Отваря главното меню

Проф. д-р Емил Пейчев Боев е български филолог-тюрколог[1].

Емил Боев
български филолог

Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Филология
Емил Боев в Общомедия
Паметна плоча пред дома на проф. Емил Боев

Биография и творчествоРедактиране

Роден е на 7 юли 1932 г. във варненското село Белоградец, община Ветрино.

След завършването на средното си образование започва работа като преподавател по български, руски и френски език в основно училище в Шуменска област. През 1956 г. се дипломира от Софийския университет „Климент Охридски“ със специалност „Турска филология“ и продължава да работи като учител в Кърджали до 1958 г.

След това в рамките на няколко месеца е преподавател по турски език във Висшето военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново. През 1960 г. започва преподавателската си дейност в Софийския университет „Климент Охридски“, която продължва до пенсионирането си през 2000 г. Избран е за доцент с хабилитационен труд „Изследвания и материали по татарска диалектология в България“ (1973), получава научното звание професор с изследване, озаглавено „Татарските говори в България. Класификация на татарските говори“ (1991).

От 1979 г. е ръководител на Катедрата по източни езици на Факултета по класически и нови филологии до нейното преобразуване в Център по източни езици и култури през 1985 г., на който е основател и първи директор в продължение на дълги години. В периода 1976–1982 г. е заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии (тогава Факултет по западни филологии).

Почива в София на 13 януари 2013 г.

Научни постиженияРедактиране

Научните публикации на Емил Боев включват изследвания върху проблемите на ориенталистиката, алтаистиката, прабългаристиката и куманологията, тюркско-българските езикови контакти, сравнителната граматика на тюркските езици, фонетиката и лексикологията на тюркските езици, практическата и теоретичната граматика на съвременния турски книжовен език, тюркска диалектология, етнология и етнолингвистика. Проф. Боев преподава практически турски език, казахски език и кримскотатарски език. Чете лекции в посочените вече направления на студенти в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а също така и в Казахския държавен университет (Алма-Ата), в Института по изтокознание на Руската академия на науките (тогава АН на СССР), в университета „Ал-Азхар“ (Кайро) и др. В рамките на 25 години (1961–1986 г.) организира ежегодно експедиции в различните райони на страната за теренно изучаване на турските говори и диалекти по българските земи.

Научните си постижения Емил Боев представя като доклади и съобщения в рамките на международни форуми (конференции и конгреси) или в специализираната научна периодика в страната и чужбина (Турция, Франция, Казахстан, Украйна и др.) Той е и автор, съавтор, съставител, редактор на учебници по турски език (за средния курс на обучение на носители на езика и като чужд език за студенти), както и на учебници по български език за турци.

Проф. Емил Боев получава званието „доктор хонорис кауза“ на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, където е сред основателите на специалност „Турска филология“. За особено значимите му заслуги за развитието на българската наука и култура проф. Емил Боев е награден през 2010 г. с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен.

По повод 3-годишнната от кончината на проф. Емил Боев негов признателен студент поставя пред дома му паметна плоча.

БиблиографияРедактиране

  • Български език. Учебник за турското население. Ч. I.
  • Програма за събиране на материали за малък атлас на турските диалекти в България.
  • Български език. Учебник за турското население. Ч. II.
  • Текстове по турски език
  • Тюркские языки и наречия в современной Болгарии
  • [Редактор] Списък на транскрибираните географски имена от Република Турция
  • Един завет – не забравяй корена си!
  • Из миналото на Търговищкия край.
  • Език на нашите деди. За произхода на турските говори на българите.
  • Нашите сънародници гагаузите. София: Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ЦИЕК, Някои български топоними от алтайски произход.
  • Сборник с текстове по турски език за II курс – тюркология.
  • Не заблудата, а лъжата за гагаузите. Тюркологията като наука и обществена практика.
  • Етнолингвистичната ситуация в Северното и Западното Причерноморие през първата половина на ХIХ век.
  • Западното Причерноморие през първата половина на ХIХ век.
  • Междубългарски наименования, прозвища и прякори.
  • Сургучите – реалност и приумици. В: В света на човека: Сборник в чест на проф. Иваничка Георгиева: Т. 1. Названията на гоните от животинския цикъл у татарите в България. Методически и методологически проблеми при изследването
  • на езика на гагаузите от Северното Причерноморие.
  • Татарските говори в България.

ИзточнициРедактиране

  1. Йорданова, М. Професор Емил Боев на 80 години. – сп. Чуждоезиково обучение, кн. 5, 2012, с. 488-496