Уикипедия

Уилям Адолф Бугеро

френски живописец

Уиля̀м Адо̀лф Бугеро̀ (на френски: William-Adolphe Bouguereau, 30 ноември 1825 – 19 август 1905) е френски живописец, представител на академизма и реализма. Бугеро е предан традиционалист, чиито реалистични картини, често примесени с митологическа тематика, са модерна интерпретация на класиката със силен акцент върху красотата на женското тяло. Макар че създава идеализиран свят, неговото изкуство, близко по реализъм до снимка, е най-известно сред богатата класа. Бугеро е много прочут в своето време, но днес неговите картини и техника на рисуване не получават голямо внимание, в сравнение с известността на импресионистите.

Уилям Адолф Бугеро
William-Adolphe Bouguereau
френски живописец
Portrait of William-Adolphe Bouguereau.jpg
1895 г.; 10 септември 2021 г.
Роден
Починал
19 август 1905 г. (79 г.)
Ла Рошел, Франция
ПогребанМонпарнаско гробище, Париж, Франция
Кариера в изкуството
Стилакадемизъм, реализъм
Жанрпортрет[1]
НаправлениеАкадемично рисуване[2]
Известни творбиРаждането на Венера, Сама в света, Плетящото момиче, Нимфи и сатир, Купидон, Вечерно настроение
ПодписWilliam-Adolphe Boguereau (1825-1905) signature on Pieta (1876).svg
Уилям Адолф Бугеро в Общомедия

Живот и кариераРедактиране

Уилям Адолф Бугеро е роден в Ла Рошел, Франция на 30 ноември 1825 г. в семейство на търговци на вино и зехтин. В началото изглежда, че съдбата е предопределила да Уилям да се включи в семейния бизнес, но тогава се намесва чичо му Южен, който го обучава на класически и библейски дисциплини и успява да го изпрати във висше училище. Бугеро показва артистичен талант още от малък. Клиент убеждава баща му да го изпрати в Училището по изящни изкуства в Бордо, където Уилям печели първа награда за фигуративно рисуване за своята картина на Свети Рох. За да спечели допълнителни пари, Уилям изрисува етикети за мармалад и конфитюр[3].

Благодарение на съдействието на чичо си Бугеро получава комисиона за рисуването на портрети на енориаши и когато леля му удвоява сумата, която е спечелил, Уилям заминава за Париж, за да стане ученик в Училището по изящни изкуства[3]. За да усъвършенства своите умения, Бугеро се включва и в часовете по анатомични дисекции и изучава исторически носии и археология. Приет е в студиото на Франсоа Едуар Пико, където учи рисуване в академичен стил. Академичното рисуване поставя на историческите и митологични обекти най-висок статус. През 1850 година Бугеро печели Римска премия със своята творба „Зенобия, намерена от овчари на бреговете на Араксес“[4]. Неговата награда е престой във вила Медичи в Рим, Италия, където в допълнение към официалните уроци той може да изучава от първа ръка ренесансовите творци и техните най-велики картини.

Бугеро, изцяло следвайки традиционния академичен стил, показва творбите си на годишните изложби в Париж през целия си живот.

 
Детайл от една от най-известните творби на Бугеро – Раждането на Венера – богинята на красотата и любовта, родена от морската пяна

Критик казва за ранните творби на Бугеро:

„ Бугеро има природен инстинкт и знание за контур. Евритмията на човешкото тяло поглъща вниманието му и, спомняйки си щастливите резултати, които древните майстори и художниците от шестнадесети век са постигнали, човек може само да поздрави мосю Бугеро за опитите му да следва техните стъпки... Рафаело е бил вдъхновен от древността и никой не го е обвинявал, че не е оригинален[5]. “

Рафаело Санцио е любимия художник на Бугеро и той приема тази критика за висок комплимент. Уилям покрива едно от изискванията за спечелване на Римска премия като завършва копие от картина на стар майстор художник – „Триумфът на Галатея“ от Рафаело. В много от своите творби той следва същия класически подход към формата на композицията и материята на обекта[6]. Прекрасните портрети на дами от Бугеро са много чаровни, отчасти защото той успява да разхубави седящото тяло, докато запазва неговото подобие с оригинала.

През 1856 година Бугеро се жени за Мари-Нели Моншаблон и впоследствие му се раждат пет деца. В края на 50-те години на XIX в. Уилям успява да завърже здрави връзки с търговци на изкуство, особено с Пол Дюран-Рюелак, който помага на клиенти да купуват картини от художници, излагащи творбите си в изложбите в Париж[7]. Тези изложби годишно привличат над 300 хиляди души, което следователно е значима възможност за художниците да продават творбите си[8]. Славата на Бугеро достига до Англия през 60-те години на XIX в. Благодарение на растящия си доход, той купува голяма къща и студио в Монпарнас[9].

