Емил Джаков
Емил Стефанов Джаков е български физик, работил в областта на електрониката.
| Емил Джаков | |
| български физик | |
 Е. Джаков (прав, в средата) заедно с А. Шелудко, Д. Тотоманов, Ст. Христов, Р. Каишев, Цв. Мутафчиев, Г. Наджаков, И. Странски, Д. Иванов през 1970 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 15 септември 1978 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Работил в | Софийски университет Институт по електроника към БАН |
| Семейство | |
| Баща | Стефан Джаков |
| Майка | Олга Джакова |
| Братя/сестри | Крум Джаков, Борислав Джаков, Иван Джаков |
| Деца | Асен Джаков |
| Уебсайт | www1.issp.bas.bg/museum/ed01-page1.html |
Биография
редактиранеЕмил Джаков е роден на 15 март (2 март стар стил) 1908 година в Свищов в семейството на архитект Стефан Джаков, което по-късно се премества в Пловдив.[1] Има трима братя – първият български радиолюбител Иван Джаков и художника Крум Джаков и Борислав Джаков.
Емил Джаков завършва гимназия в Пловдив, а през 1931 година – физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където започва да подготвя докторантура.[2]
От 1933 година Джаков е асистент, от 1939 година – доцент, от 1942 година извънреден, а от 1945 година – редовен професор в Софийския университет, където преподава техническа физика, опитна физика, основи на електротехниката и радиотехника. От 1945 до 1967 година оглавява катедрата по техническа механика.[3]
През 1948 година Емил Джаков става член-кореспондент на БАН, а от 1952 година оглавява секцията по физическа и приложна електроника във Физическия институт към БАН. През 1963 година секцията е отделена в самостоятелен Институт по електроника и той остава негов директор до смъртта си. През 1959 – 1961 година е и заместник директор на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. От 1967 година е академик, член на БАН[4]. Има двама сина – Боян и Асен. Боян Джаков също е физик.
Емил Джаков умира на 15 септември 1978 година.[5]
Награди
редактиране- Орден „За гражданска заслуга“ ІV степен (1945)
- Лауреат на Димитровска награда ІІ степен (1952)
- Орден „Кирил и Методий“ І степен (1958, 1963)
- Орден „Червено знаме на труда“ (1959)
- Орден „Народна република България“ ІІ степен (1968); І степен (1978)
- Заслужил деятел на науката (1972)
- Златен орден за заслуги към Полската народна република
- Заслужил метролог.
Бележки
редактиране- ↑ М. Борисов, „Академик Емил С. Джаков (1908 – 1978). По случай 80 години от рождението му“, Физико-математическо списание (1988) кн.3, с. 215 – 216
- ↑ ЕМИЛ ДЖАКОВ // Музей по история на физическите науки в България. Посетен на 10 декември 2019.
- ↑ 100 година БАН (1869 – 1969), София, БАН (1969) с. 194 – 196
- ↑ В. Кънев, Емил Стефанов Джаков (1908 – 1978), Бележити български физици, Народна просвета, София, 1981, с. 121 – 128
- ↑ Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, АИ М. Дринов, София (2008) с. 192