Тази статия е за прилепското село. За битолското вижте Жабени.

Жабяни (на македонска литературна норма: Жабјани) е село в община Долнени на Северна Македония.

Жабяни
Жабјани
— село —
41.4531° с. ш. 21.3806° и. д.
Жабяни
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДолнени
Географска областПелагония
Надм. височина599 m
Население108 души (2002)
Пощенски код7537
Жабяни в Общомедия

География редактиране

Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.

История редактиране

В XIX век Жабяни е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 година Жабяни (Jabiani) е посочено като село с 16 домакинства и 80 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Жабяни е населявано от 50 жители българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Жабени е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 8 къщи.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жабяни има 56 българи екзархисти.[4]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Жабяни като българско село.[5]

Според преброяването от 2002 година Жабяни има 56 жители – 55 македонци и 1 сърбин.[6]

Бележки редактиране

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 октомври 2007