Бугеро е заклет традиционалист, чиито реалистични рисунки, често примесени с митологическа тематика, са модерна интерпретация на класически обекти, както езически, така и християнски със силен акцент върху женското тяло. Макар да създава идеализиран свят, Бугеро съживява своите богини, нимфи, овчарки и мадони по начин, който се харесва особено на богатата класа по неговото време. Някои критици обаче предпочитат честността на рисунките на Жан-Франсоа Миле, който пресъздава по-реален образ на тежката работа на работниците по полето.

Бугеро използва традиционни методи за създаването на рисунка, включително детайлни щрихи с молив и с маслени бои, а тези внимателни начини на рисуване създават задоволяващ и точен образ на човешката форма. Изобразените от него ръце, кожа и крака са изумително изящни[10]. Той използва и някои религиозни и еротични символи като например „счупената делва“, което е израз на загубена невинност[11].

Една от наградите за Бугеро за това, че остава верен на академичния стил и че се представя добре на изложения, са комисионните за декорирането на лични имения, публични сгради и църкви. Както е типично за тези комисиони, на Уилям му се налага да рисува и в други стилове. Той също е много успешен художник на портрети, макар повечето от тях и до днес да са частна собственост[12].

Бугеро постепенно получава все повече отличия и награди на Френската академия. Започва да преподава рисуване в Академия Жулиан през 1875 без входни изпити и с номинални хонорари[13].

През 1877 г. умират и жена му, и малкият му син. През 1896, на възраст от 71 години той се жени за втори път за американската художничка Елизабет Джейн Гарднър Бугеро – една от неговите ученички[14]. Бугеро използва своето влияние, за да предостави на жените достъп до много френски институти за изкуство, включително до Френската академия.

В края на живота си Уилям Бугеро описва своята любов към изкуството така:

„ Всеки ден отивам в студиото си, преизпълнен с радост, а вечерта, когато съм задължен да спра заради тъмнината, едвам успявам да дочакам другата сутрин... Ако не мога да се отдам на своите картини, съм нещастен[15]. “

През живота си Бугеро успява на завърши 826 картини.

През пролетта на 1905 г. къщата и студиото на Бугеро са ограбени. На 19 август същата година на 79-годишна възраст художникът умира в Ла Рошел от сърдечно заболяване.

ТворбиРедактиране

1850Редактиране

  • Портрет на Амелина Дюфо Бугеро (1850)

  • Портрет на Йожен Бугеро (1850)

  • Портрет на Женевиев Бугеро (1850)

  • Портрет на Леони Бугеро (1850)

  • Портрет на мосю М. (1850)

  • Братска любов (1851)

  • Арион на морски кон (1855)

  • Менада на пантера (1855)

  • Танцът (1856)

  • Милосърдие (1859)

  • Денят на мъртвите (1859)

1860Редактиране

  • Товит се сбогува с баща си (1860)

  • Млада жена с две прегръщащи се деца (1861)

  • Разкаянието на Орест (1862)

  • Молещата се (1865)

  • Супа (1865)

  • Първи ласки (1866)

  • Циганче с баскски барабан (1867)

  • Ивонет (1867)

  • Гроздето (1868)

  • Млада овчарка (1868)

  • По-голямата сестра (1869)

  • Пластачка (1869)

  • Плетящо момиче (1869)

  • Майчинско възхищение (1869)

  • Перачки от Фуенан (1869)

  • Млада работничка (1869)

  • Сама в света (1869)

1870Редактиране

  • Къпеща се (1870)

  • Брат и сестра от Бретан (1871)

  • Италианско момиче, вадещо вода (1871)

  • Млада майка, поглеждаща към детето си (1871)

  • По време на бурята (1872)

  • Предложението (1872)

  • Предачка (1873)

  • Дете, плетящо венец (1874)

  • Омир и неговия водач (1874)

  • След къпане (1875)

  • До ручея (1875)

  • Флора и Зефир (1875)

  • Приспивна песен (1875)

  • Девицата, Исус и Св. Йоан Кръстител (1875)

  • Милосърдие (1878)

  • Нимфеумът (1878)

  • Връщане от жътва (1878)

  • До ручея (1879)

  • Отдих (1879)

  • Млади циганчета (1879)

  • Зиморничавата (1879)

  • Плетачка (1879)

  • Портрет на госпожица Елизабет Гарднър (1879)

  • Къпещата се (1879)

1880Редактиране

  • Бичуването на Исус Христос (1880)

  • Изкушение (1880)

  • Младо момиче, защитаващо се срещу Ерос (1880)

  • Зора (1881)

