Отваря главното меню
Уикипедия

Ел Ниньо

Диаграма на повърхностната температура на океана по време на Ел Ниньо през декември 1997 г.

Ел Ниньо (на испански: El Niño – „момчето“, в случая – „младенецът“) е топлата фаза на Южното колебание (Южната осцилация) (на английски: El Niño–Southern Oscillation, ENSO), което представлява колебание на температурата на повърхностния слой на водата в екваториалната част на Тихия океан, оказваща значително влияние върху климата. Това са свързани квазипериодични климатични явления, повтарящи се през приблизително пет години в тропичните части на Тихия океан. Ел Ниньо и Ла Ниня (на испански: La Niña – „момичето“) се характеризират съответно с покачване и спадане на температурата на повърхностните води в източните тропически части на океана, а Южното колебание – с изменения на атмосферното налягане в западните тропически части. Тези два процеса са свързани – топлата океанска фаза Ел Ниньо съпътства високото атмосферно налягане, а студената океанска фаза Ла Ниня – ниското атмосферно налягане в Западния Пасифик.[1][2] Механизмът и причините за тези процеси не са напълно изяснени и са предмет на продължаващи и днес изследвания.

ИсторияРедактиране

 
Нормално състояние на Тихия океан: екваториалните ветрове събират топлите води на запад, а студените води се издигат към повърхността край бреговете на Южна Америка
 
Ел Ниньо: топлите води се придвижват на изток, а липсата на издигане на студени води усилва затоплянето
 
Ла Ниня: топлите води се изместват на запад от обичайното си положение

Редуването на Ел Ниньо и Ла Ниня през между две и седем години е наблюдавано, макар и с малки амплитуди, поне през последните три века, но има данни за наличие на силни колебания през ранния холоцен, преди 10 хиляди години.[3] Неблагоприятните ефекти на Ел Ниньо засягат цивилизацията на инките[4] и може би довеждат до упадъка на моче и други ранни култури в Перу.[5] Някои изследвания свързват силна проява на Ел Ниньо през 1789 – 1793 година с лошите реколти в Европа, довели до Френската революция,[6] а подобен ефект през 1876 – 1877 година – с най-смъртоносния масов глад през 19 век.[7]

Самото наименование Ел Ниньо е регистрирано за пръв път през 1892 година, когато капитан Камило Карийо съобщава пред конгрес на географско дружество в Лима, че перуанските моряци наричат така топлото северно течение Ел Ниньо („момченцето“, „младенецът“), тъй като то е най-забележимо около Рождество Христово.

Явлението предизвиква силен интерес заради неговото въздействие върху добива на гуано и други дейности, свързани с биологичната производителност на океана. През 1893 година Чарлз Тод отбелязва, че сушите в Индия и Австралия съвпадат по време с Ел Ниньо. През 1895 година Песет и Егигурен забелязват връзка между явлението и наводненията. През 1924 година Гилбърт Уокър наблюдава свързаните с Ел Ниньо промени в атмосферното налягане в западната част на океана и въвежда понятието Южно колебание.

Силната проява на Ел Ниньо през 1982 – 1983 година предизвиква засилване на интереса към явлението в научните среди. През 1990 и 1994 година Ел Ниньо се проявява след необичайно кратък период.[8] Силният Ел Ниньо през 1998 година според някои оценки довежда до загиването на 16% от рифовите екосистеми в света, като временно повишава температурата на въздуха с 1,5 °C, в сравнение с обичайното за Ел Ниньо увеличение с 0,25 °C[9]

Значителни прояви на Ел Ниньо са регистрирани през 1790 – 1793, 1828, 1876 – 1878, 1891, 1925 – 1926, 1972 – 1973, 1982 – 1983 и 1997 – 1998 година.[10]

 

Хронология на появите на Ел Ниньо между 1900 и 2016 г.[11][12]

Основни характеристики на Ел Ниньо/Ла НиняРедактиране

Ел Ниньо е затоплянето на водата на повърхността в източноекваториалната част на Тихия океан, като това явление няма точен период – той варира между 2 до 7 години, като трае около 1 – 2 години.[13] Средният период е 5 години. Южните ветрове по западното крайбрежие на Южна Америка допринасят за появата на студена и богата на хранителни вещества вода, която издържа големи рибни стада. Малко преди края на всяка календарна година идва топло течение с тропическа и бедна на хранителни вещества вода, което измества студената вода на Перуанското течение.

