Емел Емин
Емел Емин (на кримскотатарски: Emel Emin) е родена в Румъния кримска татарка поетеса, преводачка, тюрколожка и учителка.[1][2] [3][4][5] [6][7] [8] [9] Тя пише книгите си на турски език. Макар че повечето от поезията ѝ да е в свободни стихове, понякога използва силабическо стихосложение и е почитателка на арабското тип стихосложение Аруд. Освен това публикува и традиционни форми на поезия като газал и рубаят.[5][7] Член е на Съюза на румънските писатели и на Турската лингвистична асоциация[6] в Турция.
| Емел Емин Emel Emin | |
| поет, тюрколог | |
| Родена |
12 декември 1938 г.
|
|---|---|
| Религия | ислям |
| Националност | кримска татарка |
| Учила в | Софийски университет |
Биография редактиране
Емел е родена на 12 декември 1938 г. в тогавашния Базарджик, Кралство Румъния, днес Добрич в България. Първите си години прекарва в Румъния, а след предаването на Южна Добруджа на България през 1940 г. заживява в Блгария. Завършва педагогическа гимназия в София, а през 1960 г. завършва филология в Софийския университет, специализирайки ориенталски изследвания. Работи като учителка по турски език в Добрич и Белоградец, област Варна.[5][6]
През 1967 г. се омъжва за Атила в Румъния и се премества да живее в Констанца. Тя е една от първите учителки по турски език в Румъния. От 1972 г. преподава в педагогическата гимназия в Констанца. От 1991 г. е лектор по турска литература във Факултета по писма и в колежа за учители на Университета Овидиус в Констанца.[5][6]
Публикува във вестници и списания катоRenkler (Букурещ), Türk Dili (Анкара), Turnalar (Измир), IIS (Призрен), Kado (Яш), Karadeniz (Констанца), Hakses (Констанца), Emel (Констанца).[6]
Колекция от нейните стихове е публикувана в Румъния и Турция и включва Umut,[1] Arzu,[2] Hanımeli,[3] Divan esintisi[4]
Източници редактиране
- ↑ а б Emel, Emin. Umut. Kırklareli, Elmaz, 1995. (на турски)
- ↑ а б Emel, Emin. Arzu: Şiirler. Bucharest, Kriterion, 1997. ISBN 9789732604878. (на турски)
- ↑ а б Emel, Emin. Hanımeli: şiirler. Bucharest, Kriterion, 2003. ISBN 9789732606407. (на турски)
- ↑ а б Emel, Emin. Divan esintisi:Gazel ve dörtlükler. Constanta, Golden, 2007. ISBN 9789738833548. (на турски)
- ↑ а б в г Emin, Emel. Adierea vântului din evul mediu // Kado 1 (2). October 2012. с. 189 – 190. Посетен на 14 август 2014. (на румънски)
- ↑ а б в г д USR, Filiala Dobrogea. Emel Emin // Writers' Association of Romania. Архивиран от оригинала на 2016-03-20. Посетен на 14 август 2014. (на румънски)
- ↑ а б Chelaru, Marius. Convorbire cu Emin Emel // Poezia. Summer 2011. Посетен на 14 август 2014. (на румънски)
- ↑ Önal, Mehmet Naci. Romanya Türklerinin Günümüz Edebiyatı // Türk Dünyası Dil ve Edebiyat Dergisi 1997 (4). Türk Dil Kurumu, 1997. с. 15 – 39. Посетен на 15 август 2014. (на турски)
- ↑ Yunus Emre, Köstence Türk Kültür Merkezi. Köstence’de „Boyanın Suyla Dansı“ Sergilendi // Köstence Yunus Emre Türk Kültür Merkezi, 5 ноември 2012. Посетен на 14 август 2014. (на турски)
Външни препратки редактиране
- Anghel, Simona. Eveniment în memoria gânditorului turc Mevlana // Cuget Liber, 13 декември 2012. Посетен на 14 август 2014. (на румънски)
- Oprea, Maria. Cafeneaua literara Cetatenie europeana si dialog intercultural // ALAR. Asociatia Liga Albanezilor din Romania. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 14 август 2014. (на румънски)
- Anayurt, Gazetesi. Prf. Dr. Emel Emin // anayurtgazetesi.com. Anayurt. Архивиран от оригинала на 14 август 2014. Посетен на 14 август 2014. (на турски)
- Yunus Emre, Enstitüsü. Köstence’de Mihai Eminescu Anıldı // yee.org.tr. YEE. Архивиран от оригинала на 2014-08-14. Посетен на 14 август 2014. (на турски)
- Bozkurt, Giray Saynur. Geçmişten Günümüze Romanya’da Türk Varlığı // Karadeniz Araştırmaları 5 (17). Spring 2008. с. 12. Посетен на 14 август 2014. (на турски)
- Hayrullah, Pervin. Türk azınlığın insan ve aydınlık hakları ihlal ediliyor // birlikgazetesi.info, 12 юни 2010. Посетен на 14 август 2014. (на турски)