Ветрино (община)
Община Ветрино се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.
| Община Ветрино | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Варна |
| Площ | 292.33 km² |
| Население | 5 325 души |
| Адм. център | Ветрино |
| Брой селища | 10 |
| Сайт | vetrino.bg |
| Управление | |
| Кмет | Димитър Димитров (ГЕРБ; 2011) |
| Общ. съвет | 13 съветници
|
.png) | |
| Община Ветрино в Общомедия | |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината попада в западната част на област Варна. С площта си от 292,333 km2 заема 7-о място сред 12-те общини на областта, което съставлява 7,64% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на североизток – община Вълчи дол;
- на изток – община Суворово;
- на югоизток – община Девня;
- на юг – община Провадия;
- на югозапад – община Каспичан от област Шумен;
- на запад – община Нови пазар от област Шумен.
Релеф, води
редактиранеРелефът на общината е предимно хълмист. В северната част се простират крайните югоизточни разклонения на Лудогорското плато с максимална височина връх Коруколак (355 m), разположен северозападно от село Доброплодно. В западната част, по границата с община Нови пазар от област Шумен, западно от селата Белоградец и Ягнило попадат източните склонове на платото Стана с височина от 441 m, разположена на 3,3 km западно от последното. В най-югозападната част, западно от село Невша се издига изолираното възвишение Сараите с височина до 362 m. Останалата източна и югоизточна част е по-слабо хълмиста и значително по-ниска, като най-ниската точка е в коритото на Провадийска река – 58 m н.в.
Близо 80% от територията на общината попада във водосборния басейн на Провадийска река, която протича в най-югозападната ѝ част по границата с община Каспичан и община Провадия. От север на юг през средата на общината протича левият ѝ приток – река Златина. Най-северната част на общината, землището на село Доброплодно, се отнася към Дунавския водосборен басейн, като тук протича част от най-горното течение на река Карамандере, ляв приток на Суха река.
На територията на общината има изградени няколко по-големи микроязовира, най-голям от които е язовир „Доброплодно“ на река Карамандере, водите на които се използват основно за напояване на земеделските земи.
Населени места
редактиранеОбщината се състои от 10 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
| Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
| Белоградец | 1055 | 51,950 | Тюрк Арнавудлар | Момчилово | 152 | 10,715 | Есетли, Еседлю, Татароолу |
| Ветрино | 911 | 50,248 | Яссъдепе | Невша | 388 | 47,975 | Нефуша, Негевше, Неговше |
| Габърница | 95 | 7,756 | Ахъркьой | Неофит Рилски | 781 | 33,935 | Кутлу Бей, Хаджъ Евхад, Хаджъ Ахад |
| Доброплодно | 596 | 35,307 | Иляс Факих | Средно село | 49 | 7,341 | Ортакьой |
| Млада гвардия | 278 | 25,334 | Бейлии, Князево, Карие-и Бейлю Али Юрду | Ягнило | 203 | 21,772 | Яйлакьой, Беш Пънаръ |
| ОБЩО | 4508 | 292,333 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- МЗ № 2820/14 август 1934 г. – преименува с. Ясъ тепе на с. Ветрино;
- – преименува с. Ахър кьой на с. Габърница;
- – преименува с. Елес факъ на с. Доброплодно;
- – преименува с. Бейлии на с. Князево;
- – преименува с. Есетлии на с. Момчилово;
- – преименува с. Кутлу бей на с. Неофит Рилски;
- – преименува с. Орта кьой на с. Средно село;
- – преименува с. Яйла на с. Ягнило;
- МЗ № 3072/11 септември 1934 г. – преименува с. Тюрк арнаутлар на с. Белоградец;
- Указ № 360/обн. 2 август 1950 г. – преименува с. Князево на с. Млада гвардия;
- Указ № 385/обн. ДВ бр. 98/4 ноември 1996 г. – отделя селата Венчан, Златина, Петров дол и Староселец и техните землища от община Ветрино и ги присъединява към община Провадия.
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
| Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
| Общо | 5415 | 3457 | 972 | 144 | 55 | 39 | 748 | 100,00 | 63,84 | 17,95 | 2,65 | 1,01 | 0,72 | 13,81 |
| Белоградец | 1263 | 276 | 673 | 19 | 26 | 3 | 266 | Белоградец | 21,85 | 53,28 | 1,50 | 2,05 | 0,23 | 21,06 |
| Ветрино | 1062 | 878 | 12 | 4 | 163 | Ветрино | 82,67 | 1,12 | 0,37 | 15,34 | ||||
| Габърница | 106 | 97 | 8 | 0 | 0 | Габърница | 91,50 | 7,54 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Доброплодно | 854 | 384 | 250 | 53 | 3 | 4 | 160 | Доброплодно | 44,96 | 29,27 | 6,20 | 0,35 | 0,46 | 18,73 |
| Млада гвардия | 342 | 332 | 0 | 4 | 5 | Млада гвардия | 97,07 | 0,00 | 1,16 | 1,46 | ||||
| Момчилово | 195 | 182 | 0 | 11 | Момчилово | 93,33 | 0,00 | 5,64 | ||||||
| Невша | 501 | 380 | 9 | 55 | 6 | 31 | 20 | Невша | 75,84 | 1,79 | 10,97 | 1,19 | 6,18 | 3,99 |
| Неофит Рилски | 785 | 727 | 6 | 0 | 4 | 0 | 48 | Неофит Рилски | 92,61 | 0,76 | 0,00 | 0,50 | 0,00 | 6,11 |
| Средно село | 53 | 35 | 0 | 0 | 17 | Средно село | 66,03 | 0,00 | 0,00 | 32,07 | ||||
| Ягнило | 254 | 166 | 13 | 13 | 4 | 0 | 58 | Ягнило | 65,35 | 5,11 | 5,11 | 1,57 | 0,00 | 22,83 |
Вероизповедания
редактиранеЧисленост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 5415 | 100,00 |
| Православие | 2519 | 46,51 |
| Католицизъм | 10 | 0,18 |
| Протестантство | 13 | 0,24 |
| Ислям | 803 | 14,82 |
| Друго | 4 | 0,07 |
| Нямат | 122 | 2,25 |
| Не се самоопределят | 207 | 3,82 |
| Непоказано | 1737 | 32,07 |
Транспорт
редактиранеВ най-югозападната част на общината, по долината на Провадийска река, преминава участък от 8,3 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна.
През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 67,1 km:
- два участъка от автомагистрала „Хемус“ с обща дължина 10 km (от km 369,1 до km 375 и от km 389,8 до km 393,7);
- участък от 22,3 km от Републикански път I-2 (от km 146,4 до km 168,7);
- началният участък от 6,9 km от Републикански път III-207 (от km 0 до km 6,9);
- началният участък от 4,1 km от Републикански път III-208 (от km 0 до km 4,1);
- последният участък от 5,7 km от Републикански път III-2901 (от km 26,9 до km 32,6).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-31. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-32. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)
Външни препратки
редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно община Ветрино- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
