Американски енот

вид бозайник
(пренасочване от Енот)

Американският енот, нарича се още енот, миеща мечка (на латински: Procyon lotor) е средноголям бозайник, разпространен в Северна Америка. След интродукции в средата на 20 век ареалът му се разширил в Европа, Кавказ и Япония. Оригиналният му хабитат са широколистни и смесени гори, но може лесно да се адаптира в планински условия, крайбрежия и дори градски региони, където може да лови вредители.[2]

Американски енот
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
клон:Еутерии (Eutheria)
клон:Scrotifera
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Енотови (Procyonidae)
род:Еноти (Procyon)
вид:Американски енот (P. lotor)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Американски енот в Общомедия
[ редактиране ]

Описание редактиране

С дължина на тялото 41 – 72 cm и тегло 3,6 – 9 кг, енотът е най-големият представител на семейство енотови. Гъстият му подкосъм, който служи за изолация при студено време, заема почти 90% от сивата му козина. Двете най-интересни приспособления на енота са неговите свръхчувствителни лапи и лицева маска. Тези приспособления имат място в митологията на индианските племена. Проучвания показват, че енотите могат да запомнят неща в период до три години. Принадлежат към групата на всеядните и са обикновено нощни животни. Храната им се състои от 40% безгръбначни, 33% растения и 27% гръбначни.

Енотите имат специфично социално поведение. Особено специфична черта при тях е внезапното нападение срещу врага. Женските живеят заедно в своя собствена територия, докато мъжките живеят на групи до по четирима, за да пазят позициите си от нашественици по време на размножителния период. Територията е между 0,03 km² за женските в градовете до 49,5 km² за мъжките в прериите. След бременност около 65 дни, женският енот ражда между 2 и 5 малки през пролетта. Тези малки се изоставят от майката през есента. Докато пленени еноти са живели над 20 години, в естествената си среда те живеят средно 1,8 – 3,1 години. Ловът и контрабандата са двете най-чести причини за смъртта им.

Източници редактиране

  1. Procyon lotor (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Timm, R., Cuarón, A.D., Reid, F. & Helgen, K. Procyon lotor // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 22 март 2009. (на английски) Database entry includes a brief justification of why this species is of least concern

Външни препратки редактиране

 
В Уикиречник ще откриете значение, етимология и преводи на американски енот