Ериниите (на старогръцки: Ερινύες) в древногръцката митология са богини на отмъщението.

Еринии
древногръцки богини на отмъщението
Семейство
БащаКронос
Еринии в Общомедия

Броят им първоначално не е определен – Омир говори ту за една, ту за няколко еринии.[1] Еврипид първи ги определя като три – Алекто, Тисифона и Мегера.

Родени са от кръвта на скопения Уран. За древния им произход говори и друг мит, според който са родени от съюза на Никта и Ереб. Изобразявани са като отвратителни старици със змии в косите и бичове или факли в ръцете. От устата им се вие дълъг език и капе кръв. Гласовете им напомняли рев на животно и кучи лай. Ходели в черни дрехи с аленочервени пояси. Обитавали подземното царство.

Преломен момент в разбирането за ролята на ериниите е мита на Орест, описан в „Евмениди“ на Есхил. Там те преследват Орест за убийството на майка му. После в съда в ареопага, където спорят с Атина и Афродита, които защитават Орест, се примиряват с новите богове, след което получават името евмениди (на гръцки: Ευμενίδες– милостиви, благосклонни). Така сменят злобната си същност и от еринии (безумни) хтонични божества, пазещи правата на мъртвите, стават покровителки на законността. По-късно ги наричат семни („достопочтенни“) и понти („могъщи“).

В древноримската митология съответстват на фуриите.

„Разкаянието на Орест“, където е обграден от еринии, худ. Уилям Адолф Бугеро, 1862 г.

Вижте също редактиране

Източници редактиране