Емануил Васкидович

български просветен деец

Емануил К. Васкидович е български възрожденски просветител, книжовник и общественик.

Емануил Васкидович
Εμμανουήλ Βασκίντοβιτς
български просветен деец
Роден
1795 г.
Починал
Учил вНационален колеж „Свети Сава“
Емануил Васкидович в Общомедия
„Старогръцка граматика“ от Васкидович, 1837

Биография редактиране

Роден е през 1795 година под името Емануил (Манолакис) Васкидис (на гръцки: Εμμανουήλ, Μανωλάκης Βασκίδης)[1][2] в град Мелник, който по това време има предимно гръцко население. Според съвременници, като Иван Селимински, и по-късни изследователи, като Боян Пенев, Васкидович има гръцки произход, докато други автори, като Михаил Арнаудов, оспорват това.[3] Учи в известното за времето си гръцко училище в родния си град и в гръцката гимназия на остров Хиос. По-късно завършва Княжеската (Бейската) академия „Свети Сава“ в Букурещ.

През 1815 година в Свищов основава първото елино-българско училище в българските земи, днешното СОУ „Алеко Константинов“, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през 1832 г. въвежда взаимоучителния метод за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до 1845 г., когато е уволнен под натиск на гръкоманската партия в града, и по-късно отново от 1854 до 1863 г. Между 1845 до 1854 г. учителства в Плевен, като основава там училище през 1850 година – днешната Гимназия с преподаване на чужди езици.

Васкидович подпомага Неофит Бозвели да състави и издаде Славеноболгарское детеводство в 1835 година. Автор е на 15 учебника и книги и на една граматика на старогръцкия език. В ръкопис са останали негови учебници, преводи на Фенелон и др. Развива и богата обществена дейност.[1]

Съчинения редактиране

 
„Детинско прибавление или Различни нравствени поучения и нравоучителни истории“, 1852. Експонат на Музея на Възраждането, Варна
 
„Кратка енциклопедия за децата“, 1857

Литература редактиране

  • Ванков, Никола. Славяноболгарское детоводство – оглавление и авторство. – Периодическо списание, № 68, 1907.
  • Кръстанов, Трендафил. Емануил Васкидович и развитието на новобългарската просвета. – Исторически преглед, 1975, № 2, с. 75 – 92.
  • Бойчева, Вера. Отпечатване на български книги в сръбски печатници през 1833 – 1859 г. (По документи от сръбските архиви). – Изв. НБКМ, Т. ХІV (ХХ), 1976.
  • Кръстанов, Трендафил. Емануил Васкидович (179501875) и участието му в българската църковно-национална борба. – Изв. на българското историческо дружество, кн. ХХХ, 1977, с. 71 – 97.
  • Кръстанов, Трендафил. Прескръбното оправдание на Емануил Васкидович. // Църковен вестник, 11.10.1986, № 27.
  • Гунев, Иван. Емануил Васкидович и неговото славянобългарско светско училище. София: ОФ, 1988.
  • Славяно-българското детеводство на Неофит Бозвели и Емануил Васкидович (По случай 160 години от издаването му и 200 години от раждането на Емануил аскидович). Съст. Ив. Ганчев. Свищов: Акад. изд. Д. А. Ценов, 1995.
  • Всеобщий кондик славеноболгарскаго училище Божественного Преображение. – НБКМ, БИА ІІ 7750.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. а б Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, том 2, 1978, стр. 610.
  2. Βασκίδης, Εμμανουήλ. Παιδαγωγική γραμματική : πρακτική της παλαιάς ελληνικής γλώσσηςερανισθείσα μεν εκ των πολλών κατά τε το ευσύνοπτον και εύληπτον. Εν Στεφανουπόλει, Εν τω τυπογραφείω του Ιωάννου Gott, 1837.
  3. Даскалов, Румен. Българо-гръцки преплитания // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики. София, Издателство на Нов български университет, 2013. ISBN 978-954-535-793-0. с. 188.