Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Детство и образованиеРедактиране

 
Емил Табаков дирижира оркестъра на Българското национално радио през сезон 2009 – 2010 г.

Емил Табаков е роден на 21 август 1947 г. в град Русе, България. Завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в град София със специалностите дирижиране при проф. Влади Симеонов, контрабас при проф. Тодор Тошев и композиция при проф. Марин Големинов. Победител е на конкурса по дирижиране Николай Малко в Копенхаген през 1977 г.

Професионална кариераРедактиране

Бил е диригент на Русенската Филхармония, Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, Софийската и Белградската филхармония, Симфоничния оркестър в „Билкент – Анкара“ и Симфоничния оркестър на Българско национално радио.

ТворчествоРедактиране

Произведенията на Табаков включват осем симфонии;

  • Концерт за оркестър, Реквием за солисти хор и оркестър
  • Концерт за цигулка, вибрафон, маримба, камбани и смесен хор
  • Концерт за две флейти и оркестър, Концерт за пиано и оркестър
  • Концерт за виолончело и оркестър и др.

Музиката на Табаков е изпълявана в България, Германия, Португалия, САЩ, Япония, Финландия, Франция, Австрия, Мексико, Русия, Турция и др.

Обществена дейност (1976 – настояще)Редактиране

В периода 1976 – 1979 г. работи като диригент на Русенската филхармония, през периода 1979 – 1988 г. заема поста музикален директор и диригент на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“. След това през 1985 г. назначен за диригент, през 1987 г. за главен диригент, в периода 1988 – 2000 г. е музикален директор и главен диригент на Софийската филхармония, а от 1994 г. до 1999 г. и музикален директор и главен диригент на Белградската филхармония. През 1997 г. е министър на културата на България в служебното правителство на Стефан Софиянски.[2]

От 2008 г. до 2014 г. е директор на Дирекция „Музика“ в БНР и главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР.[3] Член е на Съюза на българските композитори.

Табаков композира главно за големи ансамбли, включително симфонии и инструментални концерти. Негови творби са записани и са достъпни за медиите.[4]

КомпозицииРедактиране

Симфоничен оркестърРедактиране

  • Концерт за контрабас и оркестър (1975)
  • Концерт за ударни инструменти (1976)
  • „Звездна музика“ (1978) за симфоничен оркестър
  • Симфония № 1 (1981)
  • Симфония № 2 (1984)
  • Концертна пиеса за симфоничен оркестър (1985)
  • Концертна пиеса за тромпет и струнен оркестър (1985)
  • Симфония № 3 (1988)
  • „Ad Infinitum“ – за симфоничен оркестър (1989)
  • Концерт за оркестър (1995)
  • Симфония № 4 (1997)
  • Симфония № 5 (2000)
  • Концерт за две флейти и оркестър (2000)
  • Симфония № 6 (2001)
  • Концерт за пиано и оркестър (2003)
  • Симфония № 7 (2005)
  • Концерт за виолочело и оркестър (2006)
  • Концерт за виола и оркестър (2007)
  • Симфония № 8 (2009)
  • Симфония № 9 (2015; премиера на 18 март 2018 в Зала „България“)
  • Симфония № 10 (2019; премиера на 14 март 2019 в Зала „България“)

Вокално симфоничниРедактиране

  • Кантата „Търновград Велики – 1393“ (1976)
  • Реквием за 4 солисти, хор и оркестър (1994)

БележкиРедактиране

  1. Биография на Емил Табаков – www.emiltabakov.com
  2. Emil Tabakov. Union of the Bulgarian Composers. Посетен на 13 февруари 2014.
  3. Emil Tabakov (Conductor). Bach Cantatas Website. Посетен на 13 февруари 2014 г..
  4. авт. Soames, Nicholas. The Story Of Naxos: The extraordinary story of the independent record label. 2012 г..