Отваря главното меню
Тодор Тошев
български офицер
Роден: 23 декември 1899 г.
Починал: 9 септември 1976 г. (76 г.)

Тодор Стефанов Тошев е български офицер, генерал-лейтенант. Участник в т.нар. Отечествен фронт по време на Втората световна война. Член на главния щаб на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Участва във Войната срещу Германия (1944 – 1945).

БиографияРедактиране

Тодор Тошев е роден през 1899 година. Син е на генерала от пехотата Стефан Тошев. През 1922 г. завършва с 41-ви випуск на Военното на Негово Величество училище.[1] Служи в части на Българската армия. През 1930 г. завършва Военната академия.[1] Член на Политическия кръг Звено. Като млад офицер участва в Преврата на 19 май 1934 г. Военно звание майор. Уволнен от армията през 1936 година като републиканец.

Участва в съпротивата срещу нацистка Германия по време на Втората световна война. Член на главния щаб на НОВА като военен представител на Политическия кръг Звено. Участва активно в завземането на властта от Отечествения фронт. Заедно с капитан Петър Илиев и Петър Вранчев овладяват Военното министерство през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г.[2]

Повишен е във военно звание генерал-майор (1944). Командир на Първа пехотна софийска дивизия и на III Армейски корпус във войната срещу Германия (1944 – 1945). Тодор Тошев е част от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.[3]

След войната продължава службата в Българската армия. Заради декларираното неутрално поведение в политическите борби е арестуван през 1949 година. Въдворен е в лагера Белене. Освободен и реабилитиран през 1953 година. Повишен в звание генерал-лейтенант.

През 1961 година семейството на генерал-лейтенант Тошев заминава за ГДР по повод работата на съпругата му Дафина Еремиева като лекар. През 1967 г. преминават в Западен Берлин (ФРГ). Установяват се в гр. Лимбур. Тук генерал-лейтенант Тошев умира на 9 септември 1976 година. Прахът му е върнат в България с почести.

Военни званияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив, 200, Централен държавен архив, с. 424
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 37, 99
  3. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 680.