Ернст Ото Фишер

германски химик

Ернст Ото Фишер (на немски: Ernst Otto Fischer) е германски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1973 г. за приноса му към металоорганичната химия.

Ернст Ото Фишер
Ernst Otto Fischer
германски химик
Ernst Otto Fischer Stamp Germany 2018.jpg
Роден
Починал
Мюнхен, Германия
Погребан Мюнхен, Германия

Образование Технически университет - Мюнхен
Мюнхенски университет
Научна дейност
Област химия
Образование Мюнхенски технически университет
Работил в Мюнхенски технически университет
Награди Нобелова награда за химия (1973)
Подпис Unterschrift Erst Otto Fischer.svg
Ернст Ото Фишер в Общомедия

БиографияРедактиране

Фишер е роден на 10 ноември 1918 г. в Солн, днес квартал на Мюнхен. Той е дете на Карл Фишер, професор по физика в Мюнхенския технически университет, и Валентине Данцер. Средното си образование завършва през 1937 г. Малко преди да завърши двугодишната си задължителна военна подготовка, избухва Втората световна война, в хода на която той служи в Полша, Франция и Съветския съюз. По време на отпуск за учене, към края на 1941 г., той започва да изучава химия в Мюнхенския технически университет. След края на войната, той е освободен от американските сили през есента на 1945 г. и продължава висшето си образование, завършвайки го през 1949 г.[1]

Фишер работи по докторската си дисертация като асистент на професор Валтер Хибер в института по неорганична химия. Работата му засяга „Механизмите на реакциите на въглероден моноксид от соли на никел(II) при наличието на дитионити и сулфоксилати“.[2] След като получава докторска степен през 1952 г., той продължава да се занимава с металоорганичната химия на преходни метали.[3] Малко след това публикува структурните данни на фероцена.[4] Назначен е за лектор в Мюнхенския технически университет през 1955 г., а през 1957 г. е направен професор. През 1964 г. поема ръководството на катедрата по неорганична химия в университета. В същата година е избран за член на отдела по математика/естествени науки към Баварската академия на науките. През 1969 г. е избран за член на Германската академия на естествени науки Леополдина.[1]

Води лекции върху металните комплекси на циклопентадиенил, инденил, арени, олефини и метални карбонили в различни държави по света. През 1960-те години неговата научна група открива метални алкилиденови и алкилидинови комплекси, които впоследствие са наречени карбени и карбини на Фишер.[5] Той публикува общо 450 статии в списания и обучава много докторанти. Той е канен за гост-преподавател в Уисконсинския университет (1969), Флоридския университет (1971) и Масачузетския технологичен институт (1973). През 1973 г. е награден с Нобелова награда за химия за приноса му към металоорганичната химия.

Умира на 23 юли 2007 г. в Мюнхен.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Ernst Otto Fischer – Biographical. // The Nobel Prize. Посетен на 17 юли 2019.
  2. Ũber den Mechanismus der Kohlenoxydreaktion von Nickel(II) und KobaIt(II) – Salzen bei Gegenwart von Dithionit. // Zeitschrift für anorganische und allgemeine Chemie 269 (4 – 6). 1952. DOI:10.1002/zaac.19522690417. с. 292 – 307.
  3. E. O. Fischer. Metallverbindungen des Cyclopentadiens und des Indens. // Angewandte Chemie 67 (7). 1955. DOI:10.1002/ange.19550670708. с. 211.
  4. Zur Kristallstruktur der Di-Cyclopentadienyl-Verbindungen des zweiwertigen Eisens, Kobalts und Nickels. // Z. Naturforsch. B 7. 1952. с. 377 – 379.
  5. Fischer, E. O.. On the way to carbene and carbyne complexes. // Advances in Organometallic Chemistry 14. 1976. DOI:10.1016/S0065-3055(08)60647-4. с. 1 – 32.