Ефекти върху глобалния климатРедактиране

Ел Ниньо се отразява на глобалния климат и нарушава нормалните климатични модели, което може да доведе до силни бури на някои места и засушавания на други.[14][15]

Ефекти на топлата фаза (Ел Ниньо)Редактиране

Въздействието, което Ел Ниньо оказва върху времето, зависи от географското положение, сезона и отделния случай. Типично за зимите е да са по-топли от обикновено в северните щати от Средния запад в САЩ, докато в Централна и Южна Калифорния, както и в югоизточните щати, са по-топли от обичайното. Тихоокеанските северозападни щати, от друга страна, са по-сухи по време на Ел Ниньо.

Ефекти на студената фаза (Ла Ниня)Редактиране

За разлика от Ел Ниньо, по време на Ла Ниня[16] щатите в Средния запад са по-сухи от обикновено. Често Ел Ниньо се свързва със сухи и горещи лета в части на Южна Америка и Европа, въпреки че западното крайбрежие на Южна и Централна Америка могат да бъдат много по-топли от обичайното. Често има засушаване в Австралия и Африка.

Връзка с глобалното затоплянеРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Frequently Asked Questions about El Niño and La Niña. // Climate Prediction Center, National Centers for Environmental Prediction, 19 декември 2005. Посетен на 17 юли 2009. (на английски)
  2. ↑ Trenberth, K. E et al. Observations: Surface and Atmospheric Climate Change. // Solomon, S. (ed.) et al. Climate Change 2007: The Physical Science Basis. Contribution of Working Group I to the Fourth Assessment Report of the Intergovernmental Panel on Climate Change. Cambridge, UK, Cambridge University Press. p. 235 – 336. (на английски)
  3. ↑ Carrè, Matthieu et al. Strong El Niño events during the early Holocene: stable isotope evidence from Peruvian sea shells. // The Holocene 15 (1). 2005. DOI:10.1191/0959683605h1782rp. p. 42 – 47. (на английски)
  4. ↑ El Nino here to stay. // BBC News. Посетен на 1 май 2010. (на английски)
  5. ↑ Fagan, Brian. Floods, Famines and Emporers: El Niño and the Fate of Civilizations. Basic Books, 1999. ISBN 0-465-01120-9. p. 119 – 138. (на английски)
  6. ↑ Grove, Richard H. Global Impact of the 1789 – 93 El Niño. // Nature 393 (6683). 1998. DOI:10.1038/30636. p. 318 – 319. (на английски)
  7. ↑ Ó Gráda, Cormac. Famine: A Short History. // press.princeton.edu. Princeton University Press, 2009. Посетен на 11 декември 2011. (на английски)
  8. ↑ Trenberth, Kevin E et al. The 1990 – 1995 El Niño-Southern Oscillation Event: Longest on Record. // Geophysical Research Letters 23 (1). 1996. DOI:10.1029/95GL03602. p. 57 – 60. (на английски)
  9. ↑ Trenberth, K. E et al. Evolution of El Niño – Southern Oscillation and global atmospheric surface temperatures. // Journal of Geophysical Research 107 (D8). 2002. DOI:10.1029/2000JD000298. p. 4065. (на английски)
  10. ↑ Davis, Mike. Late Victorian Holocausts: El Niño Famines and the Making of the Third World. London, Verso, 2001. ISBN 1859847390. p. 271. (на английски)
  11. ↑ Historical El Niño/La Niña episodes (1950-present). // United States Climate Prediction Center, 4 ноември 2015. Посетен на 10 януари 2015.
  12. ↑ El Niño – Detailed Australian Analysis. // Australian Bureau of Meteorology. Посетен на 3 април 2016.
  13. ↑ Climate Prediction Center. ENSO FAQ: How often do El Niño and La Niña typically occur?. // National Centers for Environmental Prediction, 19 декември 2005. Посетен на 26 юли 2009.
  14. ↑ El Niño and La Niña. // New Zealand's National Institute of Water and Atmospheric Research. Архивиран от оригинала на 11 април 2016. Посетен на 11 април 2016.
  15. ↑ Emily Becker. How Much Do El Niño and La Niña Affect Our Weather? This fickle and influential climate pattern often gets blamed for extreme weather. A closer look at the most recent cycle shows that the truth is more subtle. // scientificamerican.com. Scientific American. Посетен на 4 октомври 2016.
  16. ↑ National Climatic Data Center. El Niño / Southern Oscillation (ENSO) June 2009. // National Oceanic and Atmospheric Administration, June 2009. Посетен на 26 юли 2009.

Вижте същоРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ел_Ниньо&oldid=9682041“.