Ендемитите са биологични видове, разпространението на които (ареалът) се ограничава върху определен район – географска област, планина, водоем и т.н, а също така и държава или друга административна единица. Най-богати на ендемични видове са океанските острови (Мадагаскар, Галапагоски о-ви, Канарски о-ви, о-в Света Елена и др.). Видове, на които по-голяма част от популацията се среща на дадена територия, но има и малка част извън тази територия се наричат субендемити. Космополитите, от друга страна, са видове разпространени из цялата Земя.

Карпатоската жаба (Pelophylax cerigensis) е ендемит на Гърция

Биологичното понятие за означаване на екологичното състояние на ендемитните видове се нарича ендемизъм.

Съответно за България съществуват:

  • балкански ендемити – растения или животни, срещащи се единствено на Балканския полуостров;
  • български ендемити – растения или животни, срещащи се единствено в България, напр. Elachista slivenica;
  • локални ендемити – видове с много ограничено разпространение; например родопски ендемит – когато съответният вид се среща само в Родопите, рилски ендемит – вид, разпространен само в Рила, и т.н.

В хронологичен аспект, ендемитите биват:

  • палеоендемити – останки от някога живели организми върху определен, ограничен район;
  • неоендемити – видове с ограничено разпространение, за които се смята, че са възникнали скоро.

Заплаха за ендемитите

редактиране

Някои основни заплахи за тези специални екосистеми са:

Източници

редактиране

Христова, Даниела и др. Растителните ендемити и реликти – важна част от биоразнообразието на България (pdf) // НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ 54 (1.2). 2015. Посетен на 21-06-2020.

Вижте също

редактиране