Живине (тъй като в локалното произношение н е палатализиран, името се среща изписвано и като Живинье,[1]на македонска литературна норма: Живиње; на албански: Zhivinja) е село в Северна Македония, в община Куманово.

Живине
Живиње
— село —
Църквата „Света Петка“
Църквата „Света Петка“
41.9792° с. ш. 21.8089° и. д.
Живине
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКуманово
Географска областГрадищанска планина
Надм. височина542 m
Население46 души (2002)
Пощенски код1305
МПС кодKU
Живине в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в Градищанската планина, в най-южния дял на Кумановската област и е от купен тип. Граничи със селото Койнарска Сушица на югозапад, на север със селото Колицко, а на североизток с Павлешенци.[2]

В края на XIX век Живине е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от 1886 година.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Живинье е село, населявано от 275 жители българи християни.[4]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Живине има 320 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[6]

В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[7]

При избухването на Балканската война 6 души от Живине са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Първата световна война 7 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 46 жители, всички македонци.[10]

Личности

редактиране
Родени в Живине
Починали в Живине
  1. Непозволено от съвременния български правопис.
  2. с. Живиње - црква Св. Илија // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 14 април 2014 г.
  3. Преродбенски период // Центар за дигитализација на националното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-04-15. Посетен на 14 април 2014 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  6. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007