  • Ден (1881)

  • Овчарката (1881)

  • Песен на ангели (1881)

  • Вечерно настроение (1882)

  • Малката плетачка (1882)

  • Събирачките на лешници (1882)

  • Родината (1883)

  • Мракът (1883)

  • Библис (1884)

  • Трудният урок (1884)

  • Езда (1884)

  • Седнала гола (1884)

  • Изгубена Плеяда (1884)

  • Младостта на Бакхус (1884)

  • Съпротивата на любовта (1885)

  • Младо момиче отива при извора (1885)

  • Младата овчарка (1885)

  • Голямата сестра (1886)

  • Завръщане на пролетта (1886)

  • Автопортрет за М. Саж (1886)

  • Жажда (1886)

  • Брад и сестра (1887)

  • Изправена млада овчарка (1887)

1890Редактиране

  • Бохемката (1890)

  • Малко убеждаване (1890)

  • Любовта се оглежда

  • Портрет на Габриел Кот (1890)

  • Счупената делва (1891)

  • Гъсарката (1891)

  • Прекъсната работа (1891)

  • Психея (1892)

  • Покана (1893)

  • Младост (1893)

  • След къпане (1894)

  • Менада (1894)

  • Маргаритки (1894)

  • Палмовото листо (1894)

  • Похищението на Психея (1895)

  • В разкаяние (1895)

  • Не много за носене (1895)

  • Песента на славея (1895)

  • Пролетен бриз (1895)

  • Повик (1896)

  • Вълната (1896)

  • При фонтана (1897)

  • Ирен (1897)

  • Реверанс (1898)

  • Глава на младо момиче (1898)

  • Вдъхновение (1898)

  • Шиене (1898)

  • Елегия (1899)

  • Момиче, държащо лимони (1899)

  • Злоба (1899)

1900Редактиране

  • Девата с ангели (1900)

  • Лаурел Бранх (1900)

  • Преди къпане (1900)

  • Детска идилия (1900)

  • Двете сестри (1901)

  • Мечта за пролет (1901)

  • Млада жрица (1902)

  • Мадоната на розите (1903)

  • Нищо неправене (1904)

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ www.artnet.com.
  2. ↑ www.getty.edu.
  3. ↑ а б Fronia E. Wissman – Bouguereau, Pomegranate Artbooks, Rohnert Park, CA, 1996, ISBN 0-87654-582-7, стр. 11
  4. ↑ Wissman – стр. 12
  5. ↑ Wissman – стр. 24
  6. ↑ Wissman – стр. 25
  7. ↑ Wissman – стр. 13
  8. ↑ Wissman – стр. 70
  9. ↑ Wissman – стр. 14
  10. ↑ Wissman – стр. 112
  11. ↑ Wissman – стр. 60
  12. ↑ Wissman – стр. 103
  13. ↑ Wissman – стр. 110
  14. ↑ Wissman – стр. 15
  15. ↑ Wissman – стр. 114

Допълнителна библиографияРедактиране

  • Albert Boime: The Academy and French Painting in the Nineteenth Century (London, 1971).
  • Aleska Celebonovic: Peinture kitsch ou réalisme bourgeois, l'art pompier dans le monde. Paris: Seghers, 1974.
  • Art Pompier: Anti-Impressionism. New York: The Emily Lowe Gallery, Hofstra University, 1974.
  • Mario Amaya (Forward), Robert Isaacson (catalogue and selection): William Adolphe Bouguereau. New York: New York Cultural Center, 1974.
  • John Russell: Art: Cultural Center Honors Bouguereau. In New York Times, 1974.
  • Louise d 'Argencourt and Douglas Druick: The Other Nineteenth Century. Ottawa: The National Gallery of Canada, 1978.
  • James Harding: Les peintres pompiers. Paris: Flammarion, 1980.
  • „The Bouguereau Market“. The Art newsletter. 6 януари 1981. pp. 6 – 8.
  • Louise d'Argencourt and Mark Steven Walker: William Bouguereau. Montreal, Canada: The Montreal Museum of Fine Arts, 1984.
  • Robert Rosenblum and H.W. Janson: 19th Century Art. New York: Harry N. Abrams, 1984.
  • Michael Gibson: Bouguereau's „Photo-Idealism“. In International Herald Tribune, 1984.
  • Grace Glueck: To Bouguereau, Art Was Strictly "The Beautiful. In The New York Times, 1985.
  • Cécile Ritzenthaler: L'école des beaux art du XIXe siècle. édition Mayer, 1987
  • Exhibition catalogue William Adolphe Bouguereau, L'Art Pompier. Borghi & Co., New York, 1991.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уилям_Адолф_Бугеро&oldid=10505991“.