Тази статия е за битолското село. За прилепското вижте Жабяни.

Жабени или Жабяни (на македонска литературна норма: Жабени; на албански: Zhabjan; на гръцки: Ζιάμπανη) е село в община Битоля на Северна Македония.

Жабени
Жабени
— село —
Църквата „Свети Атанасий“
Църквата „Свети Атанасий“
40.9547° с. ш. 21.3927° и. д.
Жабени
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина585 m
Население178 души (2002)
Пощенски код7223
МПС кодBT
Жабени в Общомедия

География Редактиране

Селото е равнинно – намира се в областта Пелагония, на 11 km южно от Битоля, на 585 m надморска височина.[1]

История Редактиране

Според местната традиция името на селото идва от това, че то е разположено в блатиста местност, пълна с жаби.[1]

Според данни в Битолския кадийски сиджил от 1636 година жителите на Жабяни, Битолска кааза, подават жалба срещу цигани „бездомници и кавгаджии“. В резултат на циганите е забранено да се заселват в селото и околните села.[2]

В XIX век Жабени е село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ в селото е от 1837 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Жабяни има смесено население от 340 жители, които 240 българи християни 100 и арнаути мохамедани.[3]

Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жабяни има 200 българи патриаршисти гъркомани.[4]

През втората половина на XX век жителите на селото емигрират към Кравари, Битоля, Скопие, Европа и отвъдокеанските страни.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 178 жители самоопределили се както следва:[5]

Националност Всичко
македонци 30
албанци 143
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 5

Личности Редактиране

Родени в Жабени
  •   Йосиф, деец на ВМОРО, арестуван в 1902 година и измъчван, но не издал нищо[6]

Бележки Редактиране

  1. а б в г Жабени. // Мој Роден Крај. Посетен на 29 юли 2018.
  2. Марушиакова, Елена и Веселин Попов. Циганите в Османската империя, София, Център за циганоложки изследвания, 2000, с. 44.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-05 
  6. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 25.