Отваря главното меню
История на Османската империя
Образуване на Османската империя
Османски бейлик
Османско междуцарствие
Zonaro GatesofConst.jpg Падане на Константинопол (1453)
Териториално разширение на Османската империя
Женски султанат
Епоха Кьопрюлю
Стагнация на Османската империя
Епоха Кьопрюлю
Епоха на лалетата
Кърджалийско време
Упадък на Османската империя
Кърджалийско време
Реформи на Махмуд II
Танзимат
Първа конституционна епоха
Разпадане на Османската империя
Втора конституционна епоха + Младотурска революция
Османската империя в Първата световна война
Разделяне на Османската империя
Тематични
Turkisch-day-in-Berlin.jpg Еничарски корпус
Ликвидиране на еничарския корпус
Pax Ottomana + Османистика
Jean-Baptiste van Mour 004.jpg Османско право
Харем-и Хумаюн
Реформи на Махмуд II
Фонтанът на Ахмед III е класически пример за архитектурата на епохата на лалетата.

Епохата на лалетата (на турски: Lâle Devri; на османски турски: لاله دورى) е период в историята на Османската империя (21 юли 1718 – 28 септември 1730) получил името си заради модата за отглеждане на лалета, която е пренесена от Нидерландия. През този краткотраен период в османската столица са селектирани 839 вида лалета по пренесени холандски луковици.

Началото на този период се слага след Пожаревския договор, а края му е белязан от въстанието на Патрона Халил. [1]

Тази епоха се характеризира с началото на общоевропейското Просвещение, а в Османската империя се регистрира засилен интерес и приобщаване към достиженията в областите на науката, културата, икономиката и архитектурата на Европа, включително и сред улемата.

При управлението на султан Ахмед III и Великия везир Невшехирли Дамат Ибрахим паша, Османската империя започва да провежда политика на културни реформи. Отваря посолства в големите европейски градове – Париж, Лондон, Виена и Москва, което води до развитието на картографията и интерес към книги и преса на френски, английски, немски и руски език. В Константинопол са преведени редица произведения на европейски автори по история, география, астрономия. [2]

По ред причини книгопечатането в Османската империя не се развива до тази епоха. Саид ефенди и Ибрахим Мютеферик (секей) отварят първата османска печатница в която през 1719 и 1724 г. са отпечатани карти на Мраморно и Черно море, предоставени от великия везир. Развитието на типографията е възпрепятствано до този момент обаче от използваната арабска азбука, като това препятствие е успешно преодоляно благодарение на техническа помощ от посолството на Франция.

През тази епоха градоустройството и градинарството бележат рязък тласък в развитието си. В Константинопол се строят много нови обществени сгради, както и вили за везирите и османския управляващ елит. В покрайнините на столицата никнат нови паркове и градини с мраморни басейни и фонтани. Построен е новият дворец Топкапъ за султана – по пригодените и ревизирани проекти на дворците във Версай и Фонтенбло. [3]

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране