Жабокрекска акция
Жабокрекската акция е бойна операция на Рило-пиринския партизански отряд по време на Партизанското движение в България (1941-1944).
Жабокрекска акция | |||
---|---|---|---|
Гражданска война в България[1][2][3], Втора световна война | |||
Информация | |||
Период | 24 август 1944 г. | ||
Място | долина на Рилска река | ||
Резултат | успешна акция на партизаните | ||
Територия | Царство България | ||
Страни в конфликта | |||
|
|||
Сили | |||
|
Ход на акциятаРедактиране
Жабокрекската акция е насочена едновременно срещу 4 обекта на правителствените сили, разположени по протежение на 20 километра по долината на река Рилска. За целта е сформиран сборният Рило-пирински партизански отряд от 350 бойци.
При акцията е нападната Кочериновската почивна станция. Пленена е в село Пастра предалата се охраняваща рота от запасняци. Разбити са работилници и складове в местността Жабокрек, а в местността Пчелина е обезоръжена предалата се рота от тиловаци. Партизаните вземат трофеи – оръжие, боеприпаси и продоволствие. На обектите са нанесени значителни материални щети.
Овладяна е сградата на смесеното българско-германско командитно дружество „Гранитоид“. В хода на акцията са ранени 2 партизани. Убити са 25 германски войници и техническият директор на дружеството „Гранитоид“ Райнхард Томанек[4] Оцелява един германски офицер, успял да се укрие.
Оценки на акциятаРедактиране
За целите и характера на Жабокрекската акция в днешно време има противоречащи си мнения според публикуваните документални източници.
- По спомените на комунистически партизани, участвали в акцията, тя е нападение срещу действащи подразделения на Вермахта в България и български правителствени сили[5][6].
- По спомените на живеещи в района нападението е срещу възстановяващи се ранени германски войници[7]. Подобна е версията на регента Богдан Филов, посетил района 4 дена по-късно за годишнината от смъртта на цар Борис III: според него 7 от загиналите германски войници са били болни[8].
- Според германския военен аташе в България нападението е срещу германски военни обекти и подразделения. Отразено е в 2 твърде секретни телеграми.
- Телеграма № 03011
Обстановка относно бандите.
Стара България:
На 24 август в района на Рила (на 16 км североизточно от Горна Джумая) са застреляни от бандити един германски старши лейтенант, трима войници и един германски инженер.* От изпратената срещу тях германска част има 1 убит и 13 безследно изчезнали. От Горна Джумая е изпратен германски отряд да търси безследно изчезналите.
Военен аташе в София (п) Хайнрих Геде
NAUS, T-78, R. 333, Fr., 290677-290678, Фотокопие, машинопис, превод от немски език.
- * Става дума за акцията на Рило-пиринския отряд срещу хитлеристки работилници и складове в местността Жабокрек (бел. ред.)[9]
- Телеграма № 03023
Обстановка относно бандите.
Стара България:
На 24 август банда с численост 100-150 души извърши нападение срещу германско подразделение за фронтово разузнаване на 65 км югозападно от София.* Наши загуби: 6 души убити, няколко ранени. Материални щети: жилищните помещения, бензинът, взривните вещества са унищожени, респективно ограбени. Седем товарни автомобила са опожарени и разграбени.
Военен аташе в София (п) Хайнрих Геде
NAUS, T-78, R. 333, Fr., 290681, Фотокопие, машинопис, превод от немски език.
- * Става дума за акцията на Рило-пиринския отряд срещу хитлеристко поделение, разположено в кочериновската почивна станция. (бел. ред.)[10]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Bulgaria during the Second World War, Автор Marshall Lee Miller, Издател Stanford University Press, 1975, ISBN 0804708703, стр. 197
- ↑ Божилов Ив. и кол., История на България, 1993, с. Епилогът на третото българско царство, Държавната криза 1941-1944, с. 718-719
- ↑ България 20 век., Алманах, редактор Панайотов Ф., Книгоиздателска къща „Труд“, С., 1999, с. 136
- ↑ История на антифашиктката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 189-190
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 189-190
- ↑ Академик Кирил Попов: Партизаните сме идеалисти, а не терористи
- ↑ Какво е станало на 24 август 1944 г. при Жабокрек?
- ↑ Филов Б., Дневник, Издателство на ОФ, С., 1990, с. 745, запис за 28 август 1944 г.
- ↑ Тошкова В., Котев Н., Стоименов Н., Николов Р., Нойков С., България своенравния съюзник на третия райх, сб. документи, С., 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец, с. 305, док. № 230, Из твърде секретна телеграма № 03011 на германски военен аташе в София генерал-майор Хайнрих Геде до главното командване на Сухопътните войски на вермахта за извършено партизанско нападение срещу германска военна част в България, София, 25 август 1944 г., 23 ч.
- ↑ Тошкова В., Котев Н., Стоименов Н., Николов Р., Нойков С., България своенравния съюзник на третия райх, сб. документи, С., 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец, с. 305-306, док. № 231, Из твърде секретна телеграма № 03023 на германския военен аташе в София генерал-майор Хайнрих Геде до главното командване на Сухопътните войски на вермахта за извършено партизанско нападение срещу германски военен обект в България, София, 26 август 1944 г., 23 